Ключови фрази
Делба на наследство * презумпция за намерение да се държи вещта като своя * наследяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2
София, 11.05.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ВТОРО отделение на гражданската колегия, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

При участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 3532/2015 година, и за да се произнесе , взе предвид :

Производство по чл. 290-293 ГПК.

М. Ц. Д. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Л. М. –АК В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 23 от 10.03.2015 година по гр.възз..д. Nо 8/2015 година на ОС- Видин, с което е потвърдено решение на първата инстанция и е допусната делбата на земеделските земи между наследниците на С. С.. Поддържа се , че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл. 69 ЗС и чл. 79 ал.1 ЗС и е необосновано.Иска се отмяна и отхвърляне на иска за съдебна делба.
Касационно обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса когато владелецът на един съсобствен наследствен имот не е от кръга на наследниците , призовани към наследяване , длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС , поради противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС- ТР 1/2012 година на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 69 ЗС.
Ответниците по касация не вземат становище.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , окръжният съд действайки в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция ,с която по иск на С. Д. Г. е допусната съдебна делба на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на общия наследодател на страните - С. В. С., починала на 04.04.1985 год., ниви и ливади общо 73 дка, описани в 14 п. , при посочените кивоти.
За да постанови решението си за допускане на делбата , решаващият съд е приел за неоснователно възражението на ответника – понастоящем касатор М. Д. /внук на общата наследодателка в коляното на сина Ц. / , да е придобил земеделските земи на основание придобивна давност, тъй като същият не е установил, като наследник да е променил намерението , с което е упражнявал фактическа власт на имотите като държател на частите на останалите сънаследници във владение за себе си, с намерение за своене.
С дадените задължителни разяснения по ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС се прие , че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците , когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.в случаите когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, която изключва владението на останалите , намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже , че е упражнявал фактическа власт върху целия имот за срока по чл. 79 ал.1 ЗС. Когато третото лице , установило фактическа власт на имота няма качеството на съсобственик/ сънаследник/ , в контекста на приетите решения относно съсобствениците , на още по-голямо основание може да се приеме , че доколкото основанието на което почива владението на това чужди на собствеността лице , изключва да владее за някой от съсобствениците, то презумпцията на чл. 69 ЗС намира изцяло приложение.
Базирайки изводите си на задължителната съдебна практика и изложените общи мотиви , настоящият състав на касационният съд намира , че при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд не е съобразил точното приложение на материалния закон – а именно разпоредбата на чл. 69 ЗС при конкретно установените правно релевантни факти по делото, а именно- че релевиралият възражението за давност М. Ц. не е наследник от кръга на призованите към наследяване към момента на откриване на наследството по отношение на възстановените земеделски земи / като новооткрито наследство към 1998-1999 година /, не е спорно , че същият е имал фактическата власт на имотите, считайки ги за свои и само той ги е обработвал , без противопоставяне от страна на останалите наследници до предявяване на иска от С. през 2013 година.
По силата на наследственото правоприемство и земеделска реституция , наследниците на С. С. , поч. 1985 година се легитимират като съсобственици на възстановените с Решение 04/01.06.1998 година на ПК Ново село и Решение 05/22.01.1999 година на ПК Ново село земеделски земи- ниви, ливади от около 73 дка.Към датата на реституционните решения живи наследници на общия наследодател са дъщеря Й./ поч. 28.05.2003 год. /; дъщеря А. / поч. 06.11.2008 г./ син Ц. / поч. 20.06.2006 г./ и дъщеря С. Д. Г., заявила иска за делба на 24.10.2013 година.
С отговора на исковата молба, ответника М. Ц., наследник в коляното на сина Ц. , е възразил срещу иска за делба, позовавайки се на приживна делба , извършена от общите наследодатели между четирите им деца и процесните земи са на баща му и майка му, а в първото по делото съдебно заседание е заявил правоизключващото възражение, че е придобил на собствено основание всички земеделски земи – придобивна давност за времето от възстановяването на собствеността. Ответниците, съответно наследници в колената на покойните сестри Й. и А. , не оспорват възражението , че земите са собственост на М., тъй като са били мираз на майка му.
Събраните гласни доказателства- показанията на св. В. установяват , че след възстановяване на собствеността само М. е работил процесните земите, защото баща му е бил инвалид. Съпругът на една от братовчедките- св. Г. изрично сочи, че земите са работени от М. , защото останалите/ в т.. и съпругата му / са имали земи, дадени като зестра, а С. не е искала да ги работи. Свидетелят С. , без родствена връзка, близък до съпруга на ищцата , дава показания , че същата е получила около 18 дка земя от баща си зестра , но , че иска още земя от М.. В същата насока са и показанията на дъщерята на ищцата- св. П., пряко заинтересована от изхода на спора , но не отричаща факта , че общите наследодатели на страните / баба и дядо/ са извършили приживна делба между децата си , като майка и С. е получила съответен дял, възстановен като земеделски имот само на нея, но иска още земя от братовчед и М..
Изводите на въззивния съд , че са налице предпоставките за допускане на съдебна делба – съсобственост , основана на наследяване между страните по делото и, че заявеното от М. Ц. правоизключващо възражение за придобивна давност по отношение на земеделските земи , не е доказано ,са неправилни, неточни и необосновани.
Потестативно право на делба има съсобственикът на една обща вещ, доколкото съсобствеността е налице, на съответното релевирано и поддържано юридическо основание. По съдебен ред това право може да бъде упражнено винаги, без срок .
Безспорно установено по делото е , че процесните земеделски земи са възстановени 1998-1999 година. Към момента на възстановяването на земеделските земи, имащи статут на новооткрито наследство , съгласно чл. 91а , изр. последно ЗН и четирите деца на С. С. са живи и наследственото правоприемство е в тяхно лице. Няма данни , друг освен М. Ц., син на сина на общите наследодатели Ц. , да е осъществил фактическа власт на процесните земеделски земи, поради което показанията на св. В. и отчасти на св.С., дават основание да се приеме , че никой от наследниците не е препятствал М. да работи земите т.е. да ги държи от свое име. След като към този момент , на осъществена без противопоставяне фактическа власт М. Ц. е трето на съсобствеността лице , то презумпцията на чл. 69 ЗС намира приложение. От данните по делото –писменото становище по иска на наследниците на двете сестри, както и показанията на св.С. и дъщерята на С. Д. , презюмираното от закона намерение на владелеца, в случая на М. Ц. , на чуждия имот за своене не е опровергано. Ето защо следва да се приеме , че заявеното от М. Ц. Д. правоизключващо възражения за придобиване на възстановените през 1998-1999 година земеделски земи на името на баба му С. , са придобити от него на основание придобивна давност, за времето до 2009 година.след като спорните земи са придобити от ответника М. Д. , то следва , че липсва съсобственост , която да подлежи на съдебна делба.
Направените от въззивния съд изводи в обратния смисъл налагат отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново с което искът на С. Д. Г. следва да се отхвърли изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 23 от 10.03.2015 година по гр.възз..д. Nо 8/2015 година на ОС- Видин и потвърдено с него Решение No 485 от 17.11.2014 година постановено по гр.д. No 2217/2013 год. на РС-Видин по допускане делбата на земеделските земи, останали в наследство от С. С., поч. 1985 година и вместо тях п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Д. Г. от [населено място] , [улица]No 2 ЕГН [ЕГН] срещу Ц. Й. Ф. от [населено място], [община] село ЕГН [ЕГН], Б. Й. Г. от [населено място], общ.Ново село ЕГН [ЕГН], М. Д. Н. от [населено място], общ.ново село ЕГН [ЕГН] , А. Л. М. от [населено място] , общ.Ново село ЕГН [ЕГН], Р. Л. Н. от [населено място], общ.Видин ЕГН [ЕГН] , С. М. П. от [населено място] , общ.Видин ЕГН [ЕГН], Г. Ц. А. от [населено място], общ.Ново село ЕГН [ЕГН] и М. Ц. Д. от [населено място] , общ.Ново село ЕГН [ЕГН] за съдебна делба на земеделски земи : ЛИВАДА от 3.239 дка, м.“п. г.“ имот No 088008 по картата на землището на [населено място] , ЛОЗЕ 0.451 дка м.“Р. г. ‘, имот 089006 по картата на землището на [населено място]; НИВА от 0.129 дка, м.“П. г.“ имот No 882066 по картата на землището на [населено място] , НИВА от 0.070 дка, м.“ К. с. “ имот No 884053 по картата на землището на [населено място] , НИВА от 0.132 дка м.“ К. с.“ имот No 884060 по картата на землището на [населено място] , НИВА от 10 дка м.“Т.“ и. No 006011 по ПЗ на землището на [населено място] , НИВА от 4.986 дка м.“ Г. б. “ имот No 012003 по ПЗ на землището на [населено място] , НИВА от 7.007 дка м.“ Г. в.“ имот No 051021 по ПЗ на землището на [населено място] , НИВА от 3.703 дка м.“ Г. /Л.“ имот No 064011 по ПЗ на землището на [населено място] , НИВА от 3.997 дка м.“Б. б. “ имот No 075030 по ПЗ на землището на [населено място] , НИВА от 22.006 дка м.“С.“ имот No 081005 по ПЗ на землището на [населено място] , НИВА от 5.999 дка м.“ С. “ имот No 081044 по ПЗ на землището на [населено място], НИВА от 3.998 дка м.“ К. с. “ имот No 160004 по ПЗ на землището на [населено място] , НИВА от 3.999 дка м.“Д. б. “ имот No 170029 по ПЗ на землището на [населено място].
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :