Ключови фрази
Обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба * трудово възнаграждение * основно възнаграждение за военно звание * освобождаване от кадрова военна служба


5


Р Е Ш Е Н И Е


№ 162


гр. София,12.06.2012 година


Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на десети май двехиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ

при участието на секретаря Северина Толева
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1716/2010 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
Министерство на отбраната – [населено място] е подало касационна жалба против решение № 3310 от 06.07.2010 г. по гр. дело № 4135/2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ - „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решението от 01.12.2009 г. по гр.д. № 20266/2008 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 67 състав за уважаване на предявения иск от Г. Н. П. против Министерство на отбраната по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ в размер на сумата 17900 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2008 г. до изплащането и за присъждане на разноски в полза на ищеца в размер на сумата 900 лв., а по сметка на съда държавна такса 716 лв., като е осъдено Министерство на отбраната да заплати на Г. Н. П. 700 лв. разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По – конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, с оглед мотивите на въззивния съд за това, че възнаграждението по заповед № ОХ – 770 от 06.12.2007 г. на министъра на отбраната на Република България представлява допълнително трудово възнаграждение, което следва да бъде добавено към брутното трудово възнаграждение към последната заплата. Развити са доводи в жалбата, в подкрепа на становището, че въпросното възнаграждение е заплата /самостоятелно трудово възнаграждение/, а не допълнително възнаграждение – добавка към трудово възнаграждение и представлява самостоятелно възнаграждение за постигнати високи резултати, т.е. не е допълнение към месечната заплата.
Ответникът по касация – Г. Н. П. чрез пълномощника си адвокат Д. Д. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /ІІІ г.о./, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 295 от 01.03.2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: включва ли се в базата за определяне на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ възнаграждението за постигнати годишни резултати, което няма постоянен характер.
Във въззивното решение са изложени съображения за това, че договорът за кадрова военна служба между страните е прекратен на 01.01.2008 г., както и че по силата на чл. 230, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ в брутното трудово възнаграждение, представляващо база за определяне на обезщетението по чл. 237, ал. 1 от същия закон /с.з./ се включват основното възнаграждение за военно звание – чл. 224, ал. 1 с.з. /неправилно отразена в мотивите разпоредба на чл. 244, ал. 1/ и допълнителните такива, за продължителна служба - чл. 225, ал. 1 с.з., за специфични условия на труд – 226, ал. 1 с.з., за заместване или съвместяване на длъжности – чл. 228 с.з., както и възнаграждението за годишните резултати – чл. 227 с.з.
Настоящият съдебен състав намира, че приетото от въззивния съд правно разрешение, съгласно което възнаграждението за годишни резултати – еднократната допълнителна заплата за 2007 г. на работещите в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, чието изплащане е разпоредено да се извърши със заповед № ОХ – 770 от 06.12.2007 г. на министъра на отбраната се включва в брутното трудово възнаграждение по чл. 230, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ не отговаря на точния смисъл на закона поради следните съображения:
В брутното трудово възнаграждение, което служи като база за определяне на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./, се включват основното възнаграждение на кадровия военнослужещ и други допълнителни възнаграждения /арг. чл. 230, ал. 1 ЗОВСРБ – отм./. Допълнителните възнаграждения, които се изплащат на кадровите военнослужещи и съставляват елементи от брутното трудово възнаграждение се дължат при наличието на посочената от законодателя причина, формираща основанието за получаването им - за продължителна служба, за специфични условия на труд, за заместване или съвместяване на длъжности. За това и в нормите, уреждащи дължимостта им е записано, че „на кадровите военнослужещи се изплаща” допълнителни възнаграждения /арг. от чл. 225, ал. 1 ЗОВСРБ – отм., 226, ал. 1 с.з., чл. 228 с.з./ за разлика от редакцията, направена от законодателя в нормата на чл. 227 ЗОВСРБ – отм., съгласно която „на военнослужещите могат да се изплащат награди и възнаграждения за годишни резултати по ред определен от министъра на отбраната”. Видно е от съпоставката на нормативните текстове в тяхната диспозитивна част, че възнагражденията по чл. 227 ЗОВСРБ /отм./ се изплащат в зависимост от причина, която поради естеството си подлежи на преценка от компетентния орган, ако военнослужещият е постигнал годишни резултати - последица, която не винаги се реализира и за това няма постоянен характер за разлика от причините, отразени в другите посочени по – горе норми, които визират вече осъществени в професионалната дейност на военнослужещия факти, обективиращи професионалната му биография, имащи постоянен характер, обявени от законодателят за основания за изплащане на допълнителни възнаграждения, а поради това и включващи се в обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./. Следователно процесното вземане няма постоянен характер, тъй като годишните резултати в рамките на конкретната структура и за определен военнослужещ не винаги са налице, а и установяването им се преценява от оторизирания орган. Другите изброени вземания не се изплащат по преценка, а при наличие на проявеното по законовия регламент основание и за това имат постоянен характер, което от друга страна обезпечава сравнително еднакъв размер на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ независимо от месеца взет, като база за изчисляването. Това е точният смисъл на закона, който поставя правоимащите в равноправно положение, докато противното виждане, за формиране на процесното обезщетение въз основа и на възнаграждението за годишни резултати, което може и да не бъде получено, ако в месеца, релевантен за определяне на базата за изчисляване на обезщетението същото възнаграждение – по чл. 227 от цитирания закон, не е било изплатено, създава възможност за неравноправно третиране на военнослужещите. Съображението за формиране на обезщетението от допълнителни възнаграждения с постоянен характер е възприето като правно разрешение при тълкуване на чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ и в решението от 20.03.2009 г. по гр.д. № 133/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, като макар и спорното вземане да има за предмет допълнително възнаграждение за стимулиране на летателна дейност на кадрови военнослужещ, то има същата характеристика както процесното вземане, поради което произнасянето е по същият правния въпрос и обективираната в това решение съдебна практика настоящият съдебен състав на ВКС намира за правилна. От значение е и друг аргумент в подкрепа на така възприетото правно разрешение, произтичащ от граматическото и логическо тълкуване на горните разпоредби, а именно назоваването на изброените възнаграждения. Посочените по – горе – по чл. 225, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./, по чл. 226, ал. 1 с.з., по чл. 228 с.з възнаграждения са назовани „допълнителни възнаграждения”, а вземанията по чл. 227 с.з. са назовани „награди и възнаграждения за годишни резултати” или тези вземания - по чл.227 от цитирания закон не са допълнителни възнаграждения по смисъла на чл. 230, ал. 1 ЗОВСРБ – отм., включващи се като елемент на брутното трудово възнаграждение по същата норма и представляващо съгласно нейната ал. 2 „основа за изплащане на обезщетенията на кадровите военнослужещи, предвидени в този закон”. Въз основа на всичко изложено по –горе следва да се приеме, че изплатеното по заповед № ОХ – 770 от 06.12.2007 г. на министъра на отбраната вземане не е елемент от брутното месечно възнаграждение, служещо като основа за изплащане на обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./. Като е приел противното въззивният съд е допуснал неправилно тълкуване на закона, което се е отразило на правилността на обжалваното решение.
Оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК, за нарушение на материалния закон и необоснованост са основателни. Във връзка с обоснованите по – горе правни разрешения следва да се приеме, че полученото от ищеца съгласно заповед № ОХ – 770 от 06.12.2007 г. на министъра на отбраната възнаграждение по чл. 227 ЗОВСРБ /отм./ в размер на 895 лв. не следва да се включва в брутното месечно възнаграждение, служещо като основа за изплащане на обезщетение по чл. 237, ал. 1 с.з. Обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./, изплатено във връзка със заповед № КВ – 1292 от 28.11.2007 г. на министъра на отбраната за прекратяване договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност, от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на подполковник Г. Н. П. – началник на „Финансово отделение” в поделение 28870 – София правилно е било определено със заповед № 986/07.12.2007 г., подписана от командира на поделението и началника на щаба на поделението. За това претенцията за заплащане на сумата 17900 лв., определена от ищеца, като неизплатено, но полагащо се еднократно обезщетение при уволнение, формирана въз основа на възнаграждението, получено по заповед № ОХ -770/06.12.2007 г. на министъра на отбраната в размер на 20 такива възнаграждения е неоснователна. Като е приел противното въззивният съд е постановил неправилно решение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че оплакванията на касатора за датата на прекратяване на договора са необосновани. Не са допуснати нарушения – материалноправни и процесуалноправни по този въпрос. Останалите оплаквания са основателни и с оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че постановеното решение е неправилно, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се отмени и да се постанови по същество друго, за отхвърляне на иска със законната лихва. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на сумата 808 лв. за настоящата инстанция.
По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 06.07.2010 г. по гр. дело № 4135/2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ - „Д” въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./, предявен от Г. Н. П. против Министерство на отбраната – [населено място] за заплащане на сумата 17900 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2008 г. до изплащането.
ОСЪЖДА Г. Н. П., жив. [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Министерство на отбраната – [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 808 лв. – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: