Р Е Ш Е Н И Е № 224 София, 02.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 751 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Великотърновската апелативна прокуратура срещу решение № 122 от 02.06.2016 г. по внохд № 305/ 2015 г. на Великотърновския апелативен съд. Изложени са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи, довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата намира, че протестът е неоснователен, защото обвинението не е доказано по несъмнен начин и подсъдимият правилно е оправдан. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: С присъда № 61/ 23.10.2014 г. по нохд № 351/ 2014 г. Плевенският окръжен съд признал подсъдимия З. С. С. за невиновен в това, че на неустановен ден през м.август 2008 г., в Република Гърция при условията на опасен рецидив умишлено умъртвил К. Г. С., поради което го оправдал по обвинението по чл. 116 ал.1 т.12, вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б от НК. Отхвърлил предявения граждански иск от Г. А. и Г. А. за причинените им неимуществени вреди в размер на по 50 хиляди лева за всеки от тях. С присъда № 17/ 26.01.2015 г. по внохд № 351/14 г. Великотърновският апелативен съд отменил присъдата и признал подсъдимия С. за виновен по обвинението, като го осъдил на доживотен затвор. Уважил частично гражданските претенции, като присъдил по 25 хиляди лева обезщетения на гражданските ищци. С решение № 240/ 20.10.2015 г. по к.д. № 455/15 г. Върховният касационен съд, І н.о. отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд споделя изложените в протеста доводи, че при формиране на вътрешното се убеждение въззивният съд е игнорирал част от събраните доказателства, не ги е обсъдил в тяхната взаимовръзка и е извел заключение за недоказаност на причината и времето на настъпване на смъртта на пострадалата, които са в противоречие с правилата на формалната логика. Великотърновският апелативен съд е подложил на проверка, анализ и оценка доказателствата, събрани от първата инстанция и във въззивното съдебно следствие. Приел за безспорно установено, че на неустановена дата и месец през 2008 г. подсъдимия, пострадалата К. С., св. С. Е. и двете малолетни деца проникнали на територията на Република Гърция и се движели в гориста местност, че от продължителното ходене краката на К. се подули и чехлите й се скъсали, поради което тя се движела бавно, че подсъдимият я подканял да върви, като я удрял по ръцете и краката с изсъхнал дървен клон в продължение на два дни. През втория ден, когато К. продължила да се движи бавно, подсъдимият я ударил на няколко пъти и по главата. След поредни удари по главата й, К. паднала на земята и не се изправила. Св. Е. установила, че пострадалата не диша. Подсъдимият решил, че тя е умряла и затрупал тялото й с шума, след което останалите продължили пътя си, установили се в [населено място], където се занимавали с просия и се върнали в България през м. октомври 2008 г. След завръщането им, в продължение на няколко месеца подсъдимият продължил да тегли пари от банковата сметка на К., по която постъпвала инвалидната й пенсия, като използвал намиращата се у него дебитна карта. На 13.09.2008 г., в същата местност, където е нанесен побоя, гръцки пастир намерил трупни останки. Те били изследвани от съдебен лекар в [населено място], който изготвил съдебно-медицински доклад. Съгласно неговото заключение, смъртта е резултат от неизвестна причина и е настъпила преди около 3-4 месеца. Самоличността на трупните останки е разкрита на 28.02.2011 г., когато чрез ДНК изследване се установява, че те са на К. С.. За да потвърди оправдателната присъда въззивната инстанция е споделила становището на Плевенския окръжен съд, че не са установени по безспорен начин времето и причината за настъпване на смъртта на пострадалата. Според настоящия касационен състав това заключение не почива на вярна и логична интерпретация на доказателствените източници. Очевидно е, че надеждна и точна информация за това кога групата е преминала нелегално в Гърция не се съдържа в показанията на св. С. Е. Съдът е констатирал множество противоречия в тях не само относно месеца и годината на преминаване на границата, но и по отношение на това колко време са били там, които е обяснил с ниското ниво на образованост на свидетелката и смесване на фактите от трите й пребивавания в Гърция. В същото време е отхвърлил с неубедителни съображения обясненията на подсъдимия в тази им част. Основните аргументи са, че не било установено групата да е задържана от полицията в София, както твърди С. и че според заключението на гръцкия лекар смъртта е с няколко месечна давност. Прокурорът с основание обръща внимание, че независимо от колебанията относно точната дата, през която групата е влязла в Гърция и отричането да е нанасял побой на К., подсъдимият винаги е твърдял, че са преминали границата през месец август 2008 г. Заявява, че са пътували с влак от Пл. до С. и от там до [населено място], като на Централна гара София изтеглили пари от сметката на пострадалата. Последното обстоятелство се потвърждава от заключението на ССЕ, установяващо тегленето на суми, общо 150 лева на 08.08.2008 г. от банкомат на Централна гара София / неправилно посочено Централна станция/. За начина на придвижване на групата до границата – с влак от Пл. през София до М. съобщава в показанията си и св. Ел., което подкрепя обясненията на С.. Съдът не е анализирал с нужното внимание извлеченията от сметката на К. /т.3, л.11-24/ и не е осмислил и съпоставил информацията в тях с показанията на свидетелите, че дебитната карта е съхранявана от подсъдимия, че той регулярно е теглил пенсията на жена си непосредствено след превеждането й и че единственият по-дълъг период, в който картата не е ползвана е от 08.08.2008 г. до 03.10.2008 г.- време, съвпадащо с престоя им в Гърция. Впрочем, прави впечатление, че съдът се е позовал на информацията от извлеченията от сметката /дебитната карта била използвана на 03.10.2008 г. в [населено място]/, но само за да обоснове извода, че подсъдимият, Ел. и двете деца се върнали от Гърция в началото на м.октомври 2008 г. Не става ясно защо същият доказателствен източник, установяващ теглене на суми от АТМ устройство на Централна гара София на 08.08.2008 г. е недостатъчно надежден за съда да подкрепи обясненията на подсъдимия, свързани с календарното време на преминаване на границата. Основателен е и доводът в протеста, че съдът не е подложил на оценка показанията на св. С. Е., депозирани във въззивното производство, които подкрепят тезата на подсъдимия относно момента на заминаването на групата за Гърция. Тя не е опровергана и от експертните заключения, които не изключват възможността смъртта на пострадалата да е причинена през месец август 2008 г. Затова настоящият касационен състав се съгласява с възражението на държавното обвинение, че изводът за неустановеност на момента на настъпване на смъртта на К. С. поради липса на доказателствени източници, които да подкрепят едното от разнопосочните твърдения- на подсъдимия или на св. Ел. - е резултат от неизпълнение на изискванията на чл. 14 от НПК. Основателни са и възраженията в протеста, касаещи извода за недоказаност на причината за смъртта на пострадалата. Съдът е придал изключителна тежест на невъзможността на вещите лица да дадат категорично заключение по този въпрос, без да осмисли причините за това и е направил решаващия извод за неустановеност на авторството на деянието. Няма спор, че по изследваните трупни останки не са установени следи от употреба на огнестрелно или хладно оръжие, както и счупване на черепа, което би било медицински показател за наличие на открита черепно-мозъчна травма. Пълното разложение на трупа и особено липсата на мозъчно вещество допълнително е създало затруднения за установяване на уврежданията. Базирайки се обаче на всички събрани по делото доказателства, вещите лица дават заключение, че най-вероятно причината за смъртта е травматична и се дължи на закрита черепно-мозъчна травма. В мотивите си, съдът е преразказал всички СМЕ, в които според него в теоретичен план са описани възможните механизми за настъпване на смъртта при закрита ЧМТ. Отказал е да възприеме като причина за смъртта такава травма и връзката й с нанесения от подсъдимия побой на пострадалата, като е акцентирал и на направеното от вещите лица допускане, че смъртта може да се дължи и на увреждане на някой вътрешен орган, на порезно нараняване или на преохлаждане на тялото, след изпадането на пострадалата в безпомощно състояние. Изводът обаче е в противоречие с фактите, които самият съд е приел за безспорни- че пострадалата паднала на земята именно след нанесените от подсъдимия удари по главата й с дървен кол, повече не се изправила и имала вид на умряла, поради което той я затрупал с клони и камъни. Съдът не е осмислил заключението на експертите- съдебни медици, че периодът от време между побоя и настъпването на смъртта е кратък /от минути до няколко часа/, не го е съпоставил с факта, че тялото е открито в същата изолирана гориста местност, описана от св. Ел., че на местопрестъплението и по трупните останки са констатирани единствено следи от въздействието на диви животни и се е опитал да мотивира заключение за намеса на неустановено лице в причинно-следствения процес. Аргументите, с които съдът обосновава този свой извод, включително тези за наличие на някакво несъответствие между дрехите, с които К. е била облечена /според описанията на подсъдимия и св. Ел./ и откритите върху трупните останки са неубедителни и поставят под съмнение самоличността на трупа, безспорно установен по експертен път. Основателно е възражението в касационния протест, че данни и доказателства за намеса на друго лице, което да е нападнало или доубило К. С. не са налице, поради което хипотезата на съда е акт на незаконосъобразно предположение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд стигна до извод, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при изграждане на вътрешното си убеждение, като не е изследвал обективно, всестранно и пълно събраните по делото доказателства, както изискват разпоредбите на чл. 14 и чл. 107 ал.5 от НПК. Това налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 122/ 02.06.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 305/2015 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: