Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 26.03.2018 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Р. Иванова . при участието на прокурора Дечева изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 1552/2017г и съобрази следното Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура- София, както и по касационна жалба на Р. П. П. ,чрез пълновощниците адв.В. и адв. М., срещу решение №2355 от 09.12.2016г по в. гр.дело № 3361/2016г. на Софийски апелативен съд . Разгледан е иск за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДВ , като присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 70 000 лева е намалено на 7 000 лева. Прокуратурата обжалва решението в частта , с което е потвърдено присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 7 000 лева, ищцата Р. П. П. обжалва решението в частта , с която след частична отмяна на решение от 20.05.2016г по гр.д № 9172/2015г на Софийски градски съд въззивният съд е намалил присъденото на първа инстанция обезщетение.В частта за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 100 000 лева първоинстанционното решение е влязло в сила . Касационната жалба на Прокуратурата на Р. България съдържа искане за отмяна на решението като неправилно , незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част. Определеният от въззивната инстанция размер на обезщетението, макар и справедливо намален , остава несъответен на претърпените неимуществени вреди , те са в по-ограничен обем и интензитет, а конкретни съображения на въззивния съд за определяне на този размер липсват , включително за причинната връзка. Изтъква се оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила ,поради неизпълнение на задължението да се обсъдят всички обктоятелства от значение за размера на обезщетението , да се преценят конкретно и да се обсъдят всички доводи. Обвинението не се е отразило на социалната и професионална реализация на ищцата по начина , който се твърди и искът за подобни вреди е недоказан. Приложена е най-леката мярка за неотклонение , ищцата не е отстранявана от длъжност във връзка с повдигнатото обвинение.Неправилно е на прокуратурата да се вменява отговорност за медийното отразяване на наказателното производство. Срещу ищцата за същия преиод се е водело и друго наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда като естеството на вредите е същото .За тези вреди обвиняемата е била обезщетена по друго водено дело, в размер на 6000 лева като решението вече е влязло в сила .Оспорва се касацационната жалба на ищцовата страна . В касационната жалба на Р. П. П. се изтъква съществено нарушение на съдопроизводствените правила ,незаконосъобразност и необоснованост . Нарушено е изискването за задължителната преценка на всички конкретни , обективни обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на спрадедливостта в чл. 52 ЗЗД и определеното обезщетение е изключително занижено , а при определянето му въззивният съд не се е мотивирал самостоятелно. В решението са изброени като примерно релевантни факти обстоятелства , които не са обсъдени конкретно. Обвинението е за престъпление в област , свързана с професионалната реализация , ищцата е публична личност, заемала е отговорни обществени постове , бивш журналист и специалист „връзки с обществеността”.Имало е широк обществен отзвук на обвиненията. Уронен е престижа й пред цялата медийна гилдия. Неправилен е извода за липса на причинна връзка между обвинението и влошеното здраве. В защита по същество се подчертава ,че незаконното обвинение е свързано с управлението на публични средства ,съдържа тезата за злоупотреба с тях и поради това ефектът му е бил значителен ,дори катастрофален за ищцата.Сринат е професионалния й престиж, особено като се има предвид широкото медийно разгласяване. Конкретно претендираните вреди от воденото наказателно производство са доказани , ищцата не е обезщетена за тях . Само част от периодите по процесното и други водени обвинения са съвпадали , а наличието и на други обвинения , също незаконни , само е утежнило положението. Оспорва се касационната жалба на Прокуратурата на РБ. С определение №816 от 20.11.2017г настоящият състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационните жалби и на двете страни при основанията на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК , по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда да обсъди в решението конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер , указани в ППВС №4/68г, включително за случай ,при който въззивният не възприема определеното на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди за справедливо и го намалява . Софийски апелативен съд е намалил десет пъти присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди по иска на основание чл.2 ал.1 т.3, ЗОДОВ, съответно е отхвърлил претенцията над определения размер от 7 000 лева, като от фактическа страна се е позовал на установените по делото формални основания за отговорност на прокуратурата като правозащитен орган по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , с оглед привличането на ищцата като обвиняема с постановление от 26.05.2009г на разследващ полицай при ГД „ Досъдебно производство” за извършени три престъпления по чл. 219 ал.4 във вр. ал.3,ал.2 във вр чл. 20 НК , с мярка за неотклонение „подписка”. След като за периода 14.05.2010г -01.03.2012г Прокуратурата на РБ три пъти е внесла в съда обвинителия акт, връщан заради съществени процесуални нарушения , а образуваните наказателни дела са прекратявани, с постановление на СГП от 01.11.2012г , влязло в сила на 13.11.2012г , наказателното производство срещу ищцата е било прекратено от ответника поради липса на доказателства за престъпление .До м.декември на 1997г. ищцата, с висше образование по социология,е била началник отдел „външни връзки” към Столична община ,а от 01.12.1997г е в Управителния съвет на учреденото с общинско имущество [фирма] . Изтъкнато е , че през 2003г ищцата е била председател на УС на Сдружение „Център за социални стратегии и инициативи„ а по време на наказателното производство е била главен експерт в НЦИОМ.Като е обсъдил приетата по делото СМЕ и обстоятелството че не са налице писмени доказателства за здравословното състояние на ищцата преди привличането й в качеството на обвиняема, въззивният съд е изтъкнал ,че няма причинна връзка с развитието на нейните заболявания и воденото наказателно производство.Това, както и че наказателното преследване е продължило 3 години и 6 месеца с възможно най-леката мярка за неотклонение, като други мерки , напр. отстраняване от длъжност, мерки за обезпечаване на граждански иск и пр. не са били вземани , са изтъкнатите от въззивния съд конкретни основания за определяне на обезщетението в оспорвания размер, като са изброени и другите критерии , посочени в ППВС №4/1968г,без да се изложат конкретни мотиви по тях . По въпроса,обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване , Върховен касационен съд ІІІ г.о, намира следното : Изброяване в решението на принципно указаните насоки в ППВС №4/1968г кои групи обстоятелства са от значение при прилагането на чл. 52 ЗЗД , като възраст, личност,обществено положение на ищеца, без въззивният съд да е обсъдил и преценил конкретните обстоятелства по делото в тази връзка , не отговаря на изискването за обсъждане и преценка на конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението в справедлив размер съгласно чл. 52 ЗЗД . Справедливостта не е абстрактно понятие, тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства , които носят обективни характеристики ,поради това противно на установената задължителна практика в ППВС №4/1968г по прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД е разрешение , при което липсва конкретна преценка.При обвинение в умишлена безстопанственост по чл.219, ал.4 НК се преценява включително тежестта и характера на повдигнатото обвинение , заеманата от обвинения длъжност и съответните морални и професионални изисквания при нейното заемане, личността на обвиняемия и общественото му положение. От значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на нормата , но и последиците от вменяването на престъпление в длъжностно качество ,когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган или дружество с държавно или общинско имущество при завишени изисквания за почтеност, изпълнявал е работа свързана с поверени държавни и общински средства. Процесуалното задължение на съда е да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението в справедлив размер и когато се касае за накърнено добро име и засегнат авторитет в сферата на професионална реализация , която може да не се изчерпва с участие в управлението на дружества с държавно или общинско имущество.Отчита се степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната , професионалната, академичната , обществената или друг вид реализация при ищеца , като се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното преследване. Отчита се и засиленият обществен интерес към разследването и обвинението и отразяването му в медиите . Връзката между фактите ще определи в конкретна степен злепоставящото въздействие на незаконното обвинение в извършване на престъпление по отношение личността, като собствен решаващ извод на съда. Въззивният съд е постановил решение в противоречие практиката на ВКС по въпроса , установена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г и постановени по реда на чл. 290 ГПК реш. №350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о, реш.№70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о, реш. № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о. ,реш. №215/2014г по гр. д. №1287/2014г ІІІ г.о, реш.№182/2016г гр.д № 1331/2016г ІІІ г.о , реш. №59 от 12.05.2016г по гр.д №3340/2015г ІІІ г.о на ВКС , като същевременно не е отчел и решаващо преценил в конкретна степен обстоятелства по делото , обосноваващи по- висок размер на обезщетението,с оглед установения критерии за справедливост. Поради това оплакванията в касационната жалба на Р. П. П. за занижен размер на обезщетението е частично основателна, докато касационната жалба на Прокуратурата на РБ за незаконосъобразно завишен размер на обезщетението е по същество неоснователна. Обстоятелствата , които решаващо е следвало да се преценят в случая , обосновават завишаване на присъденото обезщетение по размер спрямо присъденото от въззивната инстанция , като съображенията на настоящия състав на Върховен касационен съд са следните: Ищцата е била привлечена като обвиняем след провеждано срещу ръководството на учреденото с общинско имущество дружество [фирма] разследване по ДП№79/2008г на ГД”НП” с отделяне на материалните по тази преписка и макар обвинението срещу ищцата за престъпления в длъжностно качество, като член на Съвета на директорите на ЕАД, да е повдигнато на по- късен етап , в този случай и след като незаконно е било повдигнато обвинение , към вредите следва да се отнесат и тези по предварителното разследване след отделянето му от ДП №135/2006г в отделно производство срещу виновни длъжностни лица за щета в особено големи размери , съгласно пр. постановление от 18.07.2008г , или общо над четири години. Обвиненията срещу ищцата по пр. постановление от 26.05.2009г. в престъпления по чл. по чл. 219 ал.4във вр. ал.3,ал.2 във вр чл. 20 НК е за три отделни деяния и периоди от 1999г до м. ІІ на 2002г при една и съща квалификация за умишлена безстопанственост, че като член на СД , в съучастие и съизвършителство с други лица ищцата П. умишлено не е упражнила контрол върху действията на изпълнителния директор на дружеството.След като за периода 14.05.2010г -01.03.2012г Прокуратурата на РБ три пъти е внесла в съда обвинителния акт , връщан заради съществени процесуални нарушения и образуваните наказателни дела са прекратявани, с постановление на СГП от 01.11.2012г , влязло в сила на 14.11.2012г, наказателното производство срещу ищцата е било прекратено от Прокуратурата поради липса на доказателства за престъпление. Претендираните от ищцата неимуществени вреди, заедно с обичайно изпитваните страх и притеснения от обвинение в тежко умишлено престъпление са в три насоки: уронен професионален авторитет и негативно отражение върху възможностите за професионални изяви и развитие ,загуба на доверие от колегите ,включително засягане на социалния живот и положението й в обществото поради обвинение в престъпление , свързано с работа в общинско дружество , унижение и срам от медийните публикации , включително иницирани от Прокуратурата, при висок обществен интерес по темата „ Софийски имоти”; в личен план - отрицателна промяна на характера – тревожност и демотивираност ,загуба на самочувствие ; в здравословно отношение - влошаване на здравето с поява и проява на заболявания ,за които е ангажирано заключение на вещо лице. Въззивният съд е отчел вредите в личностен план,съизмерими с обчайните . Макар и правилно да е отхвърлил довода за пряка причинна връзка на установеното от приетата СМЕ здравословно състояние при заболяванията , от които ищцата е страдала към 2009г. като жлъчно-каменна болест с желязодефицитна анемия и отклонение от функциите на щитовидната жлеза , съпътствани от миоматозни проблеми ,мастопатия и диспептични оплаквания и дивертикули , следвало е да се отчете , че психическото напрежение , което трябва да се отдаде като резултат от обвиненията при липса на друга причина , се отразявят негативно на хода и ефекта от лечението им , макар причините за проявата на заболяванията и влошаването на здравето да е комплексна и да включва възрастови,метаболитни и хромонални промени, както е посочело вещото лице .Въззивният съд не е отчел в решаваща степен най-съществените вреди,заявени за обезщетяване:засягането на честта и доброто име, злепоставянето на ищцата като лице с обществено доверие. Това именно доверие е ценен капитал за личността. При ищцата като журналист и общественик, специализирала се в областта „връзки с обществеността”, то е и главната предпоставка за нейната социална и професионална реализация. В случая именно обществено доверие,с което се е ползвала е факторът , обусловил и участието на ищцата Р. П. в ръководството на общинското дружество,предвид нейното утвърдено добро име като общественик , журналист и професионалист. До м.декември на 1997г ищцата, с висше образование по социология ,е била началник отдел „външни връзки” към Столична община , а от 01.12.1997г е в управителния съвет на учреденото с общинско имущество [фирма], в което длъжностно качество е била и обвинена. Видно от приложената трудова книжка , до 1992г. П. е работела като редактор и репортер в печатни издания и агенции. До 1997г е заемала експертни и други отговорни длъжности ,вкл. завеждащ служба в Комитета по енергетика и МЕЕР . През 2003г ищцата е била председател на УС на Сдружение „Център за социални стратегии и инициативи „ а по време на наказателното производство е била главен експерт в НЦИОМ . Към 2010г. ищцата има и специализация като консултант по европейски проекти. По времето , когато срещу нея са повдигнати процесните обвинения , същата е на 59 години , не участва в ръководството на дружества управляващи публични средства , но се е ползвала с висок, изграден с години на труд и усилия обществен авторитет , като е имала в актива на своята професионална кариера редица заемани отговорни длъжности. От показанията на изслушаните по делото свидетели , от доказателствата за заеманите преди ,по време и след периода на наказателно преследване публични длъжности , при ищцата е следвало да се направи извод за значимостта на накърнените от незаконното обвинение морални ценности , а те , макар и не катастрофално ( както се поддържа от защитата ), са накърнени значително. Широкият обществен отзвук на обвиненията след 2009г.е повлиял осезаемо негативно на репутацията на ищцата като общественик и журналист, макар да не е налице срив в общественото и положение и промяна в социалния и статус. Като гражданин с чисто съдебно минало ,с утвърдено добро име и изградена кариера в публичния сектор,заедно с други лица, Р. П. е била целенасочено разследвана и незаконно обвинена за свои действия по служба, квалифицирани тежко по наказателния закон - като особено тежък случай на безстопанственост, без това престъпление да е действително извършено. Обвинението е поддържано упорито от прокуратурата, както и общественият интерес към него. Съдът кредитира показанията на св.Й.,че като представител на сдружение НЦИО пред медиите за процесния период ищцата е изпаднала в крайно неловко положение и се е чувствала непълноценна,не се е изявявала публично ,по това време се е влошило и нейното здраве. Следва да се кредитират и показанията на близките за личните преживявания и страдания на ищцата. За мащабите на злепоставянето е допринесло и широкото медийно отразяване на случая с разследването на „Софийски имоти”, като не може да се приеме доводът на ответника ,че вредите от това са извън обхвата на подлежащите на обезщетяване, във връзка с повдигането на обвинение . От Прокуратурата на РБ е изтъкнато обстоятелството, че заявените за обезщетяване по настоящето дело вреди от злепоставяне , накърнен обществен авторитет и професионална реализация, са били заявени като предмет на обезщетяване за времето от 2009г до 15.01.2013г във връзка с друго водено наказателно производство срещу ищцата по н.о.х.д. №24420/2010г, приключило с оправдателна присъда. Прокуратурата е повдигнала срещу Р. П. П. и друго обвинение, в извършено престъпление по чл.219, ал.4 от НК в същото качество , но за друг период. Ищцата е предявила отделен иск за обезщетение за вредите ,идентични по характер , производството по който иск е приключило с влязло в сила решение № 887 от 3.05.2016 г., постановено по в.гр. д. № 5135 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд , с което е потвърдено решение по гр. д. № 16865 за 2014 г. на Софийския градски съд за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на Р. П. П. сумата 6 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Не са налице обстоятелства, изключващи правото на обезщетение понастощем предвид глобалното му определяне съгласно т.11 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК, но наведените в тази връзка обстоятелства, които са безспорни , следва да бъдат обсъдени. Безспорно всички обвинения , не всички от които са заявени като основание на настоящия иск за обезщетение , са били съврзани с дейността на П. като член на директорския борд на Софийски имоти ЕАД ,затова и част претендираните понастоящем неимуществени вреди са търпяни глобално, поради естеството им. Глобално определяне и присъждане на обезщетението е принципно приложимо при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно престъпления, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички обвинения , или е възникнала отговорност на държавата във връзка с прекратяването им , но условието за това е незаконните обвинения като цяло да са дали основанието на конкретния иск за обезщетение,поставен за разглеждане пред решаващия съд. Случаят не е такъв , а се присъжда обезщетение по иск , предявен въз основа на някои от незаконните обвинения и при установеност по делото , че срещу ищеца е имало и други предявени обвинения . Фактът е от значение при изследване на причинната връзка , за съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД, или за отчитане на вече присъдено обезщетение. Условие за тази значимост е въпросът за законността на обвиненията да е вече разрешен за целите на ЗОДОВ с постановяване на влязла в сила присъда ,или прекратяване на наказателното преследване с акт, довел до възникнала отговорност на правозащитните органи за вреди . При това условие наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на иска при изследване на причинния процес и определянето на дължимото обезщетение , като е от значение това дали ищецът е вече обезщетен - изцяло или за част от вредите , които претендира. В този смисъл, приложими са разясненията в реш. №216/2014г по гр.д № 1604/2014г ІІІ г.о на ВКС.Ищцата е получила обезщетение ,което според настощия състав на ВКС не компенсира изцяло вредите, заявени за обезщетяване по настоящето дело и това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на обезщетението съгласно критерия на чл. 52 ЗЗД . Наред с вече изложеното , вреди за ищцата са произтекли и от накърняването на конституционно гарантирани нейни права по воденото досъдебно производство , което е налице дори при най-леката наложена мярка за неотклонение „подписка”. Наказателното производство е водено за тежко умишлено престъпление, прекратено е в досъдебна фаза ,но обвинителен акт е внасян три пъти в съда, връщан поради процесуални нарушения. Заявено е било и предявяване на граждански иск в значителен размер , което също е от значение за напрежението и притесненията на ищцата от неоснователно осъждане.Воденото наказателно производство при това тежко обвинение,съучастие в разхищението на публични средства чрез неизгодни сделки , е довело до обичайните за всеки човек негативни изживявания, огорчения , стрес и тревога , засилени от показността на процеса ,довело е и до устатновените от медицинската документация и констатираните от приетата СМЕ здравословни усложнения, предвид наличите заболявания на ищцата.Основание за завишаване на обезщетението спрямо присъденото от въззивния съд е най- вече оценката , че макар обвинения да са били съврзани с дейността на П. като член на директорския борд на „Софийски имоти ЕАД,сериозно е опетнено нейното дорбо име ,изграждано с години работа като журналист и общественик. Негативният ефект от това ищцата е понесла в една не толкова активна от гледище на професионалната си реализация възраст и следва също да се съобрази ,че по- сериозни негативни въздействия върху нейната трудова и професионална ангажираност , социално обкръжение и среда не са настъпили. Като се вземат предвид броя и тежестта на деянията, за които е обвинена , вредоносната продължителност на наказателното преследване , негативният ефект върху личността и най- вече върху репутацията на ищцата,справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, при отчитане на вече полученото обезщетение по отделно водения иск , възлиза на 14 000 лева. Този размер удовлетворява обществения критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено –икономически условия на живот ,с оглед конкретните обстоятелства по делото . Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението , в една част решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т.3, предл първо ЗОДОВ да се уважи за още 7000 лева , със законните последици . Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на прекратителното прокурорско постановление. До пълният предявен размер от 70 000лева по първоинстанционното решение, претендираното обезщетение е прекомерно , поради това следва да бъде потвърдено отхвърлянето на иска в тази част. На ищцата следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора, не се установяват и претендират разноски за адвокатска защита.С оглед изхода на делото ,съобразно уважената част от иска ,следва да се присъдят разноските на ищеца общо за всички инстанции .Те са в тежест на ответника частично,на основание чл. 78 ал.1 ГПК и възлизат на 38 лева , като следва да се присъдят с настоящето решение . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №2355 от 09.12.2016г по в. гр.дело № 3361/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е отхвърлен предявения от Р. П. П. против Прокуратурата на РБ иск за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на три престъпления от общ характер по чл. 219 ал.4 във вр. ал.3,ал.2 във вр чл. 20 НК за различни периоди , по които наказателното производство е прекратено с постановление от 31.10.2012г на СГП ,влязло в сила на 14.11.2012г , над размера на присъдената сума от 7 000 лева до размера на сумата 14 000 лева ; в частта за законната лихва върху тази сума , считано от 14.11.2012г до окончателното изплащане и в частта за разноските и вместо това постановява : ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Р. П. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,със съдебен адрес [улица], адв. В. В. и адв.В. М. от САК , още 7 000 лева (седем хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди , причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 219 ал.4 във вр. ал.3,ал.2 във вр чл. 20 НК по които наказателното производство е прекратено с постановление от 31.10.2012г на СГП ,влязло в сила на 14.11.2012г , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 14.11.2012г до окончателното изплащане ,както и да заплати на Р. П. П. сумата 38 лева разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решение №2355 от 09.12.2016г по в. гр.дело № 3361/2016г. на Софийски апелативен съд в останалата част. Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: