Р Е Ш Е Н И Е №187 гр.София, 30 март2011г В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1124/2011г. Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия М. А.П.,депозирана чрез упълномощения му защитник срещу решение №480/10.01.2011г. на Апелативен съд - София., с което е потвърдена обявената по нохд №1340/2007г. присъда на Софийски градски съд . В подадената жалба се релевират нарушения на материалния и процесуален закон, и явна несправедливост на наложеното наказание.В подкрепа на визираните касационни основание по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат бланкетни доводи за доказателствена необезпеченост на повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение и се развиват подробни съображения за престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.278, ал.3, пр.1 от НК /отм./, предпоставена от характеристиките на предмета на посегателство и от липсата на виновно поведение. Декларира се и прекомерна строгост на съдебните инстанции при отмерване на наказателната санкция по вид и размер - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане. При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Патерсън, или ревизия на въззивното решение в санкционната му част. В съдебно заседание на 24.03.2011г. пред настоящата инстанция, М. П. се представлява от договорен адвокат, който поддържа жалбата. Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №94 от 09.03.2010г., по нохд №1340/2007г., Софийски градски съд е признал М. А. П. за виновен в това, че на 16.07.2004г. без надлежно разрешение направил опит да изнесе извън границите на страната паметници на културата, поради което и на основание чл.278, ал.3, пр.1 /редакция, действаща до ЗИДНК, ДВ, бр.57/2007г./, вр.чл.18, ал.1 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено за ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок, и в съответствие с чл.53, ал.1, б ”Б” от НК отнел в полза на държавата вещите - предмет на престъплението. С атакуваното въззивно решение №480 от 10.01.2011г., Апелативен съд - С., в производство по внохд №470/2010г. е потвърдил изцяло постановения от първата инстанция съдебен акт. Жалбата на подсъдимия М. А.П. е неоснователна. Доказателствената съвкупност по делото, надлежно приобщена чрез депозираните свидетелски показания на Б. Н., И. Г., Б. С. и В. А.; чрез приложените писмени материали /протокол за доброволно предаване от 22.07.2004г., 1 бр. подписана от М. П. proforma invoice, представена от фирма „Fed Ex” документация/; и чрез изготвените в рамките на наказателния процес съдебни научно-историческа и оценителна експертизи, с изискуемата се степен на интензитет установява значимата за повдигнатото обвинение фактология. Безспорно е доказано, че на 16.07.2004г. американският гражданин М. А. П. донесъл в офиса на куриерска фирма „Fed Ex”, находящ се „Б. центъра”, на хотел „Ш.” пратка, адресирана до лице в С., като саморъчно попълнил проформа фактура, в която словно отразил нейното съдържание - медали и сувенири, на стойност 40 щатски долара. Процесният пакет бил върнат от митницата, поради липса на необходимите съпровождащи я сертификати, което мотивирало подсъдимия да помоли служителя на „Б. центъра”- Б. Н. за съдействие по издаване на разрешение от Националната художествена галерия. Възникналите у длъжностното лице съмнения за неправомерност в поведението на чужденеца, предпоставили уведомяването на И. Г. –Началник отдел ”С.”, в хотел „Ш.” и сигнализирането на полицейските органи, които при осъществената проверка констатирали налична колекция от ордени, медали, почетни звания, значки, офицерски кортици и допълнителни атрибути за отличия /ленти за всекидневно носене, медальони, ланци/, с уникален характер и със значителна стойност . При очертаната конкретика правилно е приложен материалният закон. Инкриминираната дейност на М. П. се субсумира от особената норма на чл.278, ал.3, пр.1/ действаща редакция до ЗИДНК, ДВ, бр.57/2007г./ Криминализираното престъпление е насочено против установения в държавата ред на управление, като охраняваните от действащото право обществени отношения се засягат, чрез въздействие върху материализиращия ги предмет на посегателство- паметниците на културата. Такива по смисъла на чл.3 от Закона за паметниците на културата и музеите/обнародван в ДВ,бр.29/11.04.1969г.,отменен с ДВ,бр.19/13.03.2009г./ са ”всяко движимо и недвижимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност, и притежава обществена значимост.” Инкриминираните по делото вещи, съдържащи се в процесната колекция и представляващи наградни отличия от най-висок ранг /българските ордени от времето на Царство Б. - орден „за храброст”, орден ”Св.А.”, Народен орден за „В. заслуга”, Народен орден за „Гражданска заслуга”; и чуждестранните атрибути - големите кръстове на ордените ”И. корона”, „Св.М. и Л.”, австрийски орден ”Ф. Й.”, „Орден на корона” на Хохенцолерите, руски златен орден „Св.С.” , удовлетворяват предявените нормативни изисквания. Изслушаните съдебни експертизи по делото са категорични, че анализираните ордени, медали, почетни звания, значки, офицерски кортици и допълнителни отличителни атрибути са значими паметници на културата и трябва да бъдат спасени за българското и европейското историческо и културно наследство. В коментирания смисъл касационният състав не споделя лансираната от защитата теза за несъответност в характеристиките на предмета на престъпление по чл.278, ал.3 от НК и на инкриминираните вещи, с аргументацията че чуждестранните отличия са изключени от обсега на културното богатство на Р. Б.. Легална дефиниция на движимите паметници на културата - национално богатство е очертана в параграф 2 /ДВ, бр.55/2004г./ от Допълнителните разпоредби на ЗПКМ, но същата е неотносима към престъпния състав на чл.278, ал.3 от НК /отм./, който не предвижда визираните ограничения за предмета на престъпление. Изведеното заключение, преценено в корелираща връзка с дадените от вещите лица разяснения, че местонахождението на инкриминираните ордени, медали и военни атрибути, и възможността те да принадлежат на български граждани безусловно налагат правна защита от националното законодателство, не обосновава претендираната от процесуалния представител на подсъдимия интерпретация на предмета на посегателство. Неправомерното поведение на М. П. покрива и обективните и субективни признаци на престъпното деяние по чл.278, ал.3 от НК /отм./ Подсъдимото лице е предприело изнасяне на паметници на културата извън пределите на страната, при действащата към инкриминирания период императивна забрана на чл.31 от ЗПКМ, като деянието е останало недовършено и финализирало в стадия на опита, по независещи от извършителя причини. Налице е и изискуемата се от закона форма на вина - пряк умисъл, обективиран в начина на обявяване на съдържанието на процесната колетна пратка, при ясно съзнание за уникалния характер и значимата стойност на инкриминираните български и чуждестранни наградни отличия; и афиширан чрез полагането на подпис върху приложения по делото писмен документ - proforma invoice . В контекста на изложеното несъстоятелни са релевираните от защитата възражения за престъпна субективна несъставомерност, мотивирана с проведените между Патерсен и длъжностното лице Н. разговори, свързани с експедицията на пратката с инкриминираните вещи. Същите касаят дължимите се за услугата по транспортиране на процесния пакет такси и мита, и индицират на некоректно отправена след инкриминирания престъпен акт молба за съдействие по издаване на необходимия сертификат - обстоятелства, ирелевантни при ангажиране на наказателната отговорност по чл.278, ал.3 от НК. /ДВ, бр.57/2007г./ Вината като субективен елемент на престъплението представлява определено психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер на посегателството и неговите общественоопасни последици. Доктрината и съдебната практика са категорични, че при решаване на въпросите за нейната същност и параметри, компетентният орган е длъжен да изхожда от конкретиката на инкриминираните обективни действия, консумираща посочения престъпен състав; да отчете предшествуващото и последващо поведение на виновния, и направените от него волеизявления, очертаващи налично знание и формирани представи за неправомерния характер на извършеното и за предпоставения резултат, което контролираните инстанции са съобразили. В обхвата на възложените касационни правомощия, упражняването на които е детерминирано от визираните от процесуалните страни основания, ВКС не намира за необходимо да удовлетвори и декларативно предявената в жалбата претенция за явна несправедливост при диференциране на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за инкриминираното престъпление Наказателната санкция, лимитирана при условията на чл.54 от НК за престъпното посегателство по чл.278, ал.3 от НК/отм./- ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК, е съответна на тежестта на престъпния акт и личната опасност на неговия автор, и отмерена за постигане индивидуалната и генерална превенция по чл.36 НК. Фактът, акцентиран от договорния адвокат на П., в открито заседание на 24.03.2011г., за необремененото с осъждания съдебно минало на подсъдимия, обсъден и ценен при съблюдаване особеностите и стойността на предмета на престъпление /уникални ордени, медали и военни кортици, с ранг на изключително значими за националната и европейска култура паметници, с висока колекционна стойност - 63 739,65 лева/, не внася промяна в очертаната позиция, като формира вътрешно убеждение за липса на основания, обуславящи ревизия на атакуваното решение, чрез редуциране на наложеното наказание или чрез определяне на санкция в границите на алтернативно предвидената в материалноправната норма - ГЛОБА. Мотивиран от предложените съображения настоящият състав счита, че следва да остави в сила обявения от въззивната инстанция съдебен акт, по внохд №470/2010г., с който е потвърдена присъда №94 от 09.03.2010г. на Софийски градски съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №480 от 10.01.2011г., по внохд №470/2010г., по описа на Апелативен съд - София. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.