1 Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр. София, 17.07. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание от двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова гражданско дело № 2022/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. В. И. Ц. и П. С. Д. са обжалвали въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 30 27.01.2017 г. по гр.д.№ N 1288/2016г. Ответниците Й. Г. Д., К. Ц. Д., С. А. Б. и К. А. Б. са подали отговор, в който изразяват становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изложили са съображения, че дворищнорегулационният план не може да създава право на собственост и съществуват специални правила за уреждане на имуществените отношения между съседите чрез заплащане на обезщетение. След като такова обезщетение не е платено, изявление, написано бланкетно в делбен протокол, че се слага край на всички спорове, не може да породи вещноправно действие. Заемането на имоти по дворищната регулация от 1988г. е предпоставка за приложението на плана и след като то не е станало и са изтекли повече от десет години, съществува пречка за заемането на имота на това основание. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 611 от 19.12.2017г. по правния въпрос: нищожна ли е съдебна делба-спогодба, при която всеки от съсобствениците получава реален дял без заплащане на суми за уравнение на дяловете и при изрично изявление, че съсобствениците слагат край на всички спорове относно съсобствеността на недвижимите имоти. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е отменил решение № 502/11.05.2016год. по гр.д № 6162/2015г. на Старозагорския районен съд и е решил делото по същество като е отхвърлил предявените от В. И. Ц. и П. С. Д. против Й. Г. Д., К. Ц. Д., С. А. Б. и К. А. Б. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено , че ищците са собственици на реална част от 24 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.520.45 по одобрените кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ на целия имот от 184 кв.м.. която реална част е обозначена на скицата на вещото лице с виолетов цвят, заключена между точки 1, 2 и 3 /л.107 от делото/ и за осъждането на ответниците да предадат владението на тази реална част от имота. Въззивният съд е приел, че ищците не са придобили правото на собственост върху спорните 24 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.520.45. Техните праводатели И. В. Д. и Н. Г. Д. са закупили с нот.акт 138/1968г. 87/887 идеални части от нива от 200 кв. м., дворно място урегулиран парцел ІV-3176, 3177, кв. 438 цялото от 887 кв. м. и етаж от къщата. С протокол за доброволна делба по гр.д.№ 2698/1974г. на Старогазогрския районен съд, И. В. Д. и Н. Г. Д. са получили в дял двуетажната масивна жилищна сграда в парцел ІV -3176, 3177 кв.438 по регулационния план на [населено място], както и 65 кв.м. от дворното място за изравняване на частите в общия парцел . Така те са придобили общо 152 кв.м. от целия парцел. С протокол за доброволна делба от 30 май 1989 г. по гр.д. 1308/1989г. на Старозагорския районен съд И. В. Д. и Н. Г. Д. са получили в дял дворно място от 185 кв.м., представляващо парцел V-4740, И. Г. Г. и И. Д. Г. са придобили парцел VІ-4741, а З. П. М., Т. А. Г. и Г. А. П. са получили парцел VІІ-4742. Въззивния съд е изложил съображения, че ищците В. И. Ц. и П. С. Д. не могат да се легитимират като собственици на 185 кв.м. след делбата през 1989г, тъй като делбеният протокол е нищожен, като противоречащ на закона - чл.69 ал.2 ЗН и накърняващ добрите нрави, защото не съдържа клауза за начина, по който се уравняват дяловете и тъй като площта от 24кв.м не представлява незначително несъответствие между стойността на получените дялове. По обуславящия за делото правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Съдебната спогодба, постигната в делбеното производство, представлява одобрен от съда двустранен договор, с който се прекратява съществуващата съсобственост чрез своеобразно разпореждане с идеални части от недвижими имоти като резултат от трансформирането на притежаваните от съсобствениците идеални части в реално определени обекти. Общият принцип при извършване на делбата съгласно чл. 69 ал.2 ЗН е всеки наследник да получи дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството на дяловете се изравнява с пари. При съдебната делба, когато съдът разпределя съсобствените имоти по реда на чл. 353 ГПК , той е длъжен да присъди и суми за уравнение на дяловете, ако такива се дължат. При съдебната спогодба-делба , в основанието на която стои извънсъдебната спогодба по чл. 365 ЗЗД, страните са свободни да уредят изцяло или отчасти спора чрез взаимни отстъпки. Поради възмездния характер на делбата в практиката на ВКС се приема /срв. решение № 762 от 28.11.2002 г. по гр. д. № 339/2002г. на ВКС, І г.о./, че когато при договора за доброволна делба един от съделителите не е получил нито имотно, нито парично уравнение, а е отстъпил своя дял на ответника безвъзмездно, по същество договорът не е за делба, а за дарение , който е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е спазена изискуемата се с чл. 18 ЗЗД форма – нотариален акт. Не така стои въпросът при съдебната-делба спогодба, когато всеки от договарящите получава сравнително равностоен дял и същевременно съделителите са направили изявление, че отношенията са уредени окончателно, защото същността на спогодбата изисква доброволно уреждане на спора, включително и чрез отказ от права, а при делбата това би могло да бъде мотивирано с оглед на уреждане на вътрешните отношения, произтичащи от съсобствеността. С оглед на изложеното е основателен доводът в касационната жалба, че изводът на въззивния съд за нищожността на съдебната делба-спогодба от 1989г. е незаконосъобразен. От съдържанието на делбения протокол е видно, че страните са разделили само дворното място - съсобствения парцел ІV-3176, 3177 по регулационния план от 1961г. , за който по плана от 1988г. са образувани три дворищнорегулационни парцела – V-4740, VІ-4741 и VІІ-4742 кв.438 по плана на [населено място], в които са попадали сгради, индивидуална собственост на съделителите. Тълкувателно решение № 3/2013г. на ВКС, ОСГК, на което се е позовал въззивният съд, не разглежда детайлно въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, защото то дава тълкуване на въпроса за допустимостта на договор, с който е постигнато съгласие между съсобствениците за поделяне на съсобствено имущество чрез поставяне в дял на недвижим имот на един от тях, срещу което е поето задължение за издръжка и гледане на друг съделител, от гледна точка на спазване на формата по чл. 18 ЗЗД. Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд, че делбата от 1989г. е нищожна поради нарушаване на добрите нрави. Според практиката на ВКС /решение № 2419/2015г. на ВКС, ІІІ г.о./ само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави . Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. С оглед на изложеното, изводът на Старозагорския окръжен съд за нищожност на съдебната спогодба-делба, одобрена с протокола от 30.05.1989г. по гр.д.№ 1308/1989г. на Старозагорския окръжен съд е незаконосъобразен, което е основание по чл. чл. 281 ал.1 т.3 ГПК обжалваното решение да се отмени и тъй като не е необходимо извършване на нови процесуални действия от въззивния съд , делото следва да се реши по същество от касационната инстанция. От заключенията на изслушаните по делото технически експертизи се установява, че с договора от 30.05.1989г. за съдебна делба - спогодба по гр.д.№ 1308/1989г. на Старозагорския окръжен съд, е извършена делба на между съсобствениците на парцел ІV -3176, 3177 кв.438 по плана от 1961г., за който през 1988г. са образувани три дворищнорегулационни парцели V-4740, VІ-4741 и VІІ-4742 като границите им сумарно не съвпадат само в западната част, граничеща с парцел ІІІ-3178. При тази делба праводателите на ищците са получили в реален дял парцел VII-4740, по плана на [населено място] от 1988г. за който е отреден имот 68850.520.45 по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени през 2007г. а на имот 68850.520.47, съответства получения при делбата от 1989г. от праводателите на ответниците парцел VII-4742 кв. 438. Регулационната линия между двата парцела е вътрешна за бившия общ парцел ІV- 3136 и 3137 и между тях в спорната част от 24 кв.м. няма придаваеми части. С изработването и одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри от 2007г. , кадастралната карта от 1988г. отпада и остава да действа регулационния план - заключение на вещото лице инж. Н. П.. Според вещото лице разликата в квадратурите по кадастралния план се дължи на ръчното изчисление на площите. В същия смисъл е и заключението на вещото лице инж. К.Й. , който е посочил, че площите на имотите, вписани в разписните списъци към съответните планове за регулация от 1961 до 1993г. са отчитани графично и са натрупвани грешки при изчисленията и отчитането на квадратурите на имотите. С оглед на тези констатации на вещите лица, следва да се приеме, че релевантни за разрешаването на настоящия спор за собственост не са изчисленията на площите през годините, а границите на имотите според регулацията от 1988г., по която е извършена делбата от 1989г., като за граница между имоти № 68850.520.45 и № 68850.520.47 на основание чл. 43 т.5 от Закона за кадастъра и имотния регистър е тази по регулационния план от 1988г., според която спорната част от 24 кв.м. попада в имот№ 68850.520.45 , собственост на ищците. Изводите на въззивния съд за основателност на възражението на ответниците за придобиването на спорната реална част от имот 68850.520.45 по давност също са незаконосъобразни, защото фактическата власт е осъществявана върху реална част от парцел , образуван при действието на З./отм./ респ. урегулиран поземлен имот при действието на ЗУТ. Съгласно чл. 59 З. ал.1 /отм./ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Изключение от това правило е предвидено в ал.2 на разпоредбата, която предвижда, че придобиването по давност е допустимо само когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. По приложението на разпоредбата в практиката на ВС и ВКС се приема, че владението на реално ограничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на З., нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част /решение № 186 по гр. д. № 154/86 г., ОСГК, решение № 470 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 691/2009 г., на ВКС I г. о./ и др. Чл. 200 ЗУТ също създава ограничение за придобиване чрез правни сделки или по давност реално определени идеални части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания във връзка с предвидените в чл. 19 ЗУТ минимални размери на имотите, освен когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. В случая без спорната част от 24 кв.м. , имотът на ищците остава 160 кв.м., което е под минималната площ по чл. 19 ал.1 и 4 ЗУТ. С оглед на изложеното макар да са осъществявали фактическа власт върху спорната реална част, ответниците не са могли да я придобият по давност. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че ищците са установили правото на собственост върху реалната част от 24 кв.м. от имот 68850.520.45 , която е означена между между точки 1, 2 и 3 и защрихована с наклонени щрихи във виолетов цвят на скица – приложение № 3 към заключението на техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.Г.И., на лист 107 от първоинстанционното производство, а правоизключващото възражение на ответниците за придобивна давност е неоснователно, поради което предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен. При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищците следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 1180 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 30 от 27.01.2017 г. по гр.д.№ N 1288/2016г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Й. Г. Д., К. Ц. Д., С. А. Б. и К. А. Б. всички от [населено място], [улица], че В. И. Ц. от [населено място], [улица] П. С. Д. [населено място], [улица] вх.В еп.1 ап.70 са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор 68850.520.45 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план: 4740, квартал 438, парцел V; при съседи: 68850.520.44; 68850.520.47; 68850.520.46; 68850.520.40, която реална част е с площ 24 кв.м. и е заключена между точки 1, 2 и 3 и защрихована с наклонени щрихи във виолетов цвят на скица – Приложение № 3 към заключението на техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.Г.И., приложение № 3 към заключението, депозирано в съда на 02.02.2016г. с вх.№ 2330 , намираща се на лист 107 от гр.д.№6162/2015г. на Старозагорския районен съд която скица, приподписана от съдебния състав представлява неразделна част от решението като ОСЪЖДА Й. Г. Д., К. Ц. Д., С. А. Б. и К. А. Б. да предадат на В. И. Ц. и П. С. Д. владението на гореописаната част от имота на основание чл. 108 ЗС. ОСЪЖДА Й. Г. Д., К. Ц. Д., С. А. Б. и К. А. Б. да заплатят на В. И. Ц. и П. С. Д. сумата 1180 лв. /хиляда сто и осемдесет лева/ разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: