Ключови фрази
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА - Убийства * авторство на деянието * доказателствена основа * умисъл за убийство * преквалификация на деяние * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * цели на наказанието * Убийство по особено мъчителен начин и с особена жестокост


1

Р Е Ш Е Н И Е


№ 509

гр. София, 04 януари 2009 година


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ИВЕТА АНАДОЛСКА

При участиет о на секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Искра Чобанова

изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев

дело № 592/2009 година.

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационни жалби на подсъдимата П. Г. Ц., гражданските ищци и частни обвинители С. А. Р., и К. А. М., касатори в настоящето производство, против въззивно решение №250 от 17.08.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1116/2008 г. на Софийския апелативен съд (САС).

С жалбата на касаторката П. Ц. се релевират нарушения на материалния и процесуален закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК.

В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от касаторката и чрез упълномощения от нея защитник, които представя, и писмени бележки за да обоснове претендираните нарушения.

Гражданските ищци и частни обвинители Р. и М. не са подали възражение против касационната жалба на подсъдимата, не се явяват и не се представляват в съдебното заседание.

С касационната жалба на Р. се иска уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер и определяне на по-тежко по вид наказание, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция на трите отменителни основания.

С жалбата на К. М. се атакува въззивното решение в частта, относно размера на присъдените му разноски направени пред въззивната инстанция.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата на касаторката П.Ц. поради отсъствие на претендираните нарушения на материалния и процесуален закон, и такива свързани с анализа на събраните доказателства, относно авторството на деянието, като счита, че определеното наказание е съответно на извършеното престъпление. На следващо място, представителят на прокуратурата поддържа, че жалбата на гражданския ищец и частен обвинител С. Р. е неоснователна, защото размера на присъденото и обезщетение е съобразен със закона и критериите за справедливост, а тази на гражданския ищец К. М. – за недопустима пред касационната инстанция, тъй като е от компетентността на въззивния съд.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадените касационни жалби, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С обжалваното решениe е потвърдена присъда № 13/21.07.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 415/2006 г. на Софийски градски съд (СГС), с която подсъдимата П. Г. Ц. е призната за виновна в това, че на неустановена дата в периода 04 март 2005 г. – 10 март 2005 г. около 06.00 ч. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] умишлено умъртвила А. М. Б., като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития – чрез нанасяне на множество удари с нож по цялото тяло на Б. – 15 прободно – порезни рани в областта на лицето и главата, разкъсно – контузна рана на лявото око, две прободно – порезни рани на шията, едната от които с непълно прерязване на трахеята, четири прободно – порезни рани в областта на гръдния кош, една от които прониква в лявата гръдна кухина и наранява левия бял дроб с излив на въздух и кръв, а друга частично прерязва гръдната кост, прободно – порезна рана в областта на гръбначния стълб, две прободно – порезни рани в областта на лявото седалище, прободно – порезни рани в областта на мъдната торбичка, две порезни рани на дясната ръка, порезна рана на лявата ръка, довели до остра кръвозагуба, явяваща се непосредствена причина за смъртта на Б. и заливане с химическо вещество – натриева основа, причинило изгаряне на кожата на главата, гърба, дясната ръка, дясното седалище и дясното бедро, като смъртта е настъпила бавно и пострадалият е изпитвал значителни болки и страдания, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 НК във вр. с чл. 54 НК е осъдена на 17 (седемнадесет) години лишаване от свобода, като на основание чл. 49 във вр. с чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗИН е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на К. А. М. сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано от датата на извършване на деянието, както и 900 (деветстотин) лева, направени от гражданския ищец и частен обвинител разноски по производството. Предявеният граждански иск е отхвърлен до размера от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева като неоснователен и недоказан.

С първоинстанционната присъда е уважен и предявения от С. А. Р. граждански иск за нанесени неимуществени вреди от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, считано от датата на извършване на деянието, както и 500 (петстотин) лева, направени от гражданския ищец и частен обвинител разноски по делото, а в останалата част е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда СГС се е разпоредил с веществените доказателства, като на основание чл. 53, ал. 1 НК в полза на държавата са отнети част от тях съгласно приложения по делото опис под номера от 1 до 13, от 15 до 23, от 25 до 27, 29, 32 и 33;

Касаторката е осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на 5 291.00 (пет хиляди двеста деветдесет и един) лева; сумата от 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважената част от размера на обезщетението, присъдено на К. М.; 1 200 (хиляда и двеста) лева – 4 % държавна такса върху уважената част от размера на обезщетението, присъдено на С. Р., както и по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на всеки изпълнителен лист.

По жалбата на касаторката/тя и подсъдима П. Г. Ц..

Подадената от касаторката жалба, против въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, е неоснователна.

Проверката за правилното приложение на закона и

справедливостта на наложеното наказание е възможна само

след констатация за отсъствие на отменителното основание

по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, поради което на първо място следва да получат отговор доводите в тази част.

Обосновани и законосъобразни са изводите на контролираните инстанции за това, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин. Всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НК са установени в съгласие с принципите уредени в чл.чл.13 и 14 НПК, поради което доводът на защитата, че постановените от СГС и САС съдебни актове са изградени върху предположения е голословен.

Направените от въззивния състав законосъобразни изводи, относно авторството на касаторката, като извършител на инкриминираното деяние са в пълно съгласие и с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, защото се основават на съвкупна оценка и подробен анализ на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – обясненията на подсъдимата Ц., дадени пред съдия по реда на чл. 210а НПК и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 и 4 НПК; свидетелските показания; назначените по делото съдебно - медицински, съдебно - химични експертизи, фотоалбум към съдебно – медицинска експертиза, дактилоскопни и съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на Д., токсикохимическа, комплексни, графическа, съдебно – психиатрична; прочетените на основание чл. 283 от НПК медицинска справка относно здравословното състояние на П. Ц., епикриза от 07.07.2006г. и 16.06.2006г.; съдебно – медицинска експертиза, относно основанията за изменение на заключението в частта за деня и часа на смъртта на пострадалия А. Б.; история на заболяването, епикриза, съдебно – медицинска и психиатрична експертиза, етапна епикриза на Ц.; приложените веществени доказателства.

Въззивната инстанция след обсъждане е отказала да приеме за основателно възражението на касаторката и нейната защита за отсъствие на доказателствен материал да е познавала пострадалият.Този отказ е обоснован с надлежна доказателствена основа , включваща протокола за оглед и изземване от жилището и в [населено място], при който е иззето парче картон със записания номер на стационарния телефон на пострадалия А. Б.; телефонните разпечатки от разговорите на подсъдимата със сина и; фактът, че след 19.00 ч. на 03.03.2005 г. от жилището на пострадалия не са провеждани и приемани други разговори; фактът, че при огледа на местопроизшествието врата на жилището на пострадалия е била заключена, което изключва достъпа на друго лице след 03.03 -04.03. 2005 г.; тетрадката – дневник на Т. Ц., съдържаща записки относно случилото се, разказано му от неговата майка/касаторката и установяване на връзката между написаното и основния факт, съставляващ предмет на доказване в процеса.

Анализът на посочения доказателствен материал е позволил на въззивния състав да възприеме констатациите на решаващия съд за това, че познанството на Ц. с Б. и обстоятелството, че е нощувала в жилището му, включително и на 03.03.2005 г. срещу 04.03.2005 г. са установени по несъмнен начин. Не са оспорени и назначените по делото експертизи, дали положителен отговор, относно сходството на изследваните косми от главата и от половата област, намерени при оглед на местопроизшествието, с косми произхождащи от касаторката, иззети като сравнителен материал.

При това положение настоящият състав счита, че въззивния съд е изпълнил задълженията си по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 НПК, поради което доводът за съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при оценката и анализът на доказателствения материал и възприетите обстоятелства, относно авторството на инкриминираното деяние е лишен от фактическо и правно основание. Решението, съдържа мотивирани отговори и на останалите възражения, изтъкнати в подкрепа на тезата за недоказаност на обвинението по отношение авторството на деянието на касаторката, мотивирани са и основанията, поради които не се възприемат.

Отговор е даден и на доводите, относно несправедливостта на наложеното наказание, поддържани с въззивния протест и въззивните жалби на гражданските ищци и частни обвинители, както и за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и направените разноски по делото.

При отсъствие на релевираните нарушения по доказателствената дейност на въззивната инстанция и предвид установената фактическа обстановка, квалификацията на инкриминираното деяние е законосъобразна, а довода за допуснато нарушение на материалния закон – несъстоятелен.

Правилно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 НК, а искането на защитника и за преквалификация на извършеното деяние по чл. 124, ал. 1 НК следва да се остави без уважение.

Двете инстанции не са допуснали нарушение, като са приели, че от субективна страна убийството е извършено при пряк умисъл, който в представното съдържане на касаторката обхваща и квалифициращите обстоятелства на състава по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 НК. Множеството нанесени удари, довели до острата кръвозагуба и бавната смърт на пострадалия, сами по себе си поставят извън всякакво съмнение изключителните страдания, които е понесъл Б. и характеризират деянието на касаторката като такова, извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, категорично доказани и от причинените преживе изгарянията по тялото му от разлята от касаторката натриевата основа. В тази част фактическият и правен анализ извършен от въззивния състав се основава на изслушаната по н.о.х.д. № 415/2006 г. на Софийски градски съд съдебно - медицинска експертиза (л. 142 и л. 102 – 110, т. ІІ от сл. д.) и останалия доказателствен материал, за причинените от основата увреждания.

Постоянната практиката на ВКС приема, че за умисъла се съди от средствата, с които е извършено деянието, в настоящият случай хладно оръжие-нож, силата и посоката на ударите, насочени към жизнено важни органи. В този смисъл и ППВС № 2/16.12.1957г., изм. и доп. с ППВС № 7/6.07.1987 г.. Затова несъстоятелно се явява поддържаното и пред настоящият състав възражение, че нанасяйки 15 удара с нож в тялото на пострадалият, касаторката не е съзнавала, че ще предизвика настъпване на смъртта му. По настоящето дело прекия умисъл за извършване на убийство не може да бъде изключен, след като решаващите удари са били насочени към главата, лицето, шията и гръдния кош на пострадалия. Нанасянето на такива удари по несъмнен начин обективира намерението на касаторката да умъртви жертвата, а не да се ограничи до причиняване на телесна повреда. На следващо място, безспорно е, че смъртта на А. Б. е предизвикана от острата кръвозагуба, която се намира в непосредствена причинно следствена връзка с причинените му от касаторката наранявания. Следователно, тезата за извършено по непредпазливост убийство, каквато хипотеза е уредена в чл.124, ал.1 НК също е лишена от фактическо и правно основание.

Несъстоятелен е и доводът за допуснато нарушение на закона, поради отказ на въззивния състав да преквалифицира деянието по чл.124, ал.2 или ал.4 НК. Претендираните нарушения по приложението на закона в тази част са поддържани пред всяка от предходните инстанции. При установените по делото фактически положения въззивния състав, обосновано и законосъобразно е мотивирал отказите да приеме, че касаторката е извършила убийството в състояние на афект или другата хипотеза на извършването му при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Отказите на контролираните инстанции да приемат който и да е от привилегированите състави са мотивирани с надлежна доказателствена основа и не се налага да бъдат преповтаряни по отношение на доказателствения анализ. Следва да се отбележи, че и след като назначената по делото СПЕ, изслушана в хода на съдебното следствие /л. 121 – 126, том ІІ от сл. д. и л. 201 от първоинстанционното производство/ и неоспорена от защитата, категорично изключва състоянието на физиологичен афект у касаторката, към момента на извършване на деянието, двете инстанции не могат да бъда упрекнати за отказа да приемат поддържаната преквалификация по чл.124, ал.2 НК, респ.118 НК. На основата на експертните заключения по назначените СМЕ, които са в съгласие и с останалия доказателствен материал, въззивния състав правилно е възприел разбирането на първоинстанционния съд, че касаторката е била тази която е предприела инициативата и първа е нанесла ударите с нож върху тялото на пострадалият. Този извод е основан и на установените защитни рани по ръцете на пострадалият. Това са наранявания причинени на жертвата, когато прави опити да се предпази от нанасяните удари с нож, какъвто е и настоящият случай. Затова като е отказал да преквалифицира извършеното от касаторката деяние по чл.124, ал.4 НК, респ.чл.119 НК въззивния състав не е нарушил закона.

Законосъобразни са изводите на въззивния състав, относно наказаниeто, определено на касаторката за извършеното от нея престъпление и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

По вид и размер наказанието е справедливо, съответно на престъплението, за което е ангажирана наказателната и отговорност и съобразено с целите по чл. 36 НК. Обстоятелствата от значение за индивидуализацията му са правилно оценени по тежест и значение. Взети са предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, чистото съдебно минало на касаторката, недоброто и здравословно състояние и възраст, отчетено е и сексуалното посегателство от страна на пострадалия, принос за което има и касаторката. Ето защо намаляването на наказанието би било проява на неоправдана снизходителност.

По жалбите на гражданските ищци и частни обвинители К. М. и С. Р.

При спазване принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД и с оглед практиката на съдилищата по този вид дела е определен размера на присъдените на гражданските ищци Р. и М. обезщетения за неимуществени вреди. Отчетени са изживените от К. М. и С. Р. болки и страдания от смъртта на баща им, емоционалният шок, преживян от М., открил тялото на пострадалия, по – близките взаимоотношения на привързаност между двамата, материалната и моралната подкрепа, която са си оказвали. Взета е предвид и възрастта на наследниците на пострадалия, обстоятелството, че са създали собствени семейства, както и възникналите спорове между него и дъщеря му по повод имотни въпроси, което правилно е довело до определяне на обезщетение за причинените неимуществени вреди в по – нисък размер. Поради изложените съображения жалбата на гражданския ищец и частен обвинител Р. и в тази част е неоснователна.

На поддържания от частната обвинителка С. Р. довод за явна несправедливост на определеното наказание на касаторката П. Ц.-отменително основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, отговор бе даден в предходната част на настоящето решение.

Без разглеждане, като недопустима, следва да бъде оставена жалбата на К. М. против атакуваното въззивно решение в частта му за разноските.

От компетентността на САС е произнасянето с допълнително определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по направените пред същата инстанция разноски.

Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните с касационните жалби нарушения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И:




Оставя в сила РЕШЕНИЕ № 250/17.08.2009 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.н.о.х.д. № 1116/2008 г., с което е потвърдена присъда № 13/21.07.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 415/2006 г. на Софийски градски съд.

Оставя без разглеждане жалбата на К. А. М. против същото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.