1 Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 18.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1290/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. С. В. от[населено място] чрез адвокат И. М. против въззивно решение на СГС, ГО, ІІ-а състав от 10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 8470/2009 г. , С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, 62 с-в от 26.01.2009 г., постановено по гр. д. № 25750/08 г., с което е отхвърлен иска на К. С. В. против „Ч. висококачествените лекарства”[населено място] за обявяване на основание чл. 74, ал. 1 и ал. 4 КТ недействителност на сключен между тях трудов договор от 15.03.2005 г. в цялост и по-специално клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от трудовия договор. За ответника по касация [фирма],[населено място] жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени от процесуален представител адвокат Д. С. С. с писмен отговор и становище. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивна инстанция в срока по чл. 283 ГПК. С определение на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение № 1152/26.11.2010 г. по гр. д. № 1290/2010 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: нищожна ли е и на какво основание клауза в трудов договор с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, независимо от правното основание да не постъпва на работа по трудови или граждански правоотношения в конкурентна фирма за определен срок, като за гаранция на това задължение е уговорена санкционна неустойка. Отговор на поставения от касатора въпрос е даден от Върховния касационен съд с решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК, а именно: Р. № 561/17.06.2010 г. по гр. д. № 1717/2009 г., ІV г. о.; Р. № 417/21.05.2010 г. по гр. д. № 1228/2009 г., ІІІ г. о.; Р. № 562/17.06.2010 г. по гр. д. № 1717/2009 г., ІV г. о.; Р. № 663/2.11.2010 г. по гр. д. № 1477/2009 г., ІІІ г. о. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от Върховния касационен съд в проведени производства по чл. 290 ГПК, включената в трудов договор клауза, предвиждаща забрана за служителя да работи в конкурентна фирма за определен срок след прекратяване на трудовото правоотношение е недействителна. Такава клауза противоречи на чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България, прогласяваща правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, както и на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 КТ, съгласно която отказът от трудови права е недействителен. По основателността на касационната жалба: Според въззивния съд клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от трудовия договор, сключен между страните по делото не противоречат на посочената конституционна разпоредба, тъй като с тях не се създават пречки за упражняване правото на труд на ищцата. Посочил е, че забраната за полагане на труд в конкурентна фирма е израз на свободата на договаряне, предвидена с чл. 9 ЗЗД и чл. 66, ал. 2 КТ и не ограничава правото на ищцата да упражнява труд съобразно квалификацията си, освен в посочената конкурентна среда /спрямо определен кръг работодатели/ и то за ограничен срок – за една година, както и че не е установено по делото да е опорочена волята на страната при подписване от нейна страна на трудовия договор с посочената клауза. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и разрешенията на правния въпрос, дадени от Върховния касационен съд с цитираните решения, постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК, изводите на въззивния съд, че процесната клауза не противоречи на закона, не могат да бъдат споделени. Клаузата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от трудовия договор по същество представлява предварителен отказ от трудови права, каквото е правото на работа и на служителя свободно да избира своята професия и място на работа, закрепено конституционно с разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Конституцията на РБ, който отказ съгласно чл. 8, ал. 4 КТ е недействителен. Следователно, въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон-касационно основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което предявеният иск бъде уважен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на сумата 550.00 лв. за всички инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на С. градски съд, Гражданско отделение, ІІ-а състав от 10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 8470/2009 г., с което е потвърдено решение на СРС, 62 с-в от 26.01.2009 г. по гр. д. № 25750/2008 г., с което е отхвърлен иска на К. С. В. против „Ч. висококачествените лекарства”, АД,[населено място], бул. „Г. М. Д.” № 1 за обявяване на основание чл. 74, ал. 4 КТ за недействителни клаузите чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от трудов договор от 15.03.2005 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от трудов договор, сключен на 15.03.2005 г. между К. С. В. Е. [ЕГН],[населено място], бул. „Х. Б.” № 92, ап. 19, съдебен адрес:[населено място], [улица] Б, ет. 3, ап. 5, адвокат И. М. и „Ч. висококачествените лекарства”, АД,[населено място], бул. „Г. М. Д.” № 1, представлявано от изпълнителен директор К. П. В., за недействителни. ОСЪЖДА „Ч. висококачествените лекарства”,[населено място] да заплати на К. С. В. сумата 550.00 лв. за направените по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: