8 Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 24.07.2013 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова Светла Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д №.1372 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Е. С. от [населено място] срещу въззивно решение от 28.08.2012 год. по гр.д. № 4395/2011 год. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд от 7.01.2011 г. по гр.д. № 33935/2010 г. в частта, с която Окръжен съд [населено място] е осъден да заплати на С. Е. С. сумата 2 296 лв. на основание чл.225, ал.1 ЗСВ и сумата 624.18 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва за периода 2.06.2008 г. до 14.07.2010 г., като вместо него в тази част е постановено ново, с което са отхвърлени исковете и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, със съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Ответната страна- Окръжен съд, [населено място] не е изразила становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 340 от 19.03.2013 г. е допуснато касационно обжалване по въпросите: стажът като следовател към Военно-окръжна прокуратура, [населено място] набран до приемането на Закона за съдебната власт /ДВ бр.64/2007 г./ следва ли да се зачете като такъв в органите на съдебната власт; кой е законът приложим към правоотношението, възникнало на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, при определяне основателността на вземането за обезщетение по него и за квалифициране на заеманите от жалбоподателя длъжности в миналото като такива включени в магистратските- действалият към момента на набиране на стажа за съответната длъжност закон, или този който действа при възникване на основанието за обезщетяване; включва ли се размерът на средствата, изплащани като допълнително материално стимулиране в този на брутното трудово възнаграждение по чл.225, ал.1 ЗСВ. По поставеният въпрос- стаж като следовател към военно-окръжна прокуратура набран до приемане на Закона за съдебната власт /ДВ бр.64/2007 г./ следва ли да се зачете като такъв в органите на съдебната власт настоящият съдебен състав намира следното: С разпоредбата на чл.119, ал.1 от Конституцията на Република България са предвидени отделно от общите съдилища военни съдилища, които с нормата на чл.66, ал.2 ЗСВ /отм./ са приравнени на окръжните. С нормата на чл.67, ал.2 ЗСВ /отм./ е посочено, че към военния съд има прокуратура и военни следователи. Логическото тълкуване на чл.66, ал.2 и чл.67, ал.2 ЗСВ /отм./ налага извода, че при изброяването на съдийските, прокурорските и следователските длъжности в разпоредбата на чл.125 ЗСВ /отм./ не са посочени изрично съдийските, прокурорските и следователските длъжности във военните съдилища. Разпоредбата на чл.124, ал.1 ЗСВ /отм./ установява, че съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, въз основа на което се издава съответен акт от административния ръководител по чл. 30, ал. 1. Според ал.2 от същата разпоредба назначените на длъжностите по ал. 1 във военните съдилища се приемат на кадрова военна служба и им се присвоява офицерско звание. Те обаче са съдии, прокурори и следователи по см. на чл.129, ал.3 от Конституцията и на чл.124 ЗСВ /отм./ наравно със съдиите, прокурорите и следователите при общите съдилища. В качеството им на кадрови военнослужещи за преминаването на службата им се прилага Закона за отбраната и въоръжените сили /отм./, доколкото неговите правила не са дерогирани с правилата на Закона за съдебната власт. Лицата, които са изпълнявали тези длъжности във военните съдилища са съдии, прокурори и следователи наравно със съдиите, прокурорите и следователите в общите съдилища и стажът им следва да бъде зачетен като такъв в органите на съдебната власт. По въпроса-кой е законът приложим към правоотношението, възникнало на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, при определяне основателността на вземането за обезщетение по него и за квалифициране на заеманите от жалбоподателя длъжности в миналото като такива включени в магистратските- действалият към момента на набиране на стажа за съответната длъжност закон, или този който действа при възникване на основанието за обезщетяване настоящият съдебен състав приема следното: Правото на парично обезщетение /или разликата между новополагащото се и вече получено такова/ е имуществено право, което възниква съгласно разпоредбата на чл.225 от Закона за съдебната власт при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност, като съгласно § 14 от ПЗР на ЗСВ за военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за военна служба. По въпроса- включва ли се размерът на средствата, изплащани като допълнително материално стимулиране в този на брутното трудово възнаграждение по чл.225, ал.1 ЗСВ съдът приема следното: Обезщетението по чл.225, ал.1 ЗСВ се определя според броя на прослужените години в съдебната система и се съизмерява със съответстващия им брой месечни брутни възнаграждения. В ЗСВ не е определен начинът, по който се формира брутното месечно възнаграждение при изчисляване на обезщетението по чл.225, ал.1 от същия. По силата на препращането, регламентирано в нормата на чл. 229 от ЗСВ за неуредените в закона случаи се прилага Кодекса на труда. При изчисляване размера на обезщетенията по КТ за база се взема брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено чл. 228 КТ. Съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата -чл. 17, ал. 1 от наредбата, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ, като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следователно, в брутното трудово възнаграждение се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. При дадените отговори на поставените правни въпроси настоящият съдебен състав намира касационната жалба за частично основателна. Софийски градски съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която Окръжен съд, [населено място] е осъден да заплати на С. Е. С. сумата 2 296 лева, на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, представляваща обезщетение при освобождаване от длъжност “окръжен съдия” в Окръжен съд, [населено място] за една година в системата на органите на съдебната власт, лихва за забава върху същата в размер на 624.18 лева и е отхвърлил исковете, като е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлената част. Приел е, че длъжността “военен следовател” във Военно-окръжна прокуратура, [населено място], която ищецът е заемал през периода 10.03.1993 г. до 15.06.1998 г. е била извън системата на съдебната власт, тъй като с нормата на чл.113, ал.1 ЗСВ /отм./ военна прокуратура изрично е изключена от органите на съдебната власт, като военно учреждение. Към момента на прекратяване на правоотношението между страните магистратския стаж на ищеца е бил 11 години, девет месеца и един ден. Дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ за 11 години магистратски стаж, определено съобразно брутното трудово възнаграждение за последния месец е в размер на 25 256 лева, което е изплатено в пълен размер. Приел е, че в размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния отработен месец не следва да се включва допълнителното материално стимулиране, тъй като то няма постоянен характер по смисъла на чл.17, ал.1, т.3 НСОРЗ. В обобщение е приел, че дължимото обезщетение е изплатено в пълен размер и е отхвърлил исковете. С оглед приетото, че длъжността военен следовател се включва в системата на съдебната власт следва, че периода от 10.03.1993 г. до 15.06.1998 г., в който ищеца С. е работил като такъв се включва като стаж в съдебната система по смисъла на чл.225, ал.1 ЗСВ. Ищецът има общо 17 години стаж в съдебната система, от които 2 години като следовател към Окръжна следствена служба, [населено място], 5 г., 3 м. и 5 дни като военен следовател във Военно-окръжна прокуратура, [населено място] и 9 г., 7 м. и 1 ден като окръжен съдия в Окръжен съд, [населено място]. Безспорна е по делото, че на същият е изплатено обезщетение по чл.237, ал.1 ЗОВС в размер на пет брутни месечни възнаграждения, при освобождаването му от длъжност военен следовател. При освобождаването от длъжност окръжен съдия на С. е изплатено обезщетение в размер на 25 156 лв. на основание чл.225, ал.1 ЗСВ. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че размера на дължимото еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност съдия на ищеца е равен на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт. Обезщетението е еднократно и се определя според броя прослужени години в системата на съдебната власт и се съизмерява със съответстващия им брой брутни трудови възнаграждения, но не повече от 20. В случая ищецът има 17 прослужени години в органите на съдебната власт и размера на паричното обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ е равен на 17 брутни месечни възнаграждения. При отчитане еднократността на дължимото обезщетение и обстоятелството, че прослужените години като военен следовател се включват като такива в органите на съдебната власт следва, че при повторно освобождаване от съдебната система се дължи разликата за допълнително прослужените след първото освобождаване години. При прекратяване на правоотношението му за длъжността военен следовател същият е получил обезщетение по чл. 237, ал.1 ЗОВС /отм./ в размер на 5 брутни месечни възнаграждения. От дължимото обезщетение по чл.225, ал. 1 ЗСВ следва да се приспадне обезщетението, получено при предишното освобождаване, съгласно разпоредбата на чл.225, ал.4 ЗСВ, т.е. на ищеца се дължи разликата между новополагащото му се и вече полученото такова. В настоящия случай на ищеца е следвало да бъде изплатено обезщетение в размер на 12 месечни брутни възнаграждения, след приспадане на изплатеното при предишното му освобождаване обезщетение в размер на 5 брутни възнаграждения /разликата между дължимото и получено обезщетение/. Приспадат се съответния брой брутни възнаграждения, а не сумите по тях. При изчисляване размера на дължимото обезщетение, с оглед препращането към КТ за база следва да се вземе брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението. Ищецът е освободен от длъжност съдия в Окръжен съд, [населено място] с решение на ВСС № 3 от 16.01.2008 г. и следва да се вземе предвид брутното трудово възнаграждение за м. декември 2007 г., което възлиза на 2296 лв. С оглед приетото, че при изчисляване на месечното брутно трудово възнаграждение не се включва допълнителното материално стимулиране, тъй като не представлява постоянен доход по см. на чл.17, ал.1 и ал.2 НСОРЗ от полученото ма м. декември 2007 г. трудово възнаграждение следва да се приспадне допълнителното материално стимулиране в размер на 2 522.32 лв. При изчисляване на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1, вр. ал.4 ЗСВ следва да се приспадне броя на изплатените брутни месечни възнаграждения, които са 5, а не същото да се изчислява съобразно стажа за длъжността военен следовател от която е бил освободен. Дължимото в случая обезщетение според броя прослужени години в системата на съдебната власт и съизмерено със съответстващия им брой брутни трудови възнаграждения е равно на 12 месечни брутни трудови възнаграждения в размер общо на 27 552 лева. Ответникът му е изплатил обезщетение съответстващо на 11 месечни брутни трудови възнаграждения в размер на 25 256 лева. За сумата 2296 лв. /разликата над 25 256 лв. до 27 552 лв./ искът следва да бъде уважен. Върху посочената сума следва да се присъди лихва за забава в размер на 624.18 лв., за периода 2.06.2008 г. до 14.07.2010 г., на основание чл.86 ЗЗД. Ищецът е отправил покана за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ, получена на 2.06.2008 г. Искът за сумата 2296 лв. е основателен и предвид изпадането на длъжника в забава за посочения период, последният дължи лихва в този размер. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.225, ал.1 ЗСВ за сумата 2 296 лв. и искът за лихва за забава в размер на 624.18 лв. е неправилно. На основание чл.293, ал.2 ГПК в тази част ще следва да се реши по същество от касационната инстанция, като на основание изложените мотиви исковете за посочените суми се уважат. В останалата част решението като правилно ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.08.2012 год. по гр.д. № 4395/2011 год. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени, предявените от С. С. срещу Окръжен съд, [населено място] иск с правно основание чл.225, ал.1 ЗСВ за сумата 2296 лв. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 624.18 лв. и вместо него в тази част Постановява: ОСЪЖДА Окръжен съд, [населено място], [улица] да заплати на С. Е. С. от [населено място], [улица], вх. А, ап.6 сумата 2296 /две хиляди двеста деветдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение при освобождаване от длъжност съдия в Окръжен съд, [населено място] за една година прослужено време в органите на съдебната власт, на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, ведно със законната лихва считано от 14.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 624.18 /шестотин двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода 2.06.2008 г. до 14.07.2010 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Оставя в сила въззивното решение в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :