6 Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 332 [населено място], 09.08. 2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми август, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА Членове: М. ФУРНАДЖИЕВА З. АТАНАСОВА при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 3305 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни жалби на Г. И. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-В. и от Върбинка И. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. С. от АК-В., против въззивно определение № 223 от 26.04.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 281/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което са оставени без уважение частните жалби на Г. И. А. и Върбинка И. Г. против решение/имащо характер на определение/ № 478 от 09.12.2015 г. по гр.д. № 212/2015 г. на Горнооряховския районен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В изложения на основанията за допускане на касационно обжалване частните касатори са поставили правни въпроси, с твърдението, че са обусловили изхода на делото по иска с правно основание чл. 124 ГПК, за които твърдят, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а именно – следва ли съдът, след като счете, че са налице неяснота или противоречие по наведените в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът, да изиска уточнение, преценявайки дали исковата молба отговаря на изискванията на чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК и едва след това да определи правната квалификация на предявения иск; следва ли съдът да определи правната квалификация на предявения иск съобразно с наведените в него твърдения и заявеното искане за защита на права; може ли преценката за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск да бъде ограничавана от съда по съображения, че лицето разполага и с други процесуални действия за защита – предявяване на положителен установителен иск или че фактическите обстоятелства не налагат нуждата от предявяване на установителен иск; допустимо ли е собственик, легитимиращ се в нотариален акт за собственост върху определен недвижим имот, да предяви отрицателен установителен иск, с който да отрече претендираните от ответника права на собственост върху реална част от недвижимия имот/идентичен с нотариалния акт на ищеца/ и след това да инициира административна процедура по изменение на кадастралната карта, ако е допусната грешка в нея или задължително следва да предяви иск с правно основание чл. 53, ал. 2 З./първоначална редакция, сега чл. 54, ал. 2 З./. Частните касатори се позовават и представят задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, както и определения на ВКС, постановени в производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ответниците по частните жалби не изразяват становище по тях в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като за ищците липсва правен интерес от предявяването му. Съдът е приел, че в конкретния случай предвид твърдението на ищците, че кадастралната карта не отразява правилно правото им на собственост, поради което те следва да докажат това свое право върху спорната част от имота, за което разполагат с положителен установителен иск за собственост. Успешно проведеното доказване на правото на собственост върху спорната площ е последващо основание имотът да бъде заснет в плана с верните си имотни граници, поради което ищците нямат правен интерес от заведения отрицателен установителен иск, с който да отрекат правата на ответниците върху спорната площ, тъй като с този иск няма да се установи, че ищците са нейни собственици. Позовал се е на задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по правния въпрос от процесуално естество, от значение за изхода на делото, относно редовността на исковата молба и задълженията на съда за даване на указания за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК, който въпрос е свързан с допустимостта на обжалваното определение, за която съдът следи служебно/Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1/. В конкретния случай ищците/частни касатори/ са твърдяли в исковата молба, че са съсобственици на процесния поземлен имот пл. № 1539 от кв. 2 по плана на [населено място], по силата на наследствено правоприемство от своите родители, закупили този имот през 1960 г. с н.а. № 21/1960 г. По искане на ответника Д. С. С. и на Х. С. С., починал през 2006 г., чийто наследници са останалите ответници, в качеството им на съсобственици на съседния имот пл. № 53 от кв. 2 по плана на [населено място], през 2005 г. е издаден акт за непълноти и грешки в действащия кадастрален план на [населено място], в резултат на който кадастралната граница между имота на ищците и този на ответниците, е преместена и нанесена навътре в имота на ищците, като по този начин формално по кадастрална карта е отразена неправилно съществуващата на място граница между двата съседни имота и е намалена с 430 кв.м. площта на собствения имот на ищците. Твърдението на ищците е, че в действителност съществуващата на място ограда между двата имота не е премествана съобразно направеното изменение и е разположена по границата от преди промяната, извършена през 2005 г. и в този си вид е съществувала повече от 60 години и ищците владеят имота си именно в границите от преди изменението, включително и претендираната от ответниците реална част от собствения им имот с площ от 430 кв.м. При така изложената обстоятелствена част са заявили петитум, да се приеме за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на процесната реална част от поземлен имот пл. № 1539 от кв. 2 по плана на [населено място], с площ на реалната част 430 кв.м., очертана на приложена към ИМ скица с червен цвят, при съответните граници. В случая заявения петитум е в противоречие с обстоятелствената част на исковата молба, тъй като в нея ищците са заявили правото си на собственост върху част от имота – 430 кв.м., която неправилно е заснета в очертанията на имота на ответниците, следователно за този имот съществува спор за правото на собственост, който е намерил отражение и в графичното изображение на имотите. Затова ищците по този иск следва да докажат правото си на собственост върху спорната площ, тъй като това е основанието този имот да бъде заснет в плана с верните си имотни граници, което може да стане само с положителен установителен иск, като ищците нямат интерес от отрицателен установителен иск, с който да отрекат правата на ответниците върху спорната площ, тъй като с този иск няма да се установи, че ищците са нейни собственици. Това е така, защото основният спор то такъв иск е правото на собственост на ищците, а последица от разрешаването на този спор е поправка на грешката в плана. В диспозитива на решението по такъв иск съдът отразява както правото на собственост върху спорната площ, така и как следва да се поправи кадастралната карта. В конкретния случай съдът не е констатирал това противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, сочеща на предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на спорния имот и наличие на грешка при заснемане на границата му със съседния, собствен на ответниците имот, с правно основание чл. 54, ал. 2 З./първоначална редакция чл. 53, ал. 2 З./ и заявения петитум, сочещ на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и не е указал на ищците на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, да я отстранят. Следователно, в случая са налице основания за недопустимост на съдебния акт. Въззивното определение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск – редовна искова молба. За да е налице тази предпоставка, в исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които се основава искането и съобразно тях да бъде заявен петитума на иска. Когато заявения петитум е в противоречие с обстоятелствената част, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца в съответния срок да го отстрани, което в случая не е сторено нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд и обжалваното определение е постановено при нередовна искова молба. До отстраняване на нередовността на исковата молба не са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество. Постановеното при наличие на пречка за надлежното упражняване на правото на иск въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение, е недопустимо и следва да бъде обезсилено като делото се върне на въззивната инстанция за приложение на т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което в хипотезата на противоречие между обстоятелствената част и петитум на исковата молба, без да се налага конституиране на нови страни запазва действието си, съгласно т. 5 от ТР № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Предвид този процесуален порок, настоящата инстанция не следва да се произнася по останалите правни въпроси за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, които са по съществото на спора. Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционно прекратително определение, следва да се обезсили като процесуално недопустимо и делото се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск при спазване на дадените по-горе указания, свързани с отстраняване нередовността на исковата молба. За направените разноски пред настоящата инстанция решаващият съд следва да се произнесе при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 223 от 26.04.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 281/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което са оставени без уважение частните жалби на Г. И. А. и Върбинка И. Г. против решение/имащо характер на определение/ № 478 от 09.12.2015 г. по гр.д. № 212/2015 г. на Горнооряховския районен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. ОБЕЗСИЛВА въззивно определение № 223 от 26.04.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 281/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд и потвърденото с него решение/имащо характер на определение/ № 478 от 09.12.2015 г. по гр.д. № 212/2015 г. на Горнооряховския районен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: