6 Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 01.11.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 646 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 408 от 22.V.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното от синдика на [фирма]-гр. В. /в несъстоятелност/ решение № 55 на Варненска апелативен съд, ТК, от 21.ІІІ.2011 г. по т. д. № 13/2011 г., е бил допуснат при едновременно наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по материалноправния въпрос за това как следва да бъде квалифицирано разпореждане с недвижим имот, извършен от управител на О. без да е налице решение на неговото общо събрание за това, но в хипотеза, когато едноличния собственик на капитала в Е. има качеството и на негов управител, който обаче не е протоколирал предварително решението си за предприетото отчуждаване и нарушава ли се по този начин разпоредбата на чл. 137, ал. 1 т. 7 ТЗ, както и има ли последната императивен характер. В откритото с.з. пред настоящата инстанция както касаторът [фирма]-гр. В. /в несъстоятелност/, така и търговецът ответник по жалбата му [фирма]-гр. В. не са били представлявани. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на варненското [фирма] /в несъстоятелност/, подадена от неговия синдик и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК за материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното решение на Варненския апелативен съд, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. По аргумент от текста на чл.чл. 4 и 5 ЗТР взетите от ОС на О. решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях не подлежат на вписване в търговския регистър, поради което съществува несигурност, че трети лица, встъпващи в договорни отношения с такова д-во, биха могли да узнаят каква е волята, изразена от общото събрание на съдружниците в него и дали тя точно съвпада с волята, обективирана външно от представителния му орган, т.е. от неговия управител /арг. чл. 141, ал. 2, изр. 1-во ТЗ/. Законодателят обаче изрично кредитира изразената от представителния орган воля на юридическото лице пред действително формираната от компетентния негов управителен орган, като съображението за обезпечаване стабилност и предвидимост на гражданския /търговския/ оборот се разкрива от точния разум на чл. 141, ал. 2, изр. 3-то ТЗ: че освен ограничения, предвидени с дружествения договор при множество управители, (т.е. вписано в ТР обстоятелство), „други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица”. Цитираното нормативно положение налага извод, че за разлика от нормите в материята на дружественото право, регламентиращи реда за свикване на общо събрание, провеждане на заседанията му, вземането на решения от кръга на изричната му компетентност и законосъобразността на последните, разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ТЗ няма императивен характер. Затова нарушаването на изискването по т. 7 от същата няма за своя последица нищожност на разпоредителна сделка с недвижим имот поради липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД, а още по-малко засяга валидността на извършеното отчуждаване предвид противоречието му със закона /чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД/. Следователно сключването на договор за продажба на недвижим имот от патримониума на О. без да е било налице решение на неговото ОС за това представлява единствено основание за реализиране по исков ред на отговорност на управителя за причинени на съответното д-во вреди: съгласно уредената в т. 8 от същия законов текст правомощие на неговото общо събрание. Ето защо, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въобще, е обстоятелството, че логиката на дружественото право, от една страна, и тази на класическото облигационно право – от друга, са на противоположни позиции в използването на понятието „представителство”, като първото влага в него съдържанието, че външната изява на веднъж формираната правна воля става по отношение на трети за правния субект лица. В тази връзка изцяло ще следва да бъдат споделени решаващите правни изводи на въззивната инстанция за отхвърляне на предявения под условието на евентуалност иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД, основан на твърдението му за липса на изискуемо от чл. 4,10, б. „б” от устава на ответното акционерно д-во решение на Съвета на директорите за придобиване на собственост върху същия недвижим имот, извършено със сделката от 18.ІІ.2005 г., предвид обстоятелството, че този устав е вътрешноорганизационен акт и нарушаването му има за последица единствено отговорност за причинени на съответното акционерно д-во вреди от сключилото сделката лице: съгласно изричната разпоредба на чл. 236, ал. 4 ТЗ. По аргумент за по-силното основание не следва различно разрешение на същия материалноправен въпрос и от текста на разпоредбата на чл. 147, ал. 2 ТЗ, в хипотеза в която разпоредителна сделка с недвижим имот на Е. е била извършена от едноличния собственик на неговия капитал, действащ едновременно и като управител на същото, но без предварително да е бил „съставен протокол в съответната за решенията на общото събрание форма”. Протоколирането имплицитно предпоставя писмената форма, а в крайна сметка такава се явява и по-тежката, предвидена в чл. 18 ЗЗД за валидност (ad solemnitatem) на договори за прехвърляне на собственост или за учредяването на вещни права върху недвижими имоти. Съгласно чл. 579, ал. 1 във вр. чл. 576 ГПК издаването на нотариален акт би било нищожно, ако не се предхожда от „одобряване на съдържанието му” от участващите в нотариалното производство лица, а в процесната хипотеза, в която волеобразуващият и волеизявяващият орган на О. съвпадат в персоналитета на лице, което е едновременно и управител, и едноличен собственик на капитала на дадено Е., този момент /на одобрението/ замества липсата на предварително съставен от същото физическо лице протокол. Последното, на основание чл. 143, ал. 3 ТЗ, би отговаряло единствено за редовното водене на протоколната книга на д-вото. С оглед изложеното обжалваното от [фирма]-гр. В. /в несъстоятелност/ чрез неговия синдик въззивно решение ще следва да бъде потвърдено. Бургаският апелативен съд е изградил правилни /обосновани и законосъобразни/ решаващи правни изводи, досежно това, че несъставянето на протокол за решение на едноличния собственик на капитала на Е., когато същият е и управител на д-вото, няма за резултат нищожност на извършената от него разпоредителна сделка поради противоречието й с повелителна норма на закона. На основание чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК и във вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ касаторът бъде осъден да заплати в приход на бюджета на съдебната власт сума в размер на 9 615.97 лв. (30 лв. + 9 585.97 лв.) по с/ка на ВКС за държавни такси. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1-во ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 13/2011 г. О С Ъ Ж Д А [фирма] [населено място] /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], представлявано от синдика Л. Б., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 620, АЛ. 5 ТЗ, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по с/ка на Върховния касационен съд на Република България СУМА в размер на 9 615.97 лв. /девет хиляди шестстотин и петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща сбор от две държавни такси за касационно обжалване, дължими на основание чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 646 по описа за 2011 г.