9
Р Е Ш Е Н И Е № 32
София, 15.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 30/2020 година
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на: Т. Ц. Т. с ЕГН [ЕГН], Ц. Ц. Т. с ЕГН [ЕГН] и В. Р. С. с ЕГН [ЕГН], чрез техния процесуален пълномощник, срещу решение № 1928 от 29.07.2019 г. по в.гр.д. № 4668/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав. Тримата касатори обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 4004 от 18.06.2018 г. по гр.д. № 13220/2016 г. на Софийски градски съд за определяне на техен принос за настъпване на увредите в размер на 20%, поради това, че са знаели за липсата на свидетелство за правоспособност на водача на МПС /над 30-те % съпричиняване, отчетено от СГС - за пътуване в автомобил без поставени предпазни колани/. Касационните жалбоподатели Ц. Т. и В. С. обжалват въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 45 000 лв. до пълния предявен размер, при отчитане само на 30 % съпричиняване - за Т., а за С. – за разликата над 40 000 лв. до пълния размер, при отчитане на същия процент съпричиняване на вредоносния резултат.
С определение № 602 от 12.11.2020 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на решението на въззивния съд по следния обобщен и конкретизиран въпрос: Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендирано с иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса, като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на даденото от апелативния съд разрешение с принципните постановки в т.7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и цитираната в определението практика на ВКС.
Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в атакуваните части. Оспорват становището на решаващия съд за наличие на техен принос за настъпване на вредоносните последици поради обстоятелството, че са се съгласили да пътуват в лек автомобил, управляван от неправоспособен водач. Считат, че застрахователното дружество не е доказало по безспорен начин твърдяното в този смисъл съпричиняване. Отделно от това, касаторите В. С. и Ц. Т. поддържат, че при определяне размерите на претендираните обезщетения, съдът не е обсъдил в цялост всички обстоятелства, имащи значение за справедливо възмездяване на понесените от тях болки и страдания, в резултат на получени сериозни увреди при процесното ПТП. В постъпила по делото молба вх.№ 1541/23.02.2021 г. процесуалният пълномощник на жалбоподателите е заявил, че поддържа касационните оплаквания, с искане за присъждане на разноски за касационното производство и на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В постъпил по делото писмен отговор, ответникът - Застрахователна компания ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Софийски апелативен съд, при съобразяване пределите на въззивното производство, е приел следното: В резултат на процесното ПТП, настъпило на 22.07.2016 г., ищецът Ц. Т. е получил травма на главата с мозъчно сътресение, контузия на гърдите и корема, с руптура на далака и излив на кръв в коремната кухина, при висока интензивност на болките през първите 30 дни след направената му животоспасяваща операция – изваждане на разкъсната слезка и евакуиране на кръвта от коремната кухина, като за около месец пострадалият се е възстановил; ищцата В. С. е получила: счупване на таза, контузия на лицето и главата, с разкъсно-контузна рана на долната устна, избиване на преден зъб, впоследствие заменен с имплант, и разклащане на четири зъба, при търпени болки и страдания за около четири месеца, по-интензивни през първите два месеца. Преценявайки съдебно-медицинската експертиза, както и гласните доказателства, САС е възприел като справедливи определените от първата инстанция общи размери на обезщетенията за неимуществени вреди: 90 000 лв. от общо претендираните 120 000 лв. от Ц. Т. и 80 000 лв. от общо претендираните 100 000 лв. от В. С..
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съдебен състав е споделил изцяло изводите на СГС, че за да не се злепоставят и да съпричинят увреждането си при евентуално ПТП, ищците е следвало да проявят грижа и да установят дали Д. Г., с когото са били приятели, притежава свидетелство за управление на МПС. Апелативният съд не е възприел обясненията на ищците, дадени по реда на чл.176 ГПК, а именно, че независимо от съществувалото приятелство с водача на лекия автомобил, не им е било известно, че той е бил неправоспособен водач. В мотивите към решението съдът е посочил, че липсва механизъм за позитивно установяване на знание на ищците за това обстоятелство, като е основал становището си на косвени доказателства: предходно управление на автомобила от бащата на първите двама ищци, доказването, че младежите не са случайни пътници в колата и, че те доброволно са се качили да пътуват с водача Д. Г..
Решаващият състав е възприел крайните изводи на първата инстанция, че наред с липсата на поставен предпазен колан /за което с влязлото в сила решение на СГС обемът на съпричиняване от страна пострадалите е определен на 30 %/, ищците са допринесли за собствените си увреждания и в размер на още 20 %, поради знание, че водачът на лекия автомобил не е притежавал свидетелство за правоуправление. На основание чл.51, ал.2 ЗЗД, редуцирайки с 50 % размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, претърпени от Ц. Т. и В. С., въззивният съд е потвърдил решението на СГС за уважаване на исковете в посочените по-горе размери. Опреденият от СГС общ размер на претендираното от Т. Т. обезщетение – 80 000 лв., не е обжалван със съвместната въззивна жалба, но то също е редуцирано с общо 50 на сто, на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД, с оглед възприетата от апелативния съд основателност на възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат с още 20 на сто.
Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е налице задължителна за съдилищата в Република България практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/2014 г. на ОСТК, чиито принципни постановки са следвани в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове, цитирани в определението по чл.288 ГПК. В мотивите към т.7 на ТР № 1/2014 г., след направено разграничение между допринасяне на пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата, е разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият не е допринесъл на настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен. В посочения акт на нормативно тълкуване е изтъкнато, че поведението на увреденото лице е рисково, тогава, когато е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за определен факт или възможност за узнаването му при проявена дължима грижа.
За редуциране на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, не е достатъчно да е налице надлежно релевирано възражение за съпричиняване, основано на твърдение, че пострадалият, с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, а това възражение следва да бъде установено при условие на пълно главно доказване. Доколко поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на доказване във всеки отделен случай, при тежест на доказване върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Според практиката на ВКС, налице e принос за настъпване на вредоносния резултат от пострадалото лице в хипотеза, когато е пътувало в моторно превозно средство, управлявано от неправоспособен водач, при знание за този факт. Във всички случаи обаче, изводът за наличие на съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, не може да почива на предположения.
Предвид горното, въззивното решение, с което е прието допълнително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, чрез добавяне и на знанието им за липса на свидетелство за правоуправление от страна на водача на лекия автомобил – Д. Г. /който е бил 19-годишен към датата на ПТП/, и в следствие на това до допълнително редуциране на обезщетенията, е незаконосъобразно и необосновано. Решението в тази му част е изградено на предположения, а от друга страна, съдът, в нарушение на принципа за публичност и непосредственост, се е позовал на събрани в досъдебното производство свидетелски показания. В случая липсват категорични доказателства, от които да се установява наличие на знание на пострадалите лица за липсата на правоспособност на водача на автомобила, поради което възражението на застрахователя за съпричиняване в този смисъл се явява недоказано. Дори да се възприеме безусловна приложимост на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и само при възможност за узнаване от увредените лица, че водачът на МПС, с който са пътували, е неправоспособен, в какъвто смисъл са част от мотивите към т.7 от ТР № 1/2014 г., то следва да се има предвид, че техниката на кумулиране на съпричинявания е отречена в постановено от настоящия съдебен състав решение № 85 от 01.07.2020 г. по т.д. № 843/2019 г. В мотивите към този съдебен акт изрично е изтъкнато, че прилагането на такава кумулация би довело, в определени случаи, до отказ от обезщетяване на пострадалите от деликт от страна на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, което е принципно недопустимо. Този извод е основан и на съображенията към т.7 от ТР № 1/2014 г. и цитираната в тях Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, траспонирана в националното ни право.
Поради изложените съображения, настоящият състав приема за основателна жалбата на тримата касационни жалбоподатели в частта, с която е атакувано въззивното решение по отношение на допълнителното редуциране на обезщетенията за нематериални щети с още по 20% / заедно с възприетото съпричиняване от 30 % - за пътуване в лекия автомобил без поставени предпазни колани, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила и недопустимо е коментирано на стр.3 от мотивите към решението/.
Частично основателни са и поддържаните от Ц. Т. и В. С. касационни оплаквания за допуснато от апелативния съд нарушение на чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение.
При определяне на общия размер на дължимото на Ц. Т. обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на получените в резултат на ПТП множество телесни увреждания, въззивният състав не е извършил цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства, установени от заключението на съдебно-медицинската експертиза и от показанията на св.Т., съотнесени към указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а и извършване на анализ на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на законоустановения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Апелативният съд не е дооценил множеството различни по характер, тежки травматични увреждания, получени от младия мъж, болките и страданията по време на болничното лечение, продължителността на лечението на строг постелен режим, проведено след изписването от болницата, и необходимостта от чужда помощ в ежедневието. При постановяване на решението не е отчетена реалната опасност за живота на Т. в резултат на обилния вътрекоремен кръвоизлив, както и, че при лечението е извършено седемкратно кръвопреливане. Като несъответстващо на данните по делото следва да се прецени отразеното в мотивите към въззивното решение, че Ц. Т. се е възстановил за около месец след изписването му от болницата. Последното не съответства на едномесечния период за извънболничото лечение при строг постелен режим, двумесечния период на интензивни болки от травмите и оперативната интервенция, нито на общия четиримесечен лечебен и възстановителен период, доказан от медицинската експертиза и свидетелските показания. Решаващият съд не е отдал необходимото значение на негативните последици, които пострадалият ще търпи до края на живота си, поради факта, че заради произшествието е безвъзвратно лишен от изключително важен за имунната му система орган – слезката. Оперативното премахване на разкъсаната слезка /далак/ само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че за пострадалия е налице непрекъснат, повишен риск от възпалителни, вирусни и простудни заболявания, което налага ползване на съответни медикаменти и ваксини, както и внимателно наблюдение от хематолог пароди възможни смущения, изразяващи се в „тромбоцитоза“ или „левкоцитоза“. Обстоятелството, че към момента на прегледа от вещото лице д-р Б., пострадалият не е съобщил за реализиране на този риск, е ирелевантно за причинените от загубата на слезката тежки негативни последици, в какъвто смисъл е и становището на съдебно-медицинската експертиза. Въззивният съд неправилно е игнорирал значителния по размер следоперативен белег на корема на увреденото младо момче – 17-годишен към ПТП, който безспорно води до загрозяване.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че апелативният съд е допуснал известно отклонение от задължителните указания по приложението на принципа за справедливост, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г., довело до занижаване на общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, който настоящият състав намира, че следва да възлиза на 110 000 лв. Тази обща сума следва да се редуцира с 30 % съпричиняване на вредоносния резултат, съобразно необжалваното, в тази част, първоинстанционно решение, или на Ц. Т. следва да се присъди допълнително сума от 32 000 лв., ведно със законната лихва от 22.07.2016 г. до окончателно плащане на задължението.
В останалата обжалвана част до пълния предявен размер от 120000 лева, касационната жалба е неоснователна.
Частично основателна е и касационната жалба на В. С. по отношение на размера на претендираното обезщетение. Изложените по-горе съображения във връзка с постановките в т.II на ППВС № 4/1968 г. са изцяло важими. По мнение на настоящия състав, апелативният съд не е приложил точно принципа за справедливост, в резултат на известно недооценяване значението на конкретни, релевантни за определяне на обезщетението, факти. Не е отдадено необходимото значение на продължителността на лечебния и възстановителен процес за част от получените тежки телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза и лицево-челюстна травма с избит 2-ри горен десен зъб и изкълчване на още три зъба, които са довели не само до интензивни болки в продължение на двумесечното лечение при постелен режим, но и необходимост от приемане на специално приготвена - пасирана храна, както и до невъзможност ищцата да се грижи сама за себе си за същия период. При постановяване на въззивния съдебен акт, решаващият състав не е извършил комплексна преценка на всички негативни последици, които В. С. ще търпи и за в бъдеще. По делото е установено по категоричен начин, че независимо от предприетото от пострадалата лечение на счупения зъб чрез имплант и протезен зъб, е налице трайно, негативно влияние на челюстната травма върху възможността за приемане на твърди храни. Отделно от това, недооценени са установените от медицинската експертиза и от св. С. последици от тежкото счупване на таза, изразяващи се в невъзможност за пострадалата да стои продължително време права и болките, които понася при промяна на времето, които безспорно затрудняват личната и трудова реализация на младото момиче – почти 18-годишна към датата на катастрофата.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 90 000 лева, или допълнително следва да се присъди сумата от 23 000 лв. / над присъдените с въззивното решение 40 000 лв. и след отчитане на 30 % съпричиняване на вредоносния резултат/. Върху тази сума се дължи и законна лихва, считано от увреждането до окончателното й издължаване.
Предвид приетата незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в частта, с която възражението на застрахователното дружество по чл.51, ал.2 ЗЗД е счетено за основателно и за 20%, поради липса на проявена грижа от ищците да установят дали Д. Г. е имал правоспособност за управление на лекия автомобил, на касационната жалбоподателка Т. Ц. Т. следва да се присъди допълнително сумата 16 000 лв., над присъдените 40 000 лв., след редукция на общото обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. само с 30 на сто, вследствие установеното от първата инстанция противоправно поведение на пострадалата, изразяващо се в пътуване без предпазен колан. Върху допълнителната сума се дължи законна лихва от произшествието до окончателното й плащане.
При този изход на делото, ответното застрахователно дружество следва да заплати на касаторите разноски, съставляващи внесени държавни такси за касационното производство, както следва: на Ц. Ц. Т. – 463.80 лева; на В. Р. С. – 330 лв. и на Т. Ц. Т. – 138 лв. Ответникът дължи и адвокатско възнаграждение на процесуалния пълномощник на касаторите – адвокат Н. Н. Д., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в общ размер на 2660 лв.
Така мотивиран и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1928 от 29.07.2019 г. по в.гр.д. № 4668/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав в частта, с която е потвърдено решение № 4004 от 18.06.2018 г. по гр.д. № 13220/2016 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените срещу ЗК ЛЕВ ИНС” АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за: разликата над 45 000 лв. до 77 000 лв. – за Ц. Ц. Т., разликата над 40 000 до 63 000 лв. – за В. Р. С. и за разликата над 40 000 лв. до 56 000 лв. – за Т. Ц. Т., ведно със законната лихва върху посочените разлики, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Застрахователна компания БУЛ ИНС АД да заплати, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, на Ц. Ц. Т. допълнително сумата от 32 000 /тридесет и две хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.07.2016 г. до окончателното й издължаване и разноски по делото в размер на 463.80 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания БУЛ ИНС АД да заплати, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, на В. Р. С. допълнително сумата от 23 000 /двадесет и три хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.07.2016 г. до окончателното й издължаване и разноски по делото в размер на 330 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания БУЛ ИНС АД да заплати, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, на Т. Ц. Т. допълнително сумата от 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.07.2016 г. до окончателното й издължаване и разноски по делото в размер на 138 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания БУЛ ИНС АД да заплати на адвокат Н. Н. Д. сума в общ размер от 2660 /две хиляди шестстотин и шестдесет/ лева - възнаграждение за безплатно оказана правна помощ на тримата касатори за настоящото производство.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |