Ключови фрази
Мълчаливо продължаване на договора за наем * наемни правоотношения * доклад по делото * събиране на нови доказателства във въззивното производство * отговор на искова молба


4
Решение по т.д.№ 870/2014 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№98

София, 16.07.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.

при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 870 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 2005 от 10.12.2013 год. по гр.д.№ 2829/2013 год. на Пловдивския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 2108 от 21.05.2013 год. по гр.д.№ 2431/2013 год. на Пловдивски районен съд с което на основание чл.236 ал.2 ЗЗД дружеството е било осъден да заплати на И. Б. К. сумата 16250 лв., обезщетение за държането на магазинно помещение, находящо се в [населено място],[жк]за периода 05.07.2011 – 14.09.2012 год., който е след изтичане срока на сключен между страните наемен договор. Присъдена е законната лихва и разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон – чл.236 ал.2 ЗЗД. Искането е за касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по касация И. К. не е изразил становище.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС по въпроса за момента за определяне параметрите на спора и преклудиране на доказателствените искания – чл.133 и чл.146 ГПК, съдържаща се в Решение № 67/2010 год. по т.д.№ 898/2009 год. на І т.о.; Решение № 290/2011 год. по гр.д.№ 1211/2010 год. на І г.о.; Решение № 556/2011 год. по гр.д.№ 1019.2009 год. на ІІ г.о.; Решение № 310/2010 год. по гр.д.№ 1086/2009 год. на ІІ г.о.
Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка по реда на чл.290 ал.2 ГПК на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД за сумата 16250 лв.
Твърдението на И. К. е, че като собственик на магазинно помещение в [населено място] го е отдал под наем на ответното дружество за срок от 3 години, считано от датата на сключване на договора – 05.07.2006 год., като с последващ анекс, срокът е продължен до 05.07.2011 год. при наемна цена по 1300 лв. месечно. Исковата претенция произтича от твърдението, че държането на имота е продължило след изтичането на срока на договора и до принудителното му отнемане с протокол за въвод от 14.09.2012 год. и е формирана съобразно цената на месечния наем за периода.
Последователно подържаната теза на ответника-касатор [фирма] е, че след изтичането срока на договора и през целия исков период е продължил да заплаща наем за магазинното помещение, които плащания са били приемани от наемодателя Б. и декларирани пред НАП. Правопогасяващите възражения са били елемент на отговора на исковата молба, който, обаче е бил депозиран извън срока по чл.131 ал.1 ГПК, което страната е обяснила с факта, че призовката е била изпратен на адреса на управление в [населено място], но късно придвижена от техен служител към администрацията.
Първоинстанционният съд е приел, че искът на К. е основателен, като по отношение на възраженията на ответника се е позовал на преклузията, въведена с чл.133 ГПК. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], Пловдивският окръжен съд е стигнал до същия извод. Не е обсъдил довода по въззивната жалба за приложимостта на чл.146 ал.3 ГПК, като възможност за ангажиране на доказателства в първото по делото съдебно заседание.
В първото по делото с.з. ответникът е оспорил основателността на исковата претенция. Направил искане за събиране на доказателства, съобразно твърдението му, че е заплащал наем през спорния период, което е било оставено без уважение, като несвоевременно направено. Поради същите съображение и при позоваване на преклузия на чл.266 ГПК искането за събиране на доказателства е било оставено без уважение и от въззивния съд.
Първоинстанционният съд е допълнил доклада единствено с посочването, че исковата претенция е оспорена, като е отказал извършването на каквито и да е процесуални действия във връзка с това оспорване. Изпълнено е било само първото задължение по чл.146 ал.3 предл.1 ГПК, като възможност за извършване на процесуални действия не е дадена, оставено е без уважение искането за служебна справка от НАП за деклариран от ищеца доход от наем, отречено е значението на чл.146 ал.3 предл.2 ГПК, при препращане единствено към преклузията по чл.133 ГПК, при липса на отделяне на спорното от безспорното. В случая – безспорно е било държането на имота след приключването на наемното правоотношение – спорно е било дали е имало каквото и да било плащане за периода.
Както изрично е посочил ВКС задължителната си практика, материализирана в цитираните по-горе решения, неподаването (респ.късното подаване) на отговор по чл.131 ГПК не освобождава първоинстанционния съд от задълженията по чл.146 ГПК и не те се изчерпват само с неговата ал.1.
Във въззивната си жалба [фирма] изрично се е позовал на непълнотата на доклада, и нарушение на чл.146 ал.1 и 2 ГПК, водещо до обезсмислянето му. Въззивният съд в доклада си бланкетно се е позовал на преклузията по чл.133 ГПК, не е надградил доклада на първата инстанция (съобразно възможността по т.2 и т.3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС), отказал е събирането на каквито и да било доказателства. Поради неправилно прилагане на процесуалния закон, не са изяснени фактите по спора.
Това налага касиране на въззивното решение при хипотезата на чл.293 ал.3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия по чл.266 ал.3 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК, съставът на ПОС ще следва да се произнесе и по разноските за настоящето производство.


Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2005 от 10.12.2013 год. по гр.д.№ 2829/2013 год. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.