Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * нови факти и доказателства


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 245

София, 15.01.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
При участието на секретаря : Н. Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2610/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, образувано по молба на П. Л. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №331 от 13.12.2012г. по гр.д.262/12г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него решение №147 от 23.07.2012г. по т.д. 7/12 на Плевенски окръжен съд.
Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1,т. 1 и 2 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.1 и 2 ГПК и същата следва да бъде допусната до разглеждане.
Молителят, след очертаване предмета на спор, е посочил, че назначеният му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител не е могъл в производството пред инстанциите по същество да представи с отговора на исковата молба и при назначаване на експертиза документи, които „ били съществени за оспорване на претенцията”. Като такъв документ, страната е посочила единствено допълнително споразумение № 1 от 29.12.2009г. към договор за предоставяне на кредит за покупка и ремонт от 04.08.2008г. сключен между [фирма] и молителя.Молителят е развил разбирането си, че с това споразумение „ без да е изрично цитиран чл.116, б.”а” ЗЗД е налице признаване на дълг”.Страната е посочила, че правната последица от това било прекъсване на давността. Изложени са подробни съображения подкрепени със съдебна практика на ВКС, относно общата дефинитивна определеност на института на прекъсване на давността. Връзката с разглеждания случай, молителят е направил като е поддържал, че след като е започнала да тече нова погасителна давност, то и предсрочна изискуемост на дълга не следва да се съобразява с чл.18 от договора, а с чл.4 от допълнителното споразумение. Молителят е изложил доводи за неправилност на съдебните актове, чиято отмяна иска,във връзка с изложените твърдения, като е развил своите съображения за това, че вещото лице макар и да е работило с това допълнително споразумение не е съобразило неговото правно значение, свързано с посочените твърдения на страната, като не му били поставени въпроси в тази насока, поради това че особения представител не знаел за това споразумение, а факта, че е оспорил вземането по реда на чл.414 ГПК бил достатъчен да се „ предполага, че.. вземането на банката не е изискуемо”. Страната е развила и оплакване, че са му удържани и суми за застраховка, които не се дължат. като също така подробно са развити съображения и в тази насока.Разгледано е и разбирането, че задължението към банката не е било нито изискуемо, нито ликвидно.
Ответникът по молбата за отмяна- [фирма]- [населено място] е на становище, че не е налице соченото отменително основание, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо молителят да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от него дължима грижа за добро водене на процеса не е могъл да представи по време на висящността на делото, защото не са му били известни или не е могъл да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. В разглеждания случай,такива обстоятелства и доказателства не се сочат, тъй като допълнително споразумение № 1 от 29.12.2009г. към договор за предоставяне на кредит за покупка и ремонт от 04.08.2008г. сключен между [фирма] и молителя, на което се позовава страната като новооткрито доказателство е използвано изрично от вещото лице, което го е съобразило, с оглед отговора на въпроса относно дължимостта на вноските и тяхното просрочие. Вписването на това допълнително споразумение и позоваването на експерта на него в писмения текст на експертизата установява, че същото е станало известно и на служебния защитник на страната- адв. А.С., който е представлявал молителя в проведеното на 18.07.2012г. съдебно заседание, в което е прието заключението на вещото лице без възражения или искания от нейна страна и въпреки въведеното с отговора на исковата молба възражение, свързано с недоказаност на предсрочната изискуемост на дълга. Текстовете на чл.18 от договора за кредит и на чл.4 от допълнителното споразумение № 1 имат идентично съдържание, което е било съобразено от съдилищата. С оглед изложеното във връзка с дефинитивната определеност на основанието, наведените доводи, относно неправилното правно интерпретиране на установените факти, съставлява единствено оплакване за неправилност на решенията на съдилищата и налага извод, че не се обосновава валиден довод за наличие на предпоставките на чл.303 ал.1, т.1 ГПК.
Ирелевантни към разглежданото основание са подробно развитите оплаквания, които са относими към пропуски в защитата на страната, тъй като нямат относимост към фактическия състав на нормата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и дори и да бъдат установени не могат да предизвикат отмяна на постановения съдебен акт.
Страната е изложила и оплаквания за неправилност на решенията. Преценката, обаче на сочената неправилност, е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 от ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на въззивния съд, чието решение, след като не е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК е влязло в сила.
С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Л. В. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т1 ГПК на влязлото в сила решение №331 от 13.12.2012г. по гр.д.262/12г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него решение №147 от 23.07.2012г. по т.д. 7/12 на Плевенски окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: