2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 04.05.2022 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3159 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. И., чрез пълномощника му адв. В. Р. против решение № 103/19.05.2021 г. по в.гр.д. № 125/2021 г. на Окръжен съд Смолян, с което като е отменено решение от 15.02.2021 г. по гр.д. № 143/2020 г. на Районен съд Мадан, е отхвърлен предявения от касатора срещу „Горубсо Мадан“ АД иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ексцес от трудова злополука, настъпила на 09.12.2014 г. в [населено място], участък „К. д.“, ведно със законната лихва от 03.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основният довод е, че неправилно въззивния съд е приел, че наличието на влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането трябва да бъде установено с решение на ТЕЛК и доколкото такова не е представено, искът се явява неоснователен. Според касатора този извод противоречи на съдебната практика на ВКС, според която наличието на ексцес може да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими от ГПК доказателствени средства, дори и при липса на решение на ТЕЛК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК материалноправния въпрос „Следва ли влошеното здравословно състояние и причинната връзка с увреждането от трудовата злополука да бъде установено с решение на ТЕЛК“, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 764/21.01.2011 г. по гр.д. № 389/2010 г. на III г.о., решение № 191/ 26.06.2012 г. по гр.д. № 1368/2011 г. на III г.о., решение № 34/04.02.2011 г. по гр.д. № 668/2010 г. на III г.о., решение № 38/13.03.2013 г. по гр.д. № 323/2012 г., решение № 53/14.02.2011 г. по гр.д. № 640/2010 г. на III т.о., както и със задължителната практика, обективирана в т.10 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС. Твърди се евентуално и наличието на основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК без изложена конкретна обосновка.
Насрещната страна - „Горубсо Мадан“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт А., аргументират становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ексцес от трудова злополука, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал влошаване на здравословното си състояние, вследствие настъпилата трудова злополука с експертно решение на ТЕЛК, в което да констатирано влошаването на здравословното му състояние, а съгласно чл.56, ал.1, т.5, чл.67, 68 и 69 от Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността, ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от трудовата злополука. Въззивният съд е изложил съображения, че експертното решение на ТЕЛК има двойнствено значение – от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Липсата на такова решение или непредставянето му по делото обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл.200, ал.1 КТ, като се е позовал и практиката на ВКС в този смисъл, обективирана в решение № 226/29.03.2010 г. по гр.д. № 4119/2008 г. на III г.о., решение № 185/ 27.05.2010 г. по гр.д. № 5264/2008 г. на III г.о., решение № 157/1.07.2011 г. по гр.д. № 1125/2010 г., решение № 462/9.01.2012 г. по гр.д. № 1304/2010 г. на IV г.о., решение № 273/ 19.05.2011 г. по гр.д. № 652/2010 г. на IV г.о. и решение № 213/12.07.2011 г. по гр.д. № 1761/2009 г. на IV г.о., според която наличието на влошаване на здравето и причинната връзка с увреждането трябва да са установени с решение на ТЕЛК.
При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставения от касатора въпрос обосновава допускането на касационното обжалване по следните съображения:
Повдигнатият въпрос отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване, доколкото е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителния критерий по чл.280, ал, т.1 ГПК – даденото разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения по гр.д. № 389/2010 г., гр.д. № 640/2010 г. и гр.д. № 668/2010 г. на III г.о., в които съдът е установявал факта на влошаване на здравето и причинната му връзка с първоначалното увреждане въз основа на изслушани и приети заключения на съдебно-медицински експертизи. Разрешението на въззивния съд противоречи и на дадения в решение № 60172/22.06.2021 г. по гр.д. № 3604/2020 г. на ВКС, отговор на допуснатия на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК материалноправен въпрос дали при липса на констатирана временна или трайна неработоспособност от компетентните медицински органи е възможно да е налице „ексцес“ при трудова злополука. На този въпрос ВКС е отговорил положително – наличието на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи не е елемент от фактическия състав, при който възниква вземане за обезщетяване на вреди от ексцес от трудова злополука. Изложени са съображения, че законът не предвижда отклонение от общите правила за доказване на факта на влошаване на здравето, нито е поставил условие за възникване на вземането за обезщетяване на вреди от ексцес при трудова злополука установяването на влошаването на здравето от компетентни медицински органи, за разлика от случаите при установяване на ексцес от професионално заболяване, който, също както и самото заболяване, по правило се установява само с решения на компетентни медицински органи.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че обжалването на въззивното решение следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос „Следва ли влошеното здравословно състояние и причинната връзка с увреждането от трудовата злополука да бъде установено с решение на ТЕЛК“.
Касаторът не дължи заплащане на държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103/19.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 125/2021 г. по описа на Окръжен съд Смолян.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |