Ключови фрази
Производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * справедливост на наказание * явна несправедливост на наказанието * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е

95

София, 15 юни 2017 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми април ........... 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ...............................

ЧЛЕНОВЕ: .. Лада Паунова .....................................

.. Мая Цонева ........................................


при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 365 .. / .. 2017 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия А. С. А.. Обжалва се решение № 26 от 21.02.17 г., постановено по ВНОХД № 523/16 г. по описа на Варненския апелативен съд (ВАС). Със същото е изменена присъда № 114 от 13.12.16 г. по НОХД № 1370/16 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), с която е ангажирана наказателната отговорност на А. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК.
Решението се обжалва като явно несправедливо. Иска се наложеното на подсъдимия наказание да се намали до предвидения в закона минимален размер, след което да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Жалбоподателят и неговият защитник не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Чрез изрична писмена молба от името на А. защитата поддържа жалбата.
Прокурорът сочи доводи за неоснователност на жалбата. Пледира решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основание и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното:
Първоинстанционното производство е разгледано по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
А. е признат за виновен в това, че на 14.03.16 г. е държал без надлежно разрешително марихуана с общо нетно тегло 4,31 гр. на стойност 25,86 лв. и метаамфетамин с общо тегло 0,90 на обща стойност 22,50 лв., всичко на обща стойност 48,36 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, както и с глоба от 5 000.00 лв.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено с присъда по НОХД № 4263/14 г. на Варненския районен съд (ВРС), в размер на единадесет месеца лишаване от свобода.
Съдът е зачел предварителното задържане на А. и се е произнесъл по предмета на престъплението и веществените доказателства.
С въззивното решение присъдата е изменена в частта относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието и е отменена по отношение на типа на затворническо заведение.
Потвърдена е в останалата и част.
Наложеното на подсъдимия наказание, определено съгласно чл. 54, ал. 1 от НК и редуцирано на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.
А. не е обвинен и не е осъден за това, че разпространява инкриминираните наркотични вещества, което не намалява обществената опасност на извършеното от него държане с цел разпространение. Признаването на фактическите обстоятелства, залегнали в обвинителния акт, с последица процедурата по гл. ХХVІІ от НПК и осъществената редукция на наказанието е законосъобразно реализирана и постига целите на генералната и специална превенции. С оглед съдебното минало на А. с предишно условно осъждане на лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и извършено ново умишлено престъпление по същия текст от закона, с наложено наказание лишаване от свобода в рамките на изпитателния срок по предходното, обосновава законовото приложение на чл. 68, ал. 1 от НК.
Посоченото води до извод, че целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК до този момент не са постигнали поправителното си въздействие, поради което спрямо А. е било наложително да се определи санкция, подходяща да го превъзпита към спазване на закона. В този смисъл, малкото количество и ниската стойност на предмета на престъплението не са единствения критерий при решаване на въпроса по чл. 301, ал. 1 , т. 3 от НПК за размера на наказанието, което на осн. чл. 35, ал. 3 от НПК следва да е съответно на тежестта на извършеното и динамиката на този вид престъпления. В конкретния случай, наложеното на подсъдимия наказание отговаря на степента на обществената опасност на инкриминираното деяние и на завишената степен на обществената опасност на А., поради което жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 21.02.17 г., постановено по ВНОХД № 523/16 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

..................................................