4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 17.07.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1172 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. М. Н., с адрес в [населено място], представляван от адв. Г. Д., против решение № 43 от 31 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 857/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което се отменя решение № 218 от 26 август 2019 г., постановено по гр.д. № 669/2019 г. по описа на районния съд в гр. Ботевград в частите, с които е признато за незаконно и отменено уволнението на Н., той е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност „специалист доставки“, и работодателят „Булгартрансгаз“ ЕАД е осъден да му заплати обезщетение от 12366,42 лева за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 08.02.-07.08.2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в место него исковете на Н. против „Булгартрансгаз“ ЕАД по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, са отхвърлени, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че в случая работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, защото е налице изцяло идентична/близка/сходна длъжност със съкратената, заемана от ищеца, а именно „снабдител/доставчик“, и преценката следва да се направи от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа; като неправилно се сочи заключението, че анализът на основните и допълнителните трудови задължения на двете длъжности сочи съществено различие между тях – всички седем броя основни трудови задължения и за длъжността „снабдител/доставчик“ са включени в основните трудови задължения и на заеманата от касатора и съкратена длъжност „специалист доставки“, а разликата е само в една основна допълнителна трудова функция, възложена на специалиста доставки (подготовка и организиране на малки обществени поръчки за закупуването на стоки и материали), поради което касаторът е могъл безпроблемно да изпълнява и длъжността „снабдител/доставчик“. Необсъден останал доводът на касатора, че от значение за преценка на сходността на двете длъжности е основната им трудова функция, която според самия работодател е изцяло идентична; освен това изискването за образование на тази длъжност е по-ниско от това за съкратената, и двете длъжности са еднакво позиционирани в организационната структура на дружеството. Подчертава се, че самият работодател със заповед е определил да се извърши подбор между двете длъжности, поради което следва да се приеме, че работодателя сам е приел, че двете длъжности са сходни и следва да се извърши подбор, и така подборът е станал задължителен за него, а неизвършването му подлежи на съдебен контрол; фактът на извършване на процедура по подбор и съпоставяне на ищеца и другия служител, се установява от съставения от комисията по извършване на подбора протокол и от разпита на двамата свидетели членове на комисията. В нарушение на закона съдът приема, че фактическият състав на подбора не бил завършен, без да се прецени оплакването, че преустановяването на процедурата по подбора е в нарушение на закона и я опорочава; самата комисия не е имала правомощие да вземе решение за отказ да бъде извършен подбор – след вземане на решението, че двете длъжности са сходни и между двамата служители трябва да се извърши подбор, отмяна на решението от взелия го орган не е извършено, а последващото прекратяване на трудовото правоотношение с касатора не може да се приеме като своеобразно потвърждаване от негова страна на действията на комисията по прекратяване на процедурата по подбор, и не е установено дали изпълнителният директор е бил надлежно известен за същината на предложението на комисията – дали касаторът да бъде уволнен защото подбор не е извършен (не е необходим), или поради извършения от комисията подбор. Останало е необсъдено оплакването, че протоколът за подбор в частта за оценките за изпълнение на работата и общата оценка на касатора, е подправен, така че оценката на касатора да бъде по-ниска от тази на съпоставяния друг служител, и така процедурата е проведена в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответникът „Булгартрансгаз“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор В. М., чрез юрисконсулт А. М., в отговор на касационната жалба излага доводите си както за липса на основание за допускане на касационното обжалване, така и за правилността на обжалваното въззивно решение.
По делото е установено, че до уволнението си ищецът е работел при ответника на длъжността „специалист доставки“ и за длъжността е била предвидена една щатна бройка; с решение на управителния съвет, одобрено от надзорния съвет на дружеството, са одобрени промени, като за длъжността на ищеца не е предвидена щатна бройка, но фигурира една щатна бройка за длъжността „снабдител/доставки“; със заповед на изпълнителния директор е назначена комисия за извършване на подбор с оглед съкращаване на посочените в заповедта длъжности, сред които е и длъжността „специалист доставки“, като е определено, че в подбора ще участва ищецът, заемащ длъжността, и друго лице, заемащо длъжността „снабдител/доставчик“, на двете лица са изготвени индивидуални формуляри за оценка от преките им ръководители; според протокол от 22.01.2019 г. на комисията по подбора, последната е взела решение изготвеният предварителен протокол № 5/22.01.2019 г. да бъде анулиран, по съображения, че двете длъжности имат съществени различия в трудовите функции и отговорности и изискваното образование, поради което подбор не следва да се извършва; трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата. Съдът приема, че събраните доказателства сочат, че не е осъществено закриване на част от предприятието, както се твърди от ищеца, а че съществуващото в предприятието на ответника обособено звено, към което се е числяла и изпълняваната от ищеца длъжност, е закрито, но това закриване не е довело до пълно и окончателно преустановяване на дейността на посоченото звено в рамките на цялото предприятие, а е част от извършено вътрешно структурно и организационно преустройство, при което работата му е разпределена между други съществуващи звена чрез създаване в тях на отделни сектори или подотдели. Счетено е, че е осъществено реално съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност, тъй като след преустройството не е предвидена щатна бройка за тази длъжност в новообразуваните звена, а трудовата функция на заетата от ищеца длъжност не е продължила да съществува като съдържание в други съществуващи или новосъздадени длъжности. Съдът намира, че трудовото правоотношение е осъществено без извършване на подбор по чл. 329 КТ – макар работодателят да е взел решение за извършване на подбор и въз основа на него е започнала процедурата по подбор между ищеца и заемащия длъжността „снабдител/ доставчик“ в съществуващо звено, тази процедура не е завършена, защото протоколът на комисията по подбор за класиране на участващите в подбора лица е бил анулиран, и не е налице акт на компетентния орган на дружеството, обективиращ волята му да приеме резултатите от извършеното класиране, респективно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаване на щата на основание резултатите от подбора; поради незавършване на фактическия състав на процедурата по подбора следва да се приеме, че такъв подбор не е бил извършен от работодателя преди упражненото от него право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и така възражението на ищеца относно незаконосъобразността на извършения подбор се явява безпредметно, а релевантно е дали работодателят е бил длъжен да извърши подбор в конкретния случай. При съпоставката на длъжностната характеристика на единствената приблизително сходна по наименование длъжност в предприятието, която е била първоначално определена от работодателя за подбор с длъжността на ищеца, с тази на длъжността на ищеца, е счетено, че дори и само от наименованието на длъжностите е видно, че се касае за различен вид персонал, а съпоставката на трудовите функции, задължения и отговорности установява само частична идентичност на някои от основните конкретни трудови задължения, свеждащи се до техническо и материално изпълнение на дейността по снабдяването на съответното производствено звено със стоки и материали, необходими за осъществяването на дейността им, и първично документиране на доставките; същевременно, в трудовите функции на длъжността „специалист доставки“ се включват и много други специфични по естеството си задължения, които надхвърлят обхвата на непосредственото техническо осигуряване на необходимите стоки и материали, свързани с подготовката и организирането на процедури за възлагане на малки обществени поръчки и цялостното осъществяване на договорните отношения с доставчиците на стоки и материали, както и контролни функции, обуславящи по-високи изисквания и отговорности, поради което е отречено да има идентичност на двете длъжности, и сравняване между заемащите ги служители чрез единно прилагане на критериите по чл. 329 КТ не може да бъде извършено; след като работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, неизвършването му не води до незаконосъобразност на процесното уволнение. Изложени са и съображения за неоснователност на твърдението за незаконосъобразност на уволнението поради нарушение на чл. 20 КТД.
Касационният съд приема, че се обосновава допускането на касационното обжалване по уточнения от състава на съда въпрос за правомощието на работодателя, след като е решил да упражни правото си на подбор и е назначил съответната комисия, да прекрати трудовото правоотношение със служител, заемащ единствена длъжност, поради съкращение в щата, без да извърши подбор. Тъй като на съдебния състав практика на ВКС по въпроса не е известна, касационното обжалване се допуска в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Едва след отговора на обусловилия изхода на спора въпрос, ще е възможно, при разрешаването на спора по същество, да се даде отговор и на множеството други въпроси на касатора, свеждащи се до преценката на необходимостта в случая да се извърши подбор поради сходството на длъжностите „специалист доставки“ и „снабдител/доставчик“.
Не се обосновава допускането на касационното обжалване по твърдението за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно, защото решаващият извод е в противоречие с основната цел при упражняване на право на подбор от работодателя по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ, а именно на работа да останат лицата, които са по-подходящи и работят по-добре. Не се установява хипотезата на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като подобна квалифицирана форма на неправилност не се констатира непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства и доводите на страните.
За касационното обжалване жалбоподателят не дължи държавна такса по силата на чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 43 от 31 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 857/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |