Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр. София,18.04.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 .03., две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1858/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Я. Х. Й. [ЕГН] срещу решение №427 от 22.02.2017 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4533/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 18.11.2015 г. по гр.д. № 16357/2014 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен прекият иск на касатора срещу ЗД [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 26.07.2013 г. на В. Я. Й. –на 21 г., син на ищеца, за разликата между 100 000 лева и 200 000 лева , както и в частта за разноските. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се и присъждане на разноските по съразмерност с уважената част от иска. Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор . С определение №699 от 22.12.2017 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при настъпване на процесното ПТП на 26.07.2013 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. [рег.номер на МПС] К. Г. К. е причинена смъртта на В. Я. Й. на 21 г.-син на ищеца, който се е возил като пътник в посочения автомобил. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид близките лични отношения на загиналия с неговия баща-ищеца по делото и изключително младата възраст на сина-21 години. Отчел е, че последният е живеел в едно домакинство с майка си и баба си, с оглед на което е направил извод, че е много по-близък със същите, отколкото с баща си. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевните страдания на ищеца от смъртта на неговия син до размера на 100 000 лева, като за остатъка до пълнопредявения размер на иска от 200 000 лева, искът е преценен за неоснователен. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е взел в предвид в достатъчна степен тежката травма, която представлява внезапната загуба за един баща на неговото дете, при това на една възраст от 21 години. Без значение за душевните страдания на ищеца се явява фактът, че загиналият при ПТП негов син е живял в едно домакинство с майка си и баба си, а не с баща си, доколкото от събраните доказателства е видно, че ищецът е бил в много близки лични отношения с него и е издържал момчето по време на следването му . При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните вреди на ищеца от смъртта при ПТП на неговия син възлиза на 150 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно в този размер и съответно искът да се уважи като се присъдят още 50 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 2000 лева върху уважената от ВКС част от иска, както и на касатора- припадащата се част от разноските пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от претенцията, или в размер на 2 133 лева-общо. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №427 от 22.02.2017 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4533/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 18.11.2015 г. по гр.д. № 16357/2014 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен прекият иск на касатора срещу ЗД [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 26.07.2013 г. на В. Я. Й. –на 21 г.-син на ищеца за разликата между 100 000 лева до 150 000 лева и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати на Я. Х. Й. [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 26.07.2013 г. на В. Я. Й. -син на ищеца в размер на още 50 000-петдесет хиляди лева, ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати на Я. Х. Й. [ЕГН] припадащата се част от разноските пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от претенцията, или в размер на 2 133 лева-общо ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 2000 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.