4 Р Е Ш Е Н И Е №19 София, 22.02. 2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на четиринадесети февруари пред две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2673 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.5, предл.първо ГПК. Образувано е по подадена на 26.02.2020г. молба от синдика на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД“ /н/ - Р. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 109 от 31.07.2019г., постановено по т.д.№ 249/2018г. на Софийски ОС, с което срещу дружеството е уважен иск, предявен от „ПИБ“АД, по чл.108 ЗС по отношение на 63 самостоятелни обекта в сграда, находяща се в комплекс „Боровец”, [населено място]. В молбата се поддържа, че синдикът е узнал за постановеното решение с връчване на покана за доброволно изпълнение за предаване държането на обектите. Твърдението е, че за постановеното съдебно решение „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД /н/ не е надлежно уведомено, тъй като при направен опит за връчване на решението, видно от разписката от 05.10.2019г., призовкарят установил, че дружеството е напуснало адреса в [населено място], [улица]. Независимо, че на 25.09.2019г. в ТРРЮЛНЦ била вписана промяна на седалището му на [улица] [населено място], съдът не разпоредил връчване на актуалния адрес, а на основание чл.50,ал.2 ГПК приел за редовно уведомяването му, както и счел, че решението е влязло в сила. По тези съображения молителят счита, че е налице хипотезата на чл.303,ал.1,т.5 ГПК, тъй като поради нарушение на разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК дружеството е било лишено от възможността да обжалва поставеното решение и да защити правата и интересите си, поради което иска то да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В подробен писмен отговор ответникът по молбата „Първа инвестиционна банка“АД оспорва допустимостта и основателността й. Твърди, че молителят няма правен интерес да иска отмяна, тъй като имотите, които е осъден да върне на банката, не са негова собственост, самият молител не твърди, че е техен собственик, каквато позиция е имал и в хода на производството пред ОС. Възразява, че имотите не са част от масата на несъстоятелността, поради което, независимо от резултата на спора, масата на несъстоятелността няма да бъде увеличена, нито ще бъде отблъсната имуществена претенция, която е в патримониума на длъжника. Счита, че подадената молба за отмяна не попада в кръга на производствата, които синдикът има право да образува за сметка на масата на несъстоятелността, респ. да представлява длъжника. Поддържа, че бездействието на длъжника да подаде в срок въззивна жалба срещу решението, не го оправомощава да подава молба за отмяната му, резултатът от която, нито ще увеличи, нито ще запази масата на несъстоятелността. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на молбата. Банката счита, че разпореждането на съда за връчване по реда на чл.50,ал.2 ГПК на съдебното решение е законосъобразно, тъй като при първото си посещение на адреса на [улица], на 05.09.2019г. връчителят е установил, че дружеството го е напуснало. Поддържа, че допълнителните посещения от връчителя на адреса не дерогират възможността за приложение на разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК след като към датата на първата констатация е установено, че страната е напуснала адреса, който към този момент е вписаният в регистъра. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.5 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл. 305,ал.1,т.5 ГПК. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано. Подадената от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД въззивна жалба е върната с влязло в сила разпореждане. Представени са доказателства, че молителят е узнал за съдържанието на постановеното решение на 26.11.2019г. с връчване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително производство, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на решенето по т.д.№ 249/2018г. на СОС. Молбата за отмяна е постъпила в съда на 26.02.2020г. Възраженията в отговора по чл.306,ал.3,изр. последно ГПК срещу допустимостта на молбата са неоснователни: Молбата за отмяна е допустима като подадена от дружество в несъстоятелност, представлявано от синдика, който разполага с такова правомощие на основание чл.658,ал.1,т.7 ТЗ. Практиката на ВКС по този въпрос е непротиворечива /решенията по т.д. № 749/2020г. на 2 т.о., т.д.№ 157/2017г. на І т.о., по т.д.86/2017 на 2 т.о.,, т.д.№ 1104/2017г. на І т.о., т.д. № 285/2019г. на І т.о./. Въпросът, че подадената от синдика настояща молба за отмяна е предназначена да обслужи интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност на молителя, е разрешен с определение № 60455 от 07.12.2021г. по ч.т.д.№ 2326/2021г.на ІІ т.о. на ВКС. Съставът на ВКС е приел, че Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД“ /н/ по силата на разпоредбата на чл.620,ал.5 ТЗ не следва да внася предварително държавна такса по настоящата молба за отмяна, поради което и това възражение на „ПИБ“АД, с което той оспорва допустимостта на искането по чл.303 ГПК е неоснователно. Основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК визира няколко самостоятелни хипотези, първата от които е предявена в настоящия спор - лишаване на страната от възможност да защити правата и интересите си в процеса като последица от нарушаване на процесуалното правило на чл.50 ал.2 ГПК. Релевираното от молителя основание за отмяна е единствено ненадлежно уведомяване на дружеството за постановеното първоинстанционно решение на Окръжен съд София. Няма спор, молителят е бил редовно уведомен за образувания пред ОС София съдебен процес и е участвал активно в хода на цялото първоинстанционно производство. След постановяване на съдебното решение от 31.07.2019г., на 25.09.2019г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна в седалището на управление на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД на [улица] [населено място]. За постановеното по делото решение на дружеството са изпратени съобщения на предходния адрес /Несебър, [улица]/. На последния адресатът не е открит на дати 05.09., 20.09. и 05.10.2019г. Въз основа на тези данни, окръжният съд е приел, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК. Този извод е неправилен като формиран към момент, към който дружеството вече е вписало в регистъра новото си седалище на [улица] [населено място]. С вписването на това обстоятелство съдът не е имал основание да приеме връчването на решението за осъществено като приложи фикцията за редовно уведомяване на чл.50,ал.2 ГПК, а е следвало да постанови връчване на решението на мястото по чл.50,ал.1 ГПК последния посочен в регистъра адрес. Независимо от основателността на въведения довод за нарушаване на правилото на чл.50,ал.2 ГПК при връчване на решението, чиято отмяна се иска, молбата по чл.303,ал.1,т.5, предл.първо ГПК е неоснователна. Както се посочи, няма спор, че решението, чието отмяна се иска е постановено при редовно връчване на всички книжа по делото и призоваване на молителя за всички съдебни заседания. Начинът на съобщаване на решението и дали връчването е редовно е относимо към проверката на редовността на жалбата при обжалването му. Дори връчването да е нередовно, това не е основание за отмяна, тъй като не изпълва хипотезата на лишаване на страната от възможност за участие в делото /чл.303,ал.1,т.5 ГПК/, а и в конкретния случай подадената от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД въззивна жалба срещу решението на СОС е върната не като просрочена, а поради невнасяне на дължимата по нея държавна такса. Изрично в мотивите по ч.гр.д.№ 1561/2020г. на САС, пред който е обжалвано разпореждането от 21.01.2020г. за връщане на въззивната жалба, подадена от временния синдик на дружеството, е прието, че тя не е просрочена, но законосъобразно е върната поради неизпълнение на указанията на внасяне на държавната такса по нея. Неоснователността на подадената молба за отмяна произтича и от обстоятелството, че с нея се цели да бъде преодоляно връщането на подадената въззивна жалба, но това преграждащо по-нататъшното развитие на производството разпореждане не подлежи на отмяна - т.6 от ТР №7/31.07.2017г. по тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът не претендира и не доказва заплащането на разноски за производството. Молителят следва да заплати и държавна такса, която на основание чл.620,ал.5 ТЗ/ с оглед довода, че настоящото производство е цел попълване масата на несъстоятелността/, не е събрана предварително. Дължимата такса, която подлежи на събиране е 27 467.66 лв. По изложените съображения, ВКС - Търговска колегия, състав на Първо то. Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на синдика на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД“ /н/ - Р. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 109 от 31.07.2019г., постановено по т.д.№ 249/2018г. на Софийски ОС. Осъжда „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД“ /н/ да заплати държавна такса по сметката на ВКС в размер на 27 467.66лв. /двадесет и седем хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и 66ст./. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: