Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   № 492   гр.София, 17.06.2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора като разгледа докладваното от  Борис Илиев  гр.д.№ 477/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 355/ 30.03.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 477/ 2010 г. по жалба на ОУ “С” – гр. Ш. е допуснато до касационно обжалване решение на Старозагорски окръжен съд № 440/ 18.12.2009 г. по гр.д. № 528/ 2009 г. с което по предявените от Н. С. К. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н. С. К., извършено със заповеди № 107 и № 108 от 2009 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател” и ответникът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 448 лв. Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на материалноправният въпрос прилага ли се закрилата от уволнение по чл.333 ал.1 т.3 от КТ, когато уволненият работник не е изпълнил задължението си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. да уведоми работодателя, че страда от заболяване за което закрилата важи и да представи медицинската документация, установяваща това заболяване. В обжалваното въззивно решение е прието, че закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ има обективен характер и че важи винаги, когато работникът страда от заболяване по наредбата, без оглед уведомил ли е работодателя за това и представил ли е документи за заболяването. Друго е прието в решение № 1* от 13.02.2004 г. по гр.д. № 952/ 2002 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което когато работникът не представи медицинска документация за изясняване на случая, работодателят не е в състояние да осъществи дейност по събиране на предварителна информация за здравословното му състояние и в този случай предварителната закрила по чл.333 от КТ не се прилага. На основание чл.291 т.2 от ГПК настоящият съдебен състав счита за правилна практиката, обективирана в обжалваното въззивно решение на Старозагорски окръжен съд. Закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата на ОУ “С” – гр. Ш. за неоснователна. По делото е установено по несъмнен начин, че към момента на уволнението на ищеца той е страдал от исхемична болест на сърцето. Съгласно чл.1 ал.1 т.1 от Наредба № 5 от 1987 г. това е заболяване, при наличието на което работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение с работника чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, без преди това да получи предварително разрешение от инспекцията по труда. В конкретния случай такова разрешение е искано, но не е получено. Причините, поради които инспекцията не е разгледала по същество искането за разрешение, са ирелевантни. Същественото е, че работникът е страдал от исхемична болест на сърцето и че за дисциплинарното му уволнение не е дадено предварително разрешение от И. по труда. При това положение уволнението е незаконно само на това основание и подлежи на отмяна без да разглежда спорът по същество. Направеният в този смисъл извод от въззивния съд е законосъобразен и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касация има право на разноските направени пред настоящата инстанция. По изложените съображения съдът   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Старозагорски окръжен съд № 440/ 18.12.2009 г. по гр.д. № 528/ 2009 г. ОСЪЖДА ОУ “С” – гр. Ш., УЛ.”К” № 22, да заплати на Н. С. К., ЕГН **********, гр. К., ул.”Д” № 16, сумата 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:             Особено мнение на съдия Борис Илиев   Не мога да приема становището на мнозинството от състава по материалноправният въпрос, поради който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд № 440/ 18.12.2009 г. по гр.д. № 528/ 2009 г. Считам, че закрилата от уволнение по чл.333 ал.1 т.3 от КТ не се прилага тогава, когато уволненият работник не е изпълнил задължението си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. да уведоми работодателя, че страда от заболяване за което закрилата важи и да представи медицинската документация, установяваща това заболяване Закрилата действително има обективен характер и е въведена по социални критерии, то тя не може да дерогира изискването за добросъвестно упражняване на трудови права – чл.8 ал.1 от КТ. Добросъвестността изисква работник, който страда от заболяване, за което закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ важи, да уведоми за това работодателя при поискване на тази информация и да представи документи. Не би могло да се мисли друго, тъй като това поведение не само се диктува от добрите нрави, но е и правно дължимо – чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. Когато правна норма задължава субектът по едно материално правоотношение да има определено поведение, а той не изпълни адресираната до него повеля, то поведението му няма как да бъде дефинирано като добросъвестно. Противоправното поведение не може да е добросъвестно поведение. Напротив, позоваването на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ от работник, който не е оказал съдействие на работодателя при установяване на заболяването, което има, представлява злоупотреба с права. Санкцията за такава злоупотреба би трябвало да е отказ да се признае защита на правото, с което се злоупотребява. В този смисъл има постановена практика на отделни състави на ВКС, която не е противоречива. В решение № 91 по гр. д. № 2750/2001 г., ІІІ г.о. на ВКС е прието, че когато работодателят е изправен по отношение на задължението си, посочено в чл.1 ал.2 от Наредба № 5/1987 г., да поиска от определения за уволнение работник информация страда ли от заболяване, което му дава право на предварителна закрила при уволнение и работникът декларира, че не страда от такова заболяване, уволнението не може да бъде признато за незаконно. Няма рационални основания, поради които същото да не важи, когато работникът не е оказал въобще съдействие на работодателя по установяване на заболяването – и в двата случая се касае за неизпълнение на правно задължение, т.е. за умишлено недобросъвестно поведение на работника. Това недобросъвестно поведение не може да има различни правни последици, само защото в единия от случаите не е съставен документ с невярно съдържание, а в другия случай има и невярно документиране. По настоящето дело са установени следните факти: на 19.02.2009 г. работодателят е поискал от работника да представи в 3 дневен срок документи, които да удостоверяват, че страда от исхемична болест на сърцето. На 25.02.2009 г. работодателят е поискал разрешение от инспекцията за уволнението на работника, като е посочил, че същият е заявил устно, че страда от исхемична болест на сърцето, но не е представил документи за това. Инспекцията е отговорила, че няма правно основание да даде разрешение за уволнението, тъй като не е установено работникът да страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Не е ясно какво повече може да направи работодателят, за да спази процедурните правила. Той е изправен в изпълнението на задължението си по чл.1 от Наредба № 5 от 1987 г., но процедурата по наредбата не е било възможно да се развие поради неизпълнение от страна на работника на вменените му с чл.2 от същата наредба задължения. В решение № 1652/ 13.02.2004 г. на ВКС ІІІ г.о. по гр.д. № 952/ 2002 г. е прието, че когато работникът не е изпълнил задължението си да представи на работодателя медицински документи за заболяване но Наредба № 5 от 1987 г., той сам е станал пречка за развитие на процедурата пред ТЕЛК и И. по труда, съответно не може да се позовава на закрила при уволнение. Това становище следва да бъде споделено, като не можа да е аргумент “против” възможността работодателят сам да инициира събирането на тези документи. Срокът за налагане на дисциплинарно наказание е кратък, а самата процедура по набавяне на мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията изисква време. Ако работникът не представи на работодателя документи за заболяването си, практически невъзможно е работодателят да ги събере сам и да инициира производството пред ТЕЛК и инспекцията в двумесечния срок по чл.194 ал.1 от КТ. Ако се приеме становището на мнозинството, това означава да се даде възможност на работника със своето противоправно бездействие да осуети възможността за спазване на законовите срокове по налагане на наказанието – т.е. да се даде защита на права, с които се злоупотребява. Поради това считам, че следваше да бъде приета за правилна практиката обективирана в решение № 1652/ 13.02.2004 г. на ВКС ІІІ г.о. по гр.д. № 952/ 2002 г., а не тази в обжалваното въззивно решение. Отговорът на въпроса по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК следваше да бъде в смисъл, че когато уволненият работник не е изпълнил задължението си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. да уведоми работодателя, че страда от заболяване, за което КТ предвижда закрила при уволнение и да представи медицинската документация, установяваща това заболяване, той не може да се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ.     Съдия: