Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. София, 02.07.2010 год. В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година, в състав:                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                        ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                            СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 790 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Обжалвано е от ищцата С решението от 4.06.2008 год. по гр. д. № 2622/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.03.2007 год. по гр. д. № 2645/2005 год. на Софийския районен съд, с което искът й против Л. К. за собственост върху имот с площ 1 893 кв. м., представляващ пл. № 2* по плана на гр. С., м. „Б” е отхвърлен за разликата над 1/3 ид. ч. до претендираната 1/2 ид. ч. Касаторката поддържа становище за неправилност на решението в тази му част поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на извода на въззивния съд по отношение твърдяното от нея недостойнство на ответницата да наследи наследодателя им, съгласно чл. 3, б. „в”, предл. последно ЗН. Иска то да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това искът й за собственост за 1/2 ид. ч. от имота бъде уважен. С определението от 13.10.2009 год. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищцата част, както и по отношение ревандикационния й иск за разликата от 1/3 ид. ч. до 1/2 ид. ч. против ответника „Е” А. , като производството срещу този ответник е прекратено в съдебно заседание от 19.04.2010 год., поради отказ от иска й срещу него за горната разлика над 1/3 ид. ч. и решението в отхвърлителната му част против този ответник до претендираната ½ ид. ч. е обезсилено. По подадените от ответниците касационни жалби против въззивното решение не е допуснато касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК, поради което и в тези части същото е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение в посочената му част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на съдебна практика по въпроса, обусловил отхвърлянето на иска за разликата над 1/3 до 1/2 ид. ч. от имота, останал в наследство на страните, с оглед твърдяното от ищцата недостойнство на ответницата Л за наследяване в хипотезата на чл. 3, б. „в”, предл. последно ЗН – същата съзнателно си е служила с неистинско завещание и по-конкретно допустимо ли е в производството по иск за собственост да се установява недостойнство за наследяване на това основание и начина на доказването му. Въззивният съд е приел, че това обстоятелство следва да се установи с влязла в сила присъда или решение на граждански съд при условията на чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, поради което и при липсата на такива доказателства ответницата не може да се изключи от кръга на наследниците по закон на наследодателя на страните Ц, като недостойна. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, приема следното: Разпоредбата на чл. 3, б. „в”, предл. последно ЗН обявява за недостоен този, който съзнателно си е служил с неистинско завещание – макар от външна страна да е спазена формата, изискуема за действителността му, то не изхожда от посочения в него автор. При наличие на предвидените в това основание предпоставки недостойнството да се наследява настъпва „екс леге” и това е основанието на касаторката да поддържа, че ответницата, преживяла съпруга на наследодателя Ц, е недостойна да го наследи. Законът обаче изисква съзнателно служене с неистинско завещание, които предпоставки касаят както обективната, така и субективната страна на това деяние, представляващо и престъпление по чл. 316 НК. Не е достатъчно само наличието на неистинско завещание, или използуването му, но и е необходимо наследникът да е знаел, че то е неистинско, т. е. да е налице и субективната страна на деянието. Последното предпоставя установяване в наказателното производство осъществяване на състава на престъплението, или при невъзможност да се образува такова, по реда на исковото производство по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./, сега чл. 124, ал. 5 ГПК, като установяването му следва да се осъществи с влезли в сила присъда или решение на гражданския съд, тъй като се касае за престъпно обстоятелство, имащо значение за наследственото правоприемство, респ. за правата на законните наследници. Поради това и е необходимо неговото установяване да се осъществи по реда на наказателното преследване или когато то не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. т. 2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит – чрез предявявене на установителен иск. Като обуславящото спорното право, твърдяното обстоятелство за недостойнство за наследяване следва да бъде установено по несъмнен начин. Поради тези съображения, по основателността на касационната жалба, съдът приема, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно. Действително, по делото е установено, че саморъчното завещание на Ц. К. от 21.04.95 год. не е написано и не е подписано от завещателя, т. е. то е неистинско. Поради неспазване на формата по чл. 25 ЗН то не е породило и правни последици, поради което и ответницата не може да се легитимира като собственик на имота по завещание. За да се приеме, че същата е недостойна да наследи по закон наследодателя, като негова преживяла съпруга, съгласно чл. 3, б. „в” ЗН следва да е установено и съзнателното й служене с това неистинско завещание, т. е. както обективната, така и субективната страна на деянието, представляващо и престъпен състав по чл. 316 НК.становяването на това обуславящо спорното право обстоятелство изисква наличие на влязла в сила присъда или решение, постановено в производство по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ при наличие на чл. 24, ал. 1, т.т. 2-5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК, както правилно е приел въззивният съд. Като не са представени такива доказателства, твърдението за недостойнство за наследяване е останало недоказано. Неоснователно е оплакването на касаторката за допуснато съществено процесуално нарушение с отказа да се спре производството по делото, на основание чл. 182, ал. 1, б. “д” ГПК /отм./, тъй като не е налице разкриване на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на настоящия спор – от приетото в с. з. на 25.09.2006 год. заключение на графологическа експертиза на в. л. Л. Г. е установено, че подписът на завещател в неистинското завещание не е положен от ответницата Л. При това положение не може да се направи обоснован извод за разкрито престъпно обстоятелство, което да обуславя изхода на настоящия спор за правата на страните в наследствения имот, с оглед поддържаното обстоятелство за недостойнство на ответницата да наследи наследодателя Ц. С оглед на тези съображения, правилно, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН е определен и размерът на наследствената квота на ищцата на 1/3 ид. ч. Решението, с което е отхвърлен предявения й иск против Л. К. над тази част до претендираната 1/2 ид. ч., като правилно следва да се остави в сила, водим от което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 4.06.2008 год. по гр. д. № 2622/2007 год. по описа на Софийски градски съд в обжалваната от С. Ц. М. част, с която е отхвърлен иска й против Л. Д. К. над 1/3 ид. ч. до 1/2 ид. ч. от имота. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: