Р Е Ш Е Н И Е № 410 гр.София, 16.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1150/2012 година Производството е по чл.307 ал.2 във връзка с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по молба на М. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр. дело № 1486/2011г., с което е отменено въззивно решение на Софийски градски съд от 13.01.2011 г. по гр.д.№ 3742/ 2008 г. и вместо него е постановено ново, с което М. Д. С. е осъдена да заплати на М. П. С. на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД сумата 3 000 лв. (три хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 29.11.2006г. и 09.05.2007г., законната лихва върху тази сума от 19.07.2007 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 350 лв. (хиляда триста и петдесет лева) разноски, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер от 4 000 лв. В молбата за отмяна молителката е посочила, че иска отмяна на влязлото в сила решение на СРС, постановено по гр.д.№27409/2007г. Доколкото това решение е отменено и спорът е решен по същество с решението на ВКС, настоящият състав на ВКС приема, че предмет на производството е именно решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр. дело № 1486/2011г. Това е видно и от обстоятелствата, изложени в молбата за отмяна, на които молителката основава искането си и въз основа на които съдът определя точната правна квалификация на заявеното основание и искане. В тази връзка следва да се посочи, че едно първоинстанционно решение може да бъде предмет на отмяна само в хипотезата, когато поради необжалването му е влязло в сила и инстанционното разглеждане на делото е приключило с постановяването му. Когато касационната инстанция след отмяна на въззивното решение сама решава спора по същество, на отмяна подлежи решението на тази инстанция като източник на последиците на влязлото в сила решение. В молбата за отмяна се твърди, че основанието за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – ново обстоятелство : излъчените на 29.11.2006г. и на 09.05.2007г. предавания “Н.” с водещ М. М. са били с теми, незасягащи темата “Слънчев бряг” и личността на М. С. и в тях не са участвали лицата Т. Т. и А. Й.; темата за приватизацията на “Слънчев бряг” с участието на посочените лица, е била разисквана в предаването “Н.” с водещ – М. М., излъчено на 15.06.2005г.; при преглед на компактдиска, приложен с исковата молба като веществено доказателство, съдържащо запис на излъченото на 09.05.2007г. предаване, се установявало, че като гост е участвал журналистът С. А., за да представи новата си книга “9 милиметра”, а в действителност това предаване е било излъчено на 16.05.2007г. Това обстоятелство според молителката е от съществено значение за спора, не е било установено по време на процеса, не е било известно на съда и поради това съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За установяването му прилага писмо изх.№5593 от 28.06.2012г., подписано от програмния директор на телевизия “Канал 3” С. Д. и адресирано до адв.Б. като процесуален представител на молителката. В молбата за отмяна се поддържат и оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения – произнасяне по нередовна искова молба, неизпълнение на задължението за връчване на ответната страна на копие от приложения като веществено доказателство компактдиск със запис на предаването, както и формиране на решаващите изводи на съда на основата на негодни доказателства. Ответникът – М. С., е депозирал отговор по чл.306 ал.3 ГПК чрез адв.Т., в който излага становище за неоснователност на молбата за отмяна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция в размер 1200лв. съгласно приложен списък на разноските. Настоящият състав на ВКС, трето отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страната, във връзка със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на първоинстанционния съд на 25.07.2012год., предвид твърдението на молителката, че датата, на която й е станало известно новото обстоятелство, е 28.06.2012г., следва да се приеме за подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприето процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Съображенията за това са следните: При осъществяване касационна проверка на въззивното решение на Софийски градски съд от 13.01.2011 г. по гр.д.№ 3742/ 2008г., с което е потвърдено решението на Софийски РС, постановено по гр.д.№27409/2007г., в частта, с която жалбоподателката е осъдена на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД да заплати на М. П. С. обезщетение за неимуществени вреди, причинени с изявления, направени в телевизионно предаване „Н.” на 29.11.2006 г. и 09.05.2007 г., в размер общо 4 000 лв, или по 2 000 лв за вредите, причинени с всяко от предаванията, съставът на ВКС е приел, че в предаванията „Н.”, излъчени по Канал 3 на 29.11.2006 г. и 09.05.2007 г. ответницата (сега молител) е нарекла ищеца М. С. „човекът, помогнал да бъде разграбен Слънчев бряг”, „грабител на Слънчев бряг”, човек, който „просто си яде парите от бясната приватизация, която той си подготви преди години”; направила е и изявление, че С. се е облагодетелствал от участието си в приватизацията, като е придобил хотел в Слънчев бряг. Счетени са за неоснователни доводите за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото и постановяването на решението, както и за основаване на решаващите изводи въз основа на негодно доказателствено средство компакт – диск с надпис „Н.” от 09.05.2007г. Посочил е, че приобщаването на електронен носител на информация към доказателствата по делото не е забранено от закона и става чрез фактическото му предаване на съда. Възпроизвеждането на носителя пред съда, в съдебно заседание, е равнозначно на процесуалното действие оглед и чрез него се извлича информацията от носителя. Ако информацията от носителя е представена и в писмен вид, съдът не е длъжен да извърши оглед на вещественото доказателство, щом страните не спорят по писменото възпроизвеждане. Отчетено е, че в процесния случай в съдебно заседание пред въззивния съд от 29.03.2009г. процесуалният представител на ответницата изрично е заявил, че „не оспорваме приложената писмена дешифровка на предаването „Н.”, което е приложено към исковата молба и което съответства на предаването”, излъчено на 29.11.2006 г. Това съдебно признание не е оттеглено до даване на ход на устните състезания и поради това са приети за установени изявленията на ответницата така, както са посочени в дешифровката. Отчетено е и това, че не е оспорено от ответницата и твърдението на ищеца за изнесената от нея информация и изявленията й в предаването от 09.05.2007г., а същата единствено е твърдяла, че е била водеща на предаването с участие на други коментатори и че нейните изявления са били реплики (без да оспори съдържанието на репликите). В съдебно заседание от 20.09.2010 г. жалбоподателката – сега молител, е оттеглила изрично искането си за оглед на диска, съответно съдът е отменил определението си, с което огледът е бил допуснат. При това положение съдът е приел за установени твърденията на ищеца за направените от ответницата изявления в това предаване. След анализ на събраните по делото доказателства е обосновал извод, че извършването на виновно и противоправно поведение, изразяващо се в изнасянето в процесните предавания на твърдение за конкретен факт, който позори адресата, тъй като внушава, че е придобил имущество в резултат на престъпна дейност, е установено. Счел е, че търпените от ищеца неимуществени вреди също са установени. Доколкото вредите са в причинна връзка с противоправното поведение на ответницата, съдът е приел, че тя дължи обезщетяването им и е уважил предявените искове. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания - посочените в чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК. Това производство не е средство, с което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълването на делото с факти и доказателства. В случая молителката се позовава на новооткрито обстоятелство - чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или макар да са й известни, да не е била в състояние да се снабди с документа или позове на факта по обективни причини. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Новото обстоятелство, като основание за отмяна на влязло в сила решение по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, касае правно-релевантен за приключилото делото факт. Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новооткрити ,т.е. такива обстоятелства, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но които молителят не е могъл да посочи на съда по същество поради обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване или да удостовери същите и те да са отсъществено значение за изхода на спора , в смисъл, че ако бяха известни на решаващия съд,биха променили извода му за основателността на иска. Тези факти следва да бъдат нови - да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са нововъзникнали (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение). Същото разрешение е дадено и с ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС , което не е загубило силата си. В случая соченото от молителката обстоятелство няма характеристиката на "ново обстоятелство" по смисъла на закона. То е факт от действителността, съществувал по време висящността на спора, но непопълването на фактическия и доказателствен материал с него не се дължи на обективни причини. На първо място няма доказателства това ново обстоятелство да не е било известно на молителката. Нещо повече, дори самата тя не поддържа в молбата си за отмяна, че не е знаела този нов факт – ново обстоятелство, на което основава искането си, а е подчертала, че същото “не е било установено по време на процеса, не е било известно на съда” като същевременно не е посочила наличието на обективна причина, препятствала възможността й да приобщи този факт и съответните доказателства в негова подкрепа през времетраенето на процеса. На следващо място молителката е водещ на процесните телевизионни предавания, запозната е с основните теми, които са разисквани в ефир при излъчването им, всички материали по тези предавания, в това число и записите им, са й били не само известни, но и достъпни през времетраенето на процеса. За същата не е съществувала пречка да приобщи сега поддържаното обстоятелство и да се снабди с доказателство за него преди постановяване на решението по същество на спора. След като по делото са изнесени данни за двете телевизионни предавания и тяхното съдържание и за това, че молителката като водещ последните е знаела за тях, то е очевидно, че при проявена добра грижа по водене на процеса е могла да установи фактите, на които се позовава сега, и да попълни делото с необходимия доказателствен материал. Видно от данните по делото в хода на редовното инстанционно производство молителката не е оспорила приложената писмена дешифровка на предаването „Неудобните” , излъчено на 29.11.2006г., като това съдебно признание не е оттеглено до даване на ход на устните състезания в нито една от инстанциите, разглеждали делото. В съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 20.09.2010г. молителката сама е оттеглила искането си за оглед на диска, който според надписа съдържа излъченото на 09.05.2007г. предаване. Така със собственото си процесуално поведение същата е препятствала възможността в хода на процеса да установи това обстоятелство, касаещо датите на деликта, което в настоящото производство сочи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Предвид изложеното се обосновава извод, че в процесния случай непълнотата на фактическия и доказателствения материал е пряка последица от неполагане на дължимата грижа по водене на процеса от страна на самата молителка, поддържаното от нея обстоятелство не е новооткрито и не може да обоснове извод за основателност на молбата за отмяна. Не на последно място следва да се посочи и това, че поддържаното обстоятелство не засяга решаващите изводи на инстанцията по същество, че деликтът като противоправно действие е осъществен, че са настъпили вреди и те са в пряка причинно - следствена връзка с непозволеното увреждане. Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за неоснователност на молбата. За пълнота следва да се посочи, че останалите, изложени в молбата, съображения за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения – произнасяне по нередовна искова молба, неизпълнение на задължението за връчване на ответната страна на копие от приложения като веществено доказателство компактдиск със запис на предаването, както и формиране на решаващите изводи на съда на основата на негодни доказателства, по своята правна същност съставляват касационни оплаквания по чл. 281, т. 1 ГПК , които не могат да бъдат обсъждани поради изчерпване на съдопроизводствения ред за разглеждането им. Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд,гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. С. за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №85 от 23.03.2012г. на Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, постановено по гр. дело № 1486/2011г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: