6 Решение по т.д.№ 30/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 86 С., 18.07.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 30 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационните жалби на Л. К. Д. и на Г. А. М. и Г. А. Л. срещу Решение № 1118 от 15.06.2011 год. по гр.д.№ 518/2009 год. на Софийски апелативен съд. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по жалбите на Л. Д. и на Г. фонд [населено място] срещу от основното решение от 01.02.2008 год. по гр.д.№ 4137/2006 год. на Софийски градски съд и решението от 10.12.2008 год. по същото дело с което е оставено без уважение искането на Л. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка. В касационната жалба на ищеца Л. Д. се съдържа позоваване на основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение, поради нарушение/неправилно тълкуване на материалноправната норма на чл.88 ал1 б.”б” ЗЗ (отм.), нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането му е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде ангажирана отговорността на Г. Ф.– С. за заплащане на обезщетение, както и обезсилване на решението в частта с която е уважен иска по чл.45 ЗЗД срещу наследниците на делинквента. С касационната жалба на ответниците по евентуалния иск Г. М. и Г. Л. също се иска касиране на решението в частта с която е разгледан и уважен искът с правно основание чл.45 ЗЗД. Считат, че главният иск на Л. Д. срещу Г. фонд е основателен. Поискали са присъждане на разноски. Ответникът по касация Г. Ф.– С. е представил писмен отговор в който изразява становище, че касационните жалби са неоснователни, въззивното решение – обосновано и законосъобразно. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Изключва ли се отговорността на Г. Ф. в хипотезата на чл.88 ал.1 б.”б” ЗЗ (отм.) по отношение на подлежащо на регистрация, но нерегистрирано моторно превозно средство”. Като взе предвид доводите по жалбите и на основание чл.290 ал.1 ГПК извърши проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Софийски градски съд е бил сезиран от Л. Д. с обективно съединени с искове с правно основание чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ (отм.) и чл.86 ал.1 ЗЗД. Твърдението му е, че при ПТП на 05.12.2003 год., настъпило по вина на А. А. - водач на колесен трактор „Ф. Т. В.– 30”, на Д. са били причинени телесни увреждания в резултат на които претърпял имуществени и неимуществени вреди. Поради обстоятелството, че за увреждащото МПС не е била сключена задължителната застраховка по риска „Г. О.” исковете за присъждане на 50000 лв. неимуществени и 1292.44 лв. имуществени вреди са били предявени срещу Г. фонд [населено място]. При условията на евентуалност са били предявени искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД и чл.45 ЗЗД срещу собственика на увреждащото МПС и работодател на водача П.”Задружен труд” [населено място], [община] и срещу виновния водач А. А. с искане за ангажиране на солидарната им отговорност за заплащане на вредите в случай, че главните искове бъдат отхвърлени. Последователно подържаната теза на Г. фонд [населено място] е, че не е пасивно материалноправно легитимиран по исковете, тъй като освен, че е без сключена застраховка „Г. О.”, колесният трактор не е регистриран, поради което по отношение на него не е налице нито едно от лимитативно изброените основания по чл.88 ЗЗ (отм.). Първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на Г. фонд за заплащане на обезщетение по главните искове, отхвърляйки евентуалните. Оставил е без уважение искането на Л. Д. за поправка по реда на чл.192 ал.4 ГПК (отм.) на решението в частта относно законната лихва. Софийският апелативен съд е счел жалбата на Г. фонд – С. за основателна. Отменил е решението на СГС в частта с която предявените от Л. Д. обективно съединени искове с правно основание чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ (отм.) и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу Г. Ф. са били уважени и ги е отхвърлил като неоснователни. Разгледал е евентуално предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу наследниците на делинквента А. Ю. А. за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, като ги е уважил в пълния им размер, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 05.12.2003 год. По поставения правен въпрос. Становището на настоящия съдебен състав, че отговорността на Г. Ф. не се изключва в хипотезата на чл.88 ал.1 б.”б” ЗЗ (отм.) по отношение на подлежащо на регистрация, но нерегистрирано моторно превозно средство, произтича от следното: Приложимостта на чл.88 ал.1 б.”б” ЗЗ (отм.) за отговорността на Г. фонд не поражда спор в случаите, когато увреждащото МПС има регистрация, но няма валидно сключена застраховка по риска „Г. О.”, както и в случаите, когато няма данни дали увреждащото МПС има застраховка по този риск, има ли регистрация и ако има, каква е тя, тъй като водачът му неправомерно е напуснал/избягал от местопроизшествието. В конкретния случай се поставя въпроса дали законът следва да се тълкува в смисъла на равно третиране на пострадалите при ПТП при което увреждащото МПС е неизвестно и при ПТП, когато увреждащото МПС е известно, но липсва регистрация в КАТ и застраховка по риска „Г. О.". Настоящият съдебен състав счита, че отговорът на този въпрос следва да бъде положителен, като допълнителни аргументи извежда, както от обезпечителната и обезщетителна функция на Г. фонд по отношение на увредените лица, така и от обстоятелството, че за пораждането и следва да е налице виновно неизпълнение на задължение на трето на спора по чл.88 ал.1 б.”б” ЗЗ (отм.) лице – собственикът и/или водачът на увреждащия автомобил. Неизпълненото задължение може да е договорно (застраховка по риска „Г.О.”), административно (регистрация в КАТ) или да съставлява престъпление, като следва да се отбележи, че неизпълнението на първите две задължения може да е взаимно обусловено, както е в случая – тракторът не е застрахован, защото не е направена задължителната за този клас МПС регистрация в КАТ. Ако водачът му е избягал от местопроизшествието и собствеността на трактора не би могла да бъде установена, в този случай увреденото лице би било лишено дори от възможността за репариране на вредата на основание чл.45 респ.чл.49 ЗЗД. Такова разрешение би било в пряко противоречие с предназначението на Г. Ф.. И на последно място, регистрацията в КАТ не е иманентно присъщ белег на МПС и липсата и не отнема качеството му на такова по смисъла на чл.79 ЗЗ (отм.). Достатъчно е пътното превозно средство да е със собствен двигател и предназначението му да е за движение по пътищата. По същество. С оглед отговора на поставения правен въпрос, съдебният състав счита за неправилно становище на въззивния съд, че главният иск с правно основание чл.88 ал.1 б.”б” ЗЗ (отм.) е неоснователен и отговорността на Г. Ф. за заплащане на обезщетение не следва да бъде ангажирана. Това налага касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен главният иск с правно основание чл.88 ал.1 б.”б” ГПК и оставен без разглеждане евентуално предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Г. М. и Г. Л.. По отношение размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, ще следва да бъде възприет размера, който са установили съдилищата по същество – обезщетение в размер на 50000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 1292.44 лв. – имуществени такива. По отношение на дължимото обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва. При ангажиране отговорността на Г. Ф. за заплащане на обезщетение за вреди, началният момент на обезщетението за забава не е от датата на деликта, а от датата на поканата за плащане, отправена към Ф. – чл.88 ал.4 ЗЗ (отм.). Вярно е, че увреждането в случая е настъпило преди приемането на ал.4 на чл.88 ЗЗ (отм.), но макар, че не и е придадено обратно действие, тя се прилага и по отношение на заварени случаи, доколкото съвпада с хипотезата на чл.84 ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 217/21.12.2010 год. по т.д.№ 149/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение №60/29.04.2011 год. по т.д.№ 381/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. В случая не е доказано отправянето на покана за плащане към Ф., предхождаща исковата молба, поради което обезщетението за забава се дължи от момента на депозирането и в Софийски градски съд – 04.12.2006 год. С оглед изхода на спора, ВКС ще следва да се произнесе по дължимостта на разноските за трите съдебни инстанции. Списък по чл.80 ГПК никоя от страните не е представила. На ищеца-жалбоподател Л. Д. ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3845 лв., съобразно разноските присъдени от СГС, 15 лв. разноски пред САС и държавна такса в размер на 30 лв. по чл.18 ал.2 т.1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП. На жалбоподателите Г. М. и Г. Л. ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1205.85 лв., съобразно внесените държавни такси и разноски на наследодателя им за адв.К.. В договора за правна помощ с адв.Т. и адв.Г. е договорено възнаграждение в размер на 1000 лв. при предвидено плащане по банков път, което плащане, обаче не е доказано и не се присъжда. Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1118 от 15.06.2011 год. по гр.д.№ 518/2009 год. на Софийски апелативен съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА Г. фонд [населено място], [улица] да заплати на Л. К. Д. с Е.-[ЕГН] от [населено място],[жк] и съдебен адрес: [населено място], [улица] на основание чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ (отм.) сумата 50000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2006 год. и до окончателното и плащане; както и сумата 1292.44 лв. (хиляда двеста деветдесет и два лева и 44 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2006 год. и до окончателното и плащане; както и сумата 3845 лв. (три хиляди осемстотин четиридесет и пет лева), направени по делото разноски пред трите съдебни инстанции. ОСТАВЯ без разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.45 ЗЗД на Л. К. Д. срещу Г. А. М. с Е.-[ЕГН] и Г. А. Л. с Е.-[ЕГН], двете от [населено място], община [населено място], Г. област, поради основателността на главния иск. ОСЪЖДА Г. фонд [населено място], [улица] да заплати на Г. А. М. и Г. А. Л. сумата 1205.85 лв. (хиляда двеста и пет лева и 85 ст.), представляваща направени по делото разноски пред трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.