Р Е Ш Е Н И Е № 195 София, 17.02.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …четиринадесети декември …… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря ……ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …… и на прокурора …ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 892 .. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. А. срещу решение № 60/10.04.2020 г. по внохд № 450/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 38/24.07.2019 г. по нохд № 283/19 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания по касационните основания на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска подсъдимият да бъде оправдан изцяло поради несъставомерност на деянието или частично по отношение инкриминираните два броя златни кюлчета. Претендира се и отмяна на присъдата в частта й по чл. 242 ал.7 от НК. В съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Развиват и доводи, че недекларираните стоки не са били предназначени за търговски цели, поради което деянието следва да се квалифицира като престъпление по чл. 251 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъдата, потвърдена с атакуваното въззивно решение, Хасковският окръжен съд признал подсъдимия М. А. за виновен в това, че на 31.12.2018 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ пренесъл през границата на страната, от Турция за България, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери- златни бижута и 2 бр. златни кюлчета с общо тегло 2563.10 гр., всички на обща стойност 177033.53 лв., като на основание чл. 242 ал.1 б.“Д“ и чл. 55 от НК го осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от три години и на глоба в размер на 10 хиляди лева. На осн. чл. 242 ал.7 от НК отнел в полза на държавата предмета на контрабандата, а на осн. чл. 242 ал.8 от НК отнел л.а. „Д. Л.“, послужил за превозване на стоките. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Оплакването е мотивирано в жалбата с довода, че въззивният съд не се е съобразил с нормата на чл. 267 & 2, вр. &1 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ и на чл. 486 ал.2 от НПК, като не е отправил преюдициално запитване до СЕС относно валидността и тълкуването на съюзни норми във връзка с приложението на българското материално право, с което е ограничил процесуалните права на подсъдимия. Върховният касационен съд намира, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на решението. Фактическите обстоятелства по делото са установени при спазване на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Между страните липсва спор относно фактите по обвинението, свеждащи се до това, че на 31.12.2018 г. подсъдимият А. влязъл в България от Турция през ГКПП „Капитан Андреево“ с личния си автомобил, че в багажа си и в джобовете на якето си носел инкриминираните златни бижута и 2 бр. златни кюлчета, които не декларирал. Съдът е обсъдил версията на касатора, че не е знаел за задължението си да декларира златните предмети, която мотивирано отхвърлил като несъстоятелна поради противоречието й с показанията на свидетелите- митнически служители, с данните за многократните негови пътувания по същия маршрут и с наличието на информационни табели на пет европейски езика, вкл. на немски и на турски език, за подлежащите на деклариране стоки, валута и валутни ценности. Оплакването, че правата на подсъдимия са били нарушени с отказа на въззивния съд да отправи преюдициално запитване до СЕС също не може да бъде споделено. Разпоредбата на чл. 486 ал.2 от НПК не създава такова императивно задължение по отношение на съда, чийто съдебен акт подлежи на обжалване, освен ако той сам не намери основание за това. Видно е от съдържанието на решението, че Пловдивският апелативен съд е мотивирал отказа си да отправи питане до СЕС, като към изложените съображения ВКС счита за нужно да добави и собствени доводи. Съдът на ЕС се произнася по преюдициални запитвания само, ако правото на Съюза е приложимо по делото, разглеждано в главното производство. С оглед предмета на настоящото дело, очертан от внесения обвинителен акт за престъпление по чл. 242 от НК, цитираните от защитата регламенти не са относими към главното производство. Регламент № 1889/2005 г. и Регламент № 1672/2018 г. имат за предмет контрола на пари/парични средства в брой, които се внасят и изнасят от Общността и с тях се цели да се пресече въвеждането на печалбите от незаконни действия във финансовата система и тяхното инвестиране след изпирането им, да се предотврати финансиране на тероризъм чрез установяване на система за контрол на физическите лица, влизащи или излизащи от Съюза /видно от съображенията към тях/. Главното производство по делото има за предмет престъплението „квалифицирана контрабанда“, засягащо обществените отношения, свързани с митническия режим и регулирани от други законодателни актове на Съюза- Регламент № 952/2013 г. за Митническия кодекс на Съюза и Делегирания регламент № 2446/ 2915 г. на Европейската комисия. Поради неотносимост на норми от общностното право към главното производство по делото, искането на защитата към въззивния съд за отправяне на преюдициално запитване до СЕС правилно не е уважено. По оплакването за нарушение на материалния закон. В съдебно заседание защитата сочи, че подсъдимият не е осъществил вмененото му престъпление, доколкото липсва елемент от обективната страна на квалифицираната контрабанда, тъй като недекларираните предмети не са с търговско предназначение, а са за подаръци. Върховният касационен съд намира оплакването за основателно. Въз основа на установените фактически положения въззивният съд направил извод, че инкриминираните предмети са предназначени за търговски цели, позовавайки се на тяхното количество и стойност и отхвърляйки твърдението на касатора, че те са били за подаръци на двете му деца, живеещи в Германия. Изводът е лишен от доказателствена основа. Съгласно нормативната уредба, посочена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, редът за пренасяне през границата на страната на благородни метали и изделията от тях, от или за трета страна, е регламентиран във Валутния закон и в Наредба № Н-1/01.02.1012 г. Съгласно посочените нормативни документи, благородните метали и изделия от тях подлежат на деклариране в две хипотези: ако са предназначени за нетърговски цели и са в количества над определения в чл. 4 от Наредбата праг, както и когато са предназначени за търговски цели. Във втория случай те се третират като стоки и следва да се декларират, за да бъдат поставени под специфичен митнически режим, съгласно разпоредбите на Митническия кодекс на ЕС и Закона за митниците. В чл. 1 пар. 21 б.“б“ от Делегирания регламент № 2446/2015 на Европейската комисия, допълващ Регламент /ЕС/ № 952/13 г. за създаване на Митнически кодекс на ЕС е дадена дефиниция на стоките, които НЕ СА за търговски цели и това са: стоките в личния багаж на пътниците, които имат случаен характер, предназначени са за лично ползване или за подаръци или естеството и количеството им е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. Върховният касационен съд намира, че по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че пренасяните от подсъдимия злато и бижута са с търговско предназначение. От мотивите на въззивното решение е видно, че съдебният състав е анализирал обясненията на подсъдимия, показанията на неговия син и бивша съпруга и представените документи за закупуването на инкриминираните вещи, за наетия в Турция сейф за съхраняването им и за имотното му състояние, след което е заключил, че защитната му версия е опровергана. При така избрания подход, съдът всъщност е обосновал виновността на касатора с недостоверност на обясненията му, което е в нарушение на презумпцията за невиновност. Процесуалният закон не допуска да се правят изводи във вреда на подсъдимия поради това, че отказва да даде обяснения или не е успял да докаже възраженията си. Както в обвинителния акт, така и в мотивите на решението не са посочени положителни доказателства в подкрепа на извода, че пренасяните вещи са за търговски цели. Те не са били укрити по някакъв специфичен начин, намирали са се в личния багаж на жалбоподателя, ювелирните изделия са установени в две луксозни, подаръчни кутии, всяка съдържаща комплект от обици, колие и гривни. Липсват данни за други подобни случаи при пътуванията на подс. А. и преминаването на българо-турската граница, нито данни за негова търговска дейност, в частност такава в сферата на бижутерията и търговията със злато. Версията за случайния характер на стоките и предназначението им за подаръци на пълнолетните му деца не е опровергана от положителни доказателства в обратния смисъл. Търговското предназначение на стоките не може да се обоснове и с тяхното количество, защото като бройка те не са прекалено много и се вписват в обичайната за мюсюлманите традиция да правят подаръци при значими поводи, а стойността им е висока поради стойността на материала и изработката. Затова касационният състав счита, че не е доказан елемент от обективната страна на престъплението по чл. 242 ал.1 б.Д от НК, а именно търговското предназначение на инкриминираните вещи. Деянието се свежда до формално неизпълнение на задължението за деклариране на благородни метали и изделия от тях и покрива обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 251 от НК, тъй като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери. Като отчете смекчаващите отговорността обстоятелства, касационният състав прие, че следва да определи наказание по втората алтернатива на материално-правната норма, а именно глоба в размер на 35 400 лв., представляваща една пета от предмета на престъплението. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта по приложение на нормите на чл. 242 ал.7 и чл. 242 ал.8 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 60/ 10.04.2020 г. по внохд № 450/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, извършено от подсъдимия М. А. от престъпление по чл. 242 ал.1 б.“д“ от НК в престъпление по чл. 251 от НК, за което му налага наказание глоба в размер на една пета от предмета на престъплението, а именно 35400 лв./ тридесет и пет хиляди и четиристотин лева/. ОТМЕНЯ решението в частта, с която на основание чл. 242 ал.7 от НК е отнет предмета на престъплението. ОТМЕНЯ решението в частта, с която на основание чл. 242 ал.8 от НК е отнето превозното средство, послужило за превозване на стоките. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: