Р Е Ш Е Н И Е № 570 гр. София, 21.12.2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 декември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2697/2011 година. Касационното производство е образувано по жалби на подс. П. Н. П., чрез неговият защитник – адвокат П. Ч. и на подс. Н. Н. Д., чрез защитникът му – адвокат Е. Х., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 371/2011 г. Твърди се в двете жалби, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна, оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размера на определеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 235/16.06.2011 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, е потвърдил изцяло присъда № 82/24.03.2011 г., постановена по нохд № 5772/2010 г., на Софийския градски съд, наказателно отделение, 13-ти състав, с която подс. П. Н. П. и Н. Н. Д., са били признати за виновни в извършено на 20.05.2010 г., в гр. София, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и „б” НК за първия и по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 за втория и при условията на чл. 54 НК осъдени съответно на пет години шест месеца лишаване от свобода и три години и шест месеца лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим, в затвор за всеки един. Зачел е предварителното задържане на подс. П. и е присъдил направените разноски. По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения: Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. П. и Д.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на подсъдимите и възможност за устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните им права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Двамата подсъдими са имали възможност да се защитават пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокати, да дават обяснения по обвинението, да правят искания и възражения. В хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, е правено и пред въззивната инстанция. Същата, подробно в мотивите си, обосновано и в съответствие с данните по делото не е възприела изложените от подсъдимия доводи, включително и твърденията за ограничение на процесуалните им права и че присъдата е била постановена на основата на предположения. Правилно е приела, че извършеното разпознаване е било опорочено, по възражение на защитата и е изключила протоколите от доказателствения материал, поради което е неоснователно това оплакване изложено и в касационната жалба. Изложените съображения в тази връзка са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, че тези подсъдими са осъществили състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно са осъдени за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадени жалби пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимите и че са били допуснати съществени процесуални нарушения. И настоящата инстанция счита, че не са били нарушени процесуалните права на двамата подсъдими със заличаването като свидетел на второто поемно лице, тъй като както бе посочено по – горе, тези протоколи са изключени като доказателства по делото, с дадената пълна вяра на показанията на пострадалия от престъплението. Точни са изводите, че неговите показания - на св. М., последователно и безпротиворечиво, добросъвестно и непреднамерено изразяват категорично неговите възприятия за станалото на инкриминираната дата. Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по посочените текстове от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията, което се правят в жалбите и поддържат в съдебно заседание е, че подсъдимите не са извършили инкриминираното деяние и че липсват доказателства в тази насока. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. П. и Д., са осъществили съставите на посочените по - горе престъпления, правилно квалифицирани по текстовете от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите М. - пострадал, дадени на досъдебното и съдебно производства на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, на И. и Д. – в частта в която им се дава вяра, от приложените писмени доказателства, от експертното заключение. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставите на престъпленията, при съответната квалификация, са осъществени от подсъдимите, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимите. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността им. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че се касае за извършени престъпления по посочените от него текстове от НК, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на пострадалия свидетел и извършеното процесуално-следствено действие – разпознаване. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. П. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкцията по вид и размер, така както е определена от решаващия съд и потвърдена от въззивната инстанция, е напълно справедлива. Съставът на тази инстанция, извършвайки и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, за справедливостта на наказанието от шест години лишаване от свобода, отчитайки в пълна степен и разпоредбите на чл. 54 НК, относно индивидуализацията му. И според настоящата инстанция при определянето му, са били отчетени всички обстоятелства, които имат значение за това, включително данните за завишената му степен на обществена опасност - обремененото съдебно минало, както и на деянието, поради което счита, че не съществува възможност с друго по-леко по размер наказание или приложение разпоредбите на чл. 55 НК, да бъде поправен и превъзпитан и да се въздейства и върху останалите членове на обществото. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, по чл. 36 НК. Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 43/ 09.03.2010 г., постановено по внохд № 45/2010 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: