Ключови фрази
Обжалване на решение на Висшия адвокатски съвет * вписване в адвокатска колегия * изтичане на срок * лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 281

гр. София, 16.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

и при участието на секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3311 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 7, ал. 7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалбата на З. В. Д. от [населено място] против решение от 3 юни 2016 г. на В.а.с., с което е оставена без уважение жалбата на Д. срещу решение № 13 по протокол 5 от 30 март 2016 г. на адвокатския съвет в Р., с което е отказано вписването й в списъка на адвокатите към адвокатската колегия в Р..
В жалбата се оспорва изводът на адвокатската колегия, възприет и от Висшия адвокатски съвет, за наличието на основанието на чл. 6, вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА. Жалбоподателката приема за неправилно становището, че процедурата за вписване след изтичане на срока на наказание е формална в случаите, когато след изтичането на срока на наказанието адвокатът иска вписване в колегията, в която е бил преди това, а и в предходна процедура след нейно искане за вписване в колегията в Х. потвърждаването на отказа на колегията от В.а.с. се основава на липсата на изискванията на чл. 6, вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА. Твърди се, че информацията по изброените нейни дисциплинарни нарушения и наложените наказания е некоректно поднесена и предполага превратно тълкуване на фактите, тъй като наложените наказания са изтърпени изцяло и не е правилно да носи отговорност за тях. Възразява се срещу информацията, че през периода 2010 г. – 2013 г. жалбоподателката е работила като адвокат, след като е лишено от това право, тъй като няма нито една жалба против нея до адвокатската колегия от клиенти в тази връзка, а информацията за наличие на такова разследване е предоставена от прокуратурата, освен това всички давностни срокове, предвидени в ЗА, са изминали, без адвокатската колегия да е сезирана или да се е самосезирала. Поддържа се, че в обжалваното решение не е конкретизирано основанието, поради което е отказано вписването – липса на морални или професионални качества, не са конкретизирани основанията, доказващи липсата им, и така се пречи на защитата. Жалбоподателката не се съгласява с наличието на субективен коментар в решението – че тя не правела разлика между дисциплинарните нарушения и престъпленията по НК, тъй като тя коректно е посочила начина на налагане на три от четирите дисциплинарни наказания, при паралелно съществуване на дисциплинарни преписки и досъдебни производства за едни и същи деяния и налагане на дисциплинарните наказания преди прекратяването на три от наказателните производства.
Ответникът Висш адвокатски съвет не представя отговор по жалбата. В писмена защита се поддържа, че изцяло в правомощията на адвокатския съвет е да прецени наличието на предпоставката по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА за необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатска професия. Сочи се, че в конкретния случай е направен подробен анализ на отделни фактически обстоятелства, които преценени в съвкупност, са го мотивирали да постанови обжалвания отказ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 7, ал. 5 ЗА.
С атакуваното решение В.а.с. приема подадената жалба срещу решението на адвокатския съвет на адвокатската колегия в Р. за неоснователна, и за правилен изводът, че е налице пречката по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА. Счетено е, че са проверени всички предпоставки на чл. 4, ал. 1 от закона – установено е наличието на предпоставките по точки 1-4, като не става дума за изпълнение на формалната процедура за вписване след изтичането на срока за наказание „лишаване от право да се упражнява адвокатска професия”, а за първоначален прием, тъй като подаденото заявление не е пред колегията, в която адвокатът е бил преди налагането на наказанието. Подчертано е, че жалбоподателката е била член на адвокатската колегия в Х. и като такъв е била наказвана многократно от дисциплинарния съд за различни дисциплинарни нарушения, свързани най-вече със злоупотреба със средства на клиенти, налагани са й почти всички предвидени в ЗА дисциплинарни наказания. Има и влязла в сила присъда, с която й е наложено наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година за измама, отложено с изпитателен срок от три години и реабилитирана на 23.06.2014 г. Прието е, че в срока за изтърпяване на наказанието е упражнявала адвокатска професия, без процесуално представителство, което не се отричало и от Д., предвид заявеното в жалбата, че за писането на жалби до НАП и различни институции, и регистрацията на фирми, не се изисква авторът да е адвокат. Висшият адвокатски съвет приема, че жалбоподателката не прави разлика между дисциплинарно нарушение и престъпление, и счита, че само съдът може да се произнесе по нейната виновност, като включва в това и дисциплинарните нарушения. Накрая се сочи, че искането за вписване в адвокатската колегия в Р. е направено само осем месеца след влизането в сила на решението на адвокатския съвет в Х. за отказ да бъде вписана след изтичане на съответното наказание, при което новата колегия е задължена да действа като при първоначален прием и да преценява нравствените и професионални качества на кандидата, което е сторено прецизно.
Относимите обстоятелства са следните:
С решение № 89 от 2 юни 2015 г. по гр.д. № 913/2015 г. по описа на ІІІ г.о., ВКС приема за неоснователна жалбата на Д. против решение на В. а. с. от 12 декември 2014 г. за оставяне без уважение на жалбата й срещу решение на адвокатската колегия в Х. за отказ за вписването й в нея като адвокат, като счита за правилно приложена процедурата на чл. 6, ал. 2 ЗА, както и че проверката за наличието на необходимите нравствени и професионални качества е предоставена на оперативната самостоятелност на адвокатския съвет; тази проверка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
С молба от 23 февруари 2016 г. жалбоподателката поискала да бъде вписана като адвокат в адвокатската колегия в Р., към което представила свидетелство за съдимост от 19 февруари 2016 г., че лицето не е осъждано. Приложени са били и изискуемите по чл. 5, ал. 2 ЗА декларация, диплома за завършено висше юридическо образование и медицинско удостоверение. Отказът на адвокатския съвет към адвокатската колегия в [населено място] се основава на заключението, че жалбоподателката отговаря на формалните изисквания на закона и съответно на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗА, но не притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатска професия съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 ГПК, като са съобразени решение на Висш дисциплинарен съд на Адвокатурата в България от 14 май 2010 г., както и служебно събраните доказателства, от които е установено, че от вписването си като адвокат в АК – [населено място] през 1999 г. до проведено на 7 октомври 2014 г. заседание на съвета на адвокатската колегия в [населено място] е била наказвана за множество извършени от нея дисциплинарни нарушения, включително с лишаване от право да упражнява адвокатската професия за различни срокове, както и че е била осъдена условно на една година лишаване от свобода за престъпление „измама“, като присъдата е влязла в сила на 23 юни 2011 г. и че за периода от 2010 – 2013 г., през който е била лишена от право да упражнява адвокатска професия, в кантората на жалбоподателката са открити доказателства за извършвана от нея адвокатска дейност.
Жалбата е неоснователна.
В обжалваното решение на В.а.с. се съдържа ясно изложение за обстоятелствата и мотивите, които са обусловили извод за липса на професионални и нравствени качества за упражняването на адвокатска професия. Решението на адвокатския съвет в [населено място], жалбата срещу което е била оставена без уважение, също подробно обсъжда установените фактически данни, които водят до оспорвания от жалбоподателката извод. Отказът е мотивиран с липсата на професионални и нравствени качества, при съобразяване поведението на жалбоподателката, налаганите й множество дисциплинарни наказания, както и наличието на осъждане за извършено престъпление с влязла в сила присъда, с която й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година за престъплението „измама“, отложено с изпитателен срок от три години и реабилитирането й на 23.06.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗА, адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване права на адвокат, посочени в чл. 4 и чл. 5 ЗА, вкл. тези по чл. 4, ал. 1,т. 5 ЗА – кандидатът да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. Трайно в практиката на ВКС при спорове във връзка с приложението на чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА се застъпва и становището (решение № 75 по гр.д. № 1459/2012 г., IV г.о., решение № 89 по гр.д. № 913/2015 г., III г.о.), че преценката на нравствените качества трябва да се основава на действителни факти, наличието или липсата на които подлежи на съдебен контрол, но самата оценка на фактите относно професионалните и нравствени качества на кандидата за адвокат са в кръга на правомощията на адвокатския съвет поради предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Тя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
В жалбата на Д. не се съдържа оспорване на фактическите констатации на Висшия адвокатски съвет и на адвокатския съвет в [населено място], а само на тяхната оценка и на правните последици, които посочените органи са приели за настъпили спрямо установените факти. Жалбоподателката се оплаква от наличието на „субективен коментар в решението“, като го посочва за недопустим; твърди, че за изброените провинения е вече наказвана и изтърпяла наказанията си и поддържа, че не е правилно да носи отговорност за нещо, за което вече дисциплинарния съд е наложил наказание. Посоченото налага извод, че по основните факти между страните няма спор, а тяхното възприемане от органите на адвокатурата е базирано на приобщени по делото писмени доказателства.
С оглед изложеното, касационният съд намира, че жалбата на З. В. Д. срещу решението на В.а.с. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на З. В. Д. от [населено място] против решение от 3 юни 2016 г. на В. а.с., с което е оставена без уважение жалбата на Д. срещу решение № 13 по протокол 5 от 30 март 2016 г. на адвокатския съвет в Разград, с което е отказано вписването й в списъка на адвокатите към адвокатската колегия в Разград.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: