Р Е Ш Е Н И Е № 86 град София, 11 март 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 24/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд № 1629/2009 г. по описа на Районен съд-[населено място]. В искането се сочи, че съдът, нарушавайки съществено процесуалните правила, прекратил с определение от 13.05.2010 г. наказателното производство по делото. С аргумент за неприложимост на разпоредбите на чл. 369, ал.3 и ал.4 от НПК /отм./ искателят настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и разглеждане на делото от стадия на съдебното заседание. В заседанието пред касационната инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Подсъдимите и техните защитници пледират срещу допустимостта и основателността на процесуалната претенция на държавното обвинение за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : С разпореждане от 09.02. 2010 г. съдията докладчик по нохд № 1629/2009 г. по описа на Районен съд- Кюстендил извършил проверка по реда на чл. 248, ал.2 от НПК и след като не установил основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, насрочил разглеждането му в открито съдебно заседание по реда на Глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. При предварителното изслушване на 10.03.2010 г. подсъдимите и техните защитници възразили срещу предложената процедура, поради което съдът преминал към общия състезателен ред. Проведени били две открити заседания – на 12.05.2010 г. и на 13.05.2010 г. В края на второто от тях съдът решил, че прокурорът е допуснал съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, водещи до невъзможност за подсъдимите да разберат за какво престъпление са обвинени и да организират правото си на защита. Съдебният състав отбелязал, че осемнадесет от подсъдимите са се възползвали от възможността на чл. 368, ал.1 от НПК /отм.,ДВ бр.32 от 2010 г./ да инициират разглеждане на делото от съда, поради което заключил , че повторното допускане на съществени процесуални нарушения от прокурора при изготвянето на обвинителния акт обуславя прекратяване на наказателното производство по силата на чл. 369, ал.4 от НПК . С тази аргументация съдът постановил атакуваното определение от 13.05.2010 г., с което прекратил наказателното производство. Искането за неговата отмяна по реда на възобновяването е допустимо и основателно. Възраженията, които му противопоставят защитниците на подсъдимите, се базират върху неправилното разбиране за процесуалната функция на разпоредбите от вече отменената /ДВ, бр. 32 от 2010 г./ Глава двадесет и шеста от НПК . Регламентираният в нея институт „Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия” бе предназначен да служи като дисциплиниращ механизъм за обезпечаване на правото на разглеждане на наказателното дело в ”разумен срок” на досъдебната фаза на процеса. Той бе приложим само в този етап на развитие на наказателното производство, тъй като в съдебната фаза действат други процесуални правила В същия смисъл и Решение № 493 от 16.12.2008 г. на ВКС по н.д.№ 519/2008 г., второ наказателно отделение, НК , докладчик С. С.. В частност прекратяването на наказателното производство в съдебно заседание от съдебния състав се подчинява на изискванията на чл.289,ал.1 от НПК и изисква констатация за наличие на предпоставките на чл. 24,ал.1, т. 2-10 и ал.4 от НПК. Очевидна е разликата с проверката , извършвана еднолично в закрито заседание от съда по реда на чл. 369, ал.4 от НПК. Последната е фокусирана върху съществените нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, които в съдебното заседание вече са предмет на обсъждане в контекста на чл. 288, ал.1 от НПК и могат да послужат за основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор, но не и за прекратяване на наказателното производство. Районният съд в[населено място] предприел механично смесване на процесуални норми , довело до съществено нарушаване на реда за разглеждане на наказателното дело. Налице е основание за възобновяване на прекратеното производство съгласно пар.66, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на НПК. /ДВ , бр. 32 от 2010 г./ Неправилното тълкуване на чл. 369 , ал.4 от НПК /отм/ като норма, приложима към компетенциите на съдебния състав в съдебното заседание пред първата инстанция, обусловило и погрешното обявяване на базираното върху нея определение за прекратяване на наказателното производство за необжалваемо. В тази част определението противоречи на чл.289, ал.4 от НПК, който предвижда възможност за обжалване и протестиране на актовете, прекратяващи наказателното производство, по реда на глава двадесет и първа от НПК. От досието по делото става ясно , че прокурорът се е възползвал от тази възможност, произтичаща от закона , и подал частен протест. Той бил върнат с разпореждане от съдията докладчик като недопустим / отново с позоваване на чл. 369 , ал.5 от НПК/. Въззивната инстанция – К. окръжен съд, с определение от 01.12.2010 г., повтаряйки процесуалната грешка на първата инстанция, оставил без разглеждане частния протест на прокурора срещу разпореждането за връщане. По този начин проверката на определението за прекратяване на наказателното производство се ограничила единствено до коментар за допустимостта на въззивния контрол върху него. В определението от 01.12.2010 г. по вчнд № 453/2010 г. окръжният съд / на стр.5/ взел становище не само по разпореждането за връщане, но и по протеста срещу прекратителното определение. Той коментирал релевираните в него доводи и заключил , че не е компетентен да се произнесе по тях. По този начин инстанционният контрол върху определението на районния съд за прекратяване на наказателното производство приключил и то влязло в сила от датата на произнасяне на втората инстанция – 01.12.2010 г. Искането за неговото възобновяване постъпило в районния съд на 30.12.2010 г. т.е. в шестмесечния срок по чл.421, ал.1 от НПК, което прави възраженията на защитниците на подсъдимите за недопустимост поради просрочие лишени от основание. Възобновяването на наказателното производство и отмяната на определението за неговото прекратяване връща процедурата в стадия на съдебното заседание пред първата инстанция. Водим от горното и на основание пар .66, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 1629/2009 г. п описа на Районен съд –[населено място] , отменява протоколното определение от 13.05.2010 г. в частта, с която е прекратено наказателното производство срещу О. Г. Б. , Х. А. Т. , И. С. П. , Г. М. С., Р. С. Б., Н. Д. Т., Д. К. Т., Д. Г. М. , И. С. Т., М. С. Б., А. Н. И., Г. Ж. Х., В. С. К., Г. И. Б., Х. Д. П., И. К. Д., К. С. К. и Н. И. В. А. и връща делото на районния съд за ново разглеждане в съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.