Р Е Ш Е Н И Е   № 312     София, 06 юли 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 324/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Т против въззивно решение № 43/13.04.2009 г., постановено по ВНОХД № 41/09 г. от Апелативен съд – гр. В., с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд – гр. Г.. С първоинстанционната присъда № 9 от 22.01.2009г. по НОХД № 45/08 г., подсъдимият Т. Н. К. е бил признат за виновен в това, че на 06.10.2007 г., като е нарушил правилата за движение (чл. 20, ал.1, чл. 21, ал.1 от ЗДП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДП), по непредпазливост е причинил смъртта на И. П. Д. и тежка телесна повреда на Ц. Н. Д. – престъпление по чл. 343, ал.3, б. “б” във вр. с ал.4 от НК. Наложените наказания са : “лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години; лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, наложено на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК. Подсъдимият К. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 15 от ЗДП, чл. 67 от ППЗДП, чл.41 от ЗДП и чл. 87 от ППЗДП. Със същата присъда е била ангажирана и наказателната отговорност на П. И. Д. В касационната жалба на подсъдимия К се поддържа основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК и се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, подсъдимия К неговият процесуален представител не се явяват, редовно призовани. Частният обвинител Ц. Д. не се явява, редовно призована. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се подкрепя с доводи за неоправдано ограничаване правото на обвиненото лице да представя доказателства, респективно да изисква от съда да събира посочени от него. Конкретно, счита се, че това нарушение е допуснато с отказа на съда да назначи “..нова (повторна) тройна авто-техническа експертиза за изясняване на неизяснените въпроси в първите три заключения..”. Възраженията са неоснователни. Върховният касационен съд е имал повод в своята практика нееднократно да определи, че решаващият съд преценява необходимостта от събиране на поискани от страните доказателства, съобразявайки се с принципа, визиран в чл. 13 от НПК. Затова, не всеки отказ на съда да уважи доказателствено искане води до ограничаване на посоченото по-горе основно право, изрично визирано в чл. 55 от НПК. При разглеждането на делото в първата инстанция, след изслушване на авто-техническата експертиза, депозирана в досъдебната фаза на процеса, са били уважени последователните искания на защитата за назначаване на повторна авто-техническа експертиза, изготвена от вещи лица – проф. С. К. и Ж. Гелков, както и допълнително заключение с използване на метода на “компютърната симулация”. Спорните, според защитата, въпроси за техническите параметри на ПТП, обстоятелствата към конкретната пътна обстановка, поведението на участниците в пътния инцидент, са били достатъчно пълно и обективно изяснени. Експертните заключения, както и разясненията на вещите лица при подробния им разпит в първата инстанция, са в основата на решаващите мотиви на осъдителните съдебни актове. Прав е въззивният съд, че всички поставени въпроси от защитата са получили научен отговор. Обстоятелството, че последната не ги приема, съвсем не означава, че тези отговори са компрометирани, поради некомпетентност, непълнота и/или необоснованост на самите експертизи. В този смисъл не може да се претендира и отклонение от предписанията по чл. 153 от НПК. Всъщност, експертните заключения и по двете експертизи, допуснати по искане на защитата, са били еднозначни относно механизма на ПТП, произхода на оставените следи от гуми, скоростта на движение на управляваното от подсъдимия МПС, опасната зона за спиране, както и възможността подсъдимия К да предотврати удара ако скоростта му на движение е била разрешена за пътния участък, съобразно правилата за движение. В мотивите на апелативния съд е обсъдена цялата налична доказателствена информация, съдържаща се и в гласните доказателствени източници, аналитично обсъдена в контекста на изводите по експертизите, поради което не се наблюдава и отклонение от принципната норма на чл. 14 от НПК. При установените релевантни факти материалният закон е приложен правилно, защото деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на състава, по който е постановено осъждането на подсъдимия К. С оглед на посоченото, Върховният касационен съд намери, че жалбата е неоснователна и като такава не може да бъде уважена. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1. т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 43/13.04.2009 г., постановено по ВНОХД № 41/09 г. от Апелативен съд – гр. В.. ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.