Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 292

гр.София, 19 април 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4616/ 2021 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Средно училище „Св. Паисий Хилендарски“, гр.Пловдив, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 230 от 13.07.2021 г. по гр.д.№ 1457/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд от 13.05.2021 г. по гр.д.№ 14247/ 2020 г. и по този начин по предявените от В. А. О. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 213/ 10.09.2020 г. на директора на училището, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител гимназиален етап” и е разпределена отговорността за разноските по делото.
Жалбоподателят поставя в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: материалноправен въпрос „при сключване на допълнително споразумение към трудов договор, който е сключен като срочен по изключение в хипотезата на чл.68 ал.4 КТ и в който изключението е обосновано, необходимо ли е обосновката на изключението да бъде възпроизведена в допълнителното споразумение към трудовия договор“; и „допустимо ли е отхвърляне на предявения иск по съображения за недоказване на определени факти и обстоятелства, за които на заинтересованата страна не са дадени указания при докладването на делото относно доказателствената тежест“. Касаторът поддържа, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна В. О. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 244/ 10.09.2018 г., сключен на основание чл.68 ал.1 т.1 КТ вр. чл.68 ал.4 и § 1 т.8 ДР КТ, за срок до 09.09.2019 г. Като основание за сключване на срочен трудов договор в документа било посочено, че съществува конкретен технологичен риск от неизпълнение на приема за следващата учебна година и отпадане на часове от ЗНПЗ. В деня на изтичане на срока на договора страните сключили допълнително споразумение към него, отново за определено време - до 10.09.2020 г. На 08.09.2020 г. ищцата подала заявление до директора на училището с искане да сключат безсрочен трудов договор. Директорът обаче издал заповед № 231/ 10.09.2020 г., с която на основание чл.325 ал.1 т.3 КТ /поради изтичане на уговорения срок/ прекратил трудовото правоотношение. При тези фактически установявания съдът посочил от правна страна, че според установената практика щом конкретната учителска длъжност е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му, то същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл.68 ал.3 КТ. По делото не се установявало длъжността, заемана от ищцата вече да не съществува, затова уволнението било незаконно. Допълнително съдът посочил, че в трудовия договор от 10.09.2018 г. било отразено съществуването на конкретен технологичен риск от неизпълнението на приема за 2019 – 2020 г. В началото на въпросната учебна година било сключено допълнителното споразумение от 09.09.2019 г. за същата длъжност, затова работодателят следвало да установи, че съответният риск е съществувал към момента на сключване на трудовия договор. В този смисъл били дадени указания от районния съд в доклада по чл.146 ал.1 т.5 ГПК. Доказателства за наличие на риска обаче не били ангажирани, поради което сключеният втори срочен трудов договор следвало да се счита сключен за неопределено време, съгласно чл.68 ал.5 КТ. Такъв договор не можело да се прекрати на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, а издадената в този смисъл заповед била незаконна.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, въпросът за необходимото съдържание на допълнителното споразумение към трудов договор, сключен като срочен по изключение в хипотезата на чл.68 ал.4 КТ, е необуславящ. Въззивният съд не е основал изводите си за незаконност на уволнението на липса на необходимото съдържание в допълнителното споразумение. Той е счел уволнението за незаконно от една страна, защото работата на ищцата е била с постоянен характер, а от друга – защото не са били ангажирани доказателства за наличието на твърдяното изключение, въпреки надлежно разпределената доказателствена тежест. Мотив, че било необходимо в текста на допълнителното споразумение да се възпроизведе обосновката на изключението по смисъла на § 1 т.8 ДР КТ, въззивният съд не е изложил. Такива мотиви е държал районният съд, но неговият акт не подлежи на касационно обжалване. На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения и само правните разрешения в тези решения /не и в първоинстанционните/ могат да обусловят достъп до касационен контрол.
Необуславящ е и процесуалноправният въпрос. Съдът не е посочил в акта си, че може да основе решението си на прилагане на неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, макар на страната да не е указано по отношение на кои факти и обстоятелства носи тази тежест. Напротив, съдът изрично е констатирал в мотивите към решението си, че такива указания са дадени надлежно с доклада по делото, но страната не ги е изпълнила.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 230 от 13.07.2021 г. по гр.д.№ 1457/ 2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: