Р Е Ш Е Н И Е № 430 С о ф и я, 2 декември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 н о е м в р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1334/2015 година. Касационното производство е инициирано с жалба на защитника на подс.С. С. Х. от Шумен адв.К.Т. от АК-Шумен срещу въззивна присъда № 8 от 16.07.2015 г., постановена по ВНОХД № 176/2015 г. от Апелативен съд-Варна с доводи за незаконосъобразността и „необосноваността” й, като несъответстваща на събраните по делото доказателства и искане за отмяната й и оневиняването му от касационната инстанция по предявеното обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители П. А. М., Ф. А. М., действаща със съгласието на попечителката си Н. А. А., М. А. М. и М. А. М., чрез повереника си адв.М.Я. от АК-Добрич оспорват жалбата и молят да бъде оставена без уважение. Подс.С. Х. и защитникът му адв.Т., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 21.05.2013 г. по НОХД № 134/2013 г. на Окръжен съд-Шумен подсъдимият С. С. Х. от Шумен е бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” от НК за това на 11.11.2011 г., при управляване на лек автомобил марка „С.”, модел „Т.” с рег.№ по пътя от Шумен за Р. да е нарушил правила за движението и по непредпазливост да е причинил смъртта на велосипедиста А. М. М. от [населено място], област Шумен. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, а направените разноски по водене на делото са оставени за сметка на държавата. Недоволни от присъдата са останали прокурорът и повереникът на частните обвинители, по чиито протест и жалба е било проведено въззивно производство по ВНОХД № 169/2013 г. на Апелативен съд-Варна, по което, след повторно изслушване на експертите от КАТЕ, с решение № 180 от 20.12.2013 г. първоинстанционната присъда е била отменена заради констатирани съществени процесуални нарушения при извеждане на правно релевантните факти и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания по правилното приложение на материалния закон. При второто разглеждане на делото, с присъда № 9 от 30.04.2015 г. по НОХД № 4/2014 г. Шуменският окръжен съд отново е признал подс.Х. за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение. Разпоредил се е с веществените доказателства по делото, постановявайки унищожаването им след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност. Постановил е разноските по делото да останат за сметка на държавата. Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура-Шумен и от повереника на частните обвинители адв.М.Я. от АК-Добрич с оплаквания за неправилността й, изразяваща се в нейната необоснованост, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда по предявеното на подс.Х. обвинение, със съответните законови последици от това. С постановената въззивна присъда № 8 от 16.07.2015 г. по ВНОХД № 176/2015 г. Варненският апелативен съд е отменил обжалваната присъда и като е признал подсъдимия за виновен да е допуснал на въпросната дата и място, при управляване на лекия си автомобил, нарушения на чл.20, ал.2 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и причинил ПТП, от което настъпила по непредпазливост смъртта на велосипедиста А. М. М. от [населено място], област Шумен и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, като е отложил изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, а на основание чл.343г от НК го е лишил от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила. Възложил е в тежест на подсъдимия направените по водене на делото разноски в размер на 1130,50 лв от досъдебното производство и в размер на 5878,79 лв от съдебната фаза на процеса. Потвърдил е унищожаването на веществените доказателства по делото като вещи без стойност. В касационната жалба на защитника на подс.Х. адв.Т. наново се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност при извеждане на правно значимите факти и по приложението на правото и заради „необосноваността” на въззивната присъда с искане за отмяната й и оневиняването му по предявеното обвинение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в установения от закона срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка по чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Съществените за разрешаване на настоящия случай въпроси ясно са били поставени от първия въззивен състав : съобразена ли е била скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил със зоната на реална видимост на късите светлини в конкретната пътна обстановка при предстоящото и осъществено разминаване с двата насрещни автомобила и дали е своевременно отреагирането на създадената от велосипедиста опасност за движението му с „уклончивото” (на велосипедиста) движение по пътното платно. Друг е въпросът, че разрешаването им е следвало да стане от първия въззивен състав, а не чрез връщане на делото за ново разглеждане. От друга страна, върху решението на съда очевидно е повлияло твърдението, че пострадалият е бил в насрещната лента, когато се е разминал с автомобила, управляван от св.Н.Н., от което е правен извод откъде се е появил пред автомобила на подсъдимия. Св.Н. е изяснил, че пострадалият е бил в неговата си лента за движение, но е управлявал велосипеда твърде „уклончиво”. В конкретната ситуация експертите са изяснили, че той е бил в зоната на видимост на подсъдимия, но при несъобразената с метеорологичните условия и с предстоящото разминаване с насрещните автомобили скорост го е видял на разстояние, когато вече не е могъл да реагира ефективно и да го предпази от удар. С основание въззивният съд е отрекъл един житейски нелогичен извод на окръжния съд – че велосипедистът М. следвало да остане в насрещната за него лента за движение и да изчака преминаването на лекия автомобил на подсъдимия (при опасността да го блъсне автомобилът на св.М.Н.). Изяснени са всички фактори, с които подсъдимият като водач на МПС е следвало да се съобрази, за да избере подходящата, а според закона - съобразената скорост за движение. Да, той не би следвало да предполага, че велосипедист ще пресича пътното платно отляво надясно без обозначителни средства (а дали просто не е лъкатушел из цялото пътно платно, което е по-реалната ситуация), но последното идва да подсили нарушението му относно скоростта, защото именно при усложнена пътна обстановка водачът следва да съобрази скоростта на управлявания от него автомобил с възможността да отреагира адекватно (без ПТП) на появили се предвидими препятствия в зоната на видимост, а пиян велосипедист или пиян пешеходец би бил такъв. В случая не може да се възприеме възражението за „обективна” отговорност, заради самия резултат, защото и подс.С. е изяснил, че преди разминаването с насрещните автомобили е имал известно затруднение с реалната видимост и дори св.М. е реагирал преди него, изяснено и от експертите, дали заключение за известно забавяне в реакциите му като водач. При възприетата от апелативния съд фактическа обстановка отговорите на зададените в жалбата въпроси не спомагат за подкрепа на тезата на защитата на подсъдимия. Да, пострадалият е бил в тежка степен на алкохолно опиване, управлявал е велосипеда не просто „уклончиво”, а твърде опасно, създал е реална опасност за всички, движещи се в този участък на пътя, но е увреден и заради нарушенията, допуснати от подс.С. при управляване на МПС. Правилно апелативният съд се е фокусирал не върху неговите (на пострадалия) нарушения на правила за движението по пътищата и е разрешил казуса съобразно правилата за установяване на правно значимите факти и по приложението на правото. Не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Несправедливостта на присъдата се поддържа с оглед на осъждането въобще на подс.С., а че то е справедливо е изводимо от съставомерността на деянието като престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК и от правилното приложение на закона. Няма наведени каквито и да е други доводи за несправедливост на наложеното наказание, поради което не са необходими повече съображения в тази насока. Наложеното кумулативно наказание е минимално. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 8 от 16.07.2015 г., постановена по ВНОХД № 176/2015 г. от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :