1 Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр. София, 24.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 469 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. М. срещу решение № 47 от 12.01.2012г. по т. дело № 2559/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 515 от 03.06.2011г. по т. дело № 2535/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-14 състав и въззивникът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 165,42 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 32 094 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 07-0300/015/5000015 за ПТП на 12.11.2007г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 676,89 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.10.2009г. до 03.11.2010г., като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 1 165,42 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ следва да се ограничава в рамките на размера на застрахователното обезщетение, изчислено по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане. Поддържа становище, че съдебният състав не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал, включително заключението на съдебната автотехническа експертиза, поради което е постановил необосновано решение. Излага съображения, че застрахователното обезщетение следва да се определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключението на вещо лице без да е обвързан от минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. Касаторът моли решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми и направените разноски пред първата и въззивната инстанции. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. Иванова З. оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа становище, че при постановяване на решението въззивният съд е определил размера на застрахователното обезщетение на база на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като се е позовал на неоспореното заключение на съдебната автотехническа експертиза и съвпадането на действителната стойност на уврежданията по смисъла на чл. 203, ал. 2 КЗ с определения от ответното дружество по правилата на Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН размер. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е приел, че следва да намерят приложение Наредба № 24/2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС – приложение № 1. Поради това, че при причиняване на имуществени вреди на МПС от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят на делинквента дължи на третото увредено лице обезщетение за вредите, изчислено по посочения в Наредба № 24/2006г. и методиката към нея начин, решаващият съдебен състав е направил извод, че и суброгационните права на застрахователя по имуществената застраховка следва да бъдат в същия обем. С определение № 305 от 09.05.2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, отнасящ се до приложението на чл. 273, ал. 2 КЗ и начина на определяне на размера на обезщетенията съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди по Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН: ограничени ли са суброгационните права на застрахователя по имуществена застраховка към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на застрахователното обезщетение, изчислено по Методиката – Приложение 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. По релевантния правен въпрос: Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 109/14.11.2011г. по т. д. № 870/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1 ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Поради това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06г. на КФН не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени документи за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това разрешение на релевантния правен въпрос е валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 226 КЗ, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ. По основателността на касационната жалба: С оглед на отговора на релевантния материалноправен въпрос, изводът на въззивния съд, че дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на третото увредено лице обезщетение за причинени имуществени вреди на МПС е в размер, изчислен по посочения в Наредба № 24/2006г. и методиката към нея начин, поради което и суброгационните права на застрахователя по имуществената застраховка следва да бъдат в същия обем, е неправилен. В настоящия случай е установено, че ищецът [фирма] е изплатил на увреденото от настъпилото на 12.11.2007г. ПТП лице застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди в размер 106 626 лв. по застраховка „Пълно каско”, предвид настъпилата тотална щета на автомобила. Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, действителната стойност на увредения лек автомобил към датата на ПТП 12.11.2007г. с ДДС е в размер 131 934 лв., а без ДДС 105 360 лв., а стойността на запазените части – 32 984 лв. с ДДС и 26 340 лв. без ДДС. След приспадане на стойността на запазените части обезщетението при тотална щета на автомобила възлиза на сумата 98 950 лв. с ДДС и 79 020 лв. без ДДС. Настоящият съдебен състав възприема първи вариант на заключението на съдебната автотехническа експертиза, тъй като съгласно чл. 203, ал. 2 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В условията на свободна търговия покупката на автомобил със същите технически характеристики може да се извърши, както от юридическо или физическо лице, регистрирано по ДДС, така и от лице, нерегистрирано по ДДС. При покупка на автомобил с брой на местата 6+1 от регистрирано по ДДС лице и наличието на останалите предпоставки, предвидени в ЗДДС, купувачът има право на приспадане на данъчен кредит. Възможността за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в този случай обаче зависи не само от обстоятелството, че процесният автомобил е с 6+1 места, но и от други условия, предвидени в чл. 68, чл. 69, чл. 71, чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, включително действия на трети лица, например издаване на данъчна фактура. При покупка на автомобил с брой на местата 6+1 от лице, което не е регистрирано по ДДС, купувачът не дължи ДДС, но ако покупко-продажната цена е формирана от покупко-продажната цена с ДДС, на която продавачът е купил автомобила, купувачът не би могъл да приспадне данъчен кредит. От друга страна, ответникът не е доказал, че след покупката на процесния увреден автомобил неговият собственик, застрахован при ищеца по застраховка „Пълно каско” [фирма], [населено място] е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че предявеният иск по чл. 213, ал. 1 КЗ е основателен за сумата в размер 22 837 лв., представляваща разликата между действителната стойност на автомобила към настъпване на процесното ПТП в размер 131 934 лв., стойността на запазените части в размер 32 984 лв. и възстановената част от застрахователно обезщетение от ответника в размер 76 113 лв. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава на главницата за периода от 08.10.2009г. - датата на получаване на поканата от страна на ответника, до 03.11.2010г. – датата на подаване на исковата молба, настоящият съдебен състав счита, че същият е основателен за периода от 08.11.2009г. – датата на изтичане на 30-дневния срок по чл. 213а, ал. 3 КЗ до момента на предявяване на исковата молба – 03.11.2010г. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 3 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, е длъжен в 30-дневен срок от представянето на доказателства от страна на застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице след плащане на обезщетение на застрахования, и е предявил претенцията си, да определи размера и да изплати обезщетението или мотивирано да откаже плащане. Касаторът – ищец е предявил претенция с писмо изх. № 310-03-5312/02.07.2009г. /рег. № РК-014-5630/04.08.2010г. на ответника/ и е представил на ответника останалите доказателства за доокомплектоване на щетата с писмо изх. № 310-03-8135/06.10.2009г., постъпило при ответника на 08.10.2009г., поради което 30-дневният срок по чл. 213а, ал. 3 КЗ е изтекъл на 08.11.2009г. Ответникът е изпълнил частично задължението си, поради което за неизплатената част в размер 22 837 лв. дължи заплащане на лихва за забава за горепосочения период, изчислена съобразно размера на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта, за съответния период от време, в размер общо 2 349,58 лв. Поради обстоятелството, че въззивното решение в посочената част е постановено при нарушение на материалния закон, същото следва да бъде отменено в частта за сумата 22 837 лв. – главница, 2 349,58 лв. – лихва за забава и над 661,69 лв. до присъдените 1 165,42 лв. – разноски за всяка една от инстанциите и вместо това ответникът [фирма], [населено място] трябва да бъде осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 213, ал. 1 КЗ сумата 22 837 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 07-0300/015/5000015 за ПТП на 12.11.2007г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.11.2010г. до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 349,58 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.11.2009г. до 03.11.2010г. В останалата част решението на САС е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищеца сумата 1 652,13 лв. - направени от последния разноски за първоинстанционното и въззивното производство съобразно уважената част от исковете, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер общо 1 907,46 лв. за производствата пред СГС и САС. Разноски на касатора за касационното производство не се присъждат, тъй като не е направено искане до приключване на устните състезания в касационната инстанция. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът дължи на ответника сумата 661,69 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство съобразно неоснователната част от касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 47 от 12.01.2012г. по т. дело № 2559/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е потвърдено решение № 515 от 03.06.2011г. по т. дело № 2535/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-14 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 22 837 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 07-0300/015/5000015 за ПТП на 12.11.2007г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 349,58 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.11.2009г. до 03.11.2010г., като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата над 661,69 лв. до присъдените 1 165,42 лв. – юрисконсулстко възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата над 661,69 лв. до присъдените 1 165,42 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], седалище и адрес на управление район Искър, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на „ [фирма]” АД, седалище и адрес на управление район О., [населено място], [улица] адрес на призоваване [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] на основание чл. 213, ал. 1 КЗ сумата 22 837 лв. /двадесет и две хиляди осемстотин тридесет и седем лева/, представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 07-0300/015/5000015 за ПТП на 12.11.2007г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2010г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 349,58 лв. /две хиляди триста четиридесет и девет лева петдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 22 837 лв. за периода от 08.11.2009г. до 03.11.2010г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 652,13 лв. /хиляда шестстотин петдесет и два лева и тринадесет стотинки/ – направени разноски за първоинстанционното и въззивното производства и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 1 907,46 лв. /хиляда деветстотин и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение за производствата пред СГС и САС. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 12.01.2012г. по т. дело № 2559/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в останалата част. ОСЪЖДА „ [фирма]” АД, седалище и адрес на управление район О., [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], седалище и адрес на управление район Искър, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 661,69 лв. /шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.