О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 487 София, 14.06.2022 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1076 по описа за 2021 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. И. Д., чрез адвокат С. Х., срещу въззивно решение № III-335/19.11.2020 г., постановено от Бургаски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1803/2020 г, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за разликата над 300 лева. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещните страни ОД на МВР – Бургас и Прокуратурата на Република България не отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 86/09.03.2022 г., частно гр. дело № 702/2022 г. по описа на ВКС, ІV г.о. е присъединено за съвместно разглеждане с настоящото касационно гр.д. № 1076/2021 г. Частното дело е образувано по частна жалба, подадена от М. И. Д., чрез адв. С. Г. Х., срещу определение № 260005/10.01.2022 г. на Бургаски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1803/2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. С него въззивният съд е отхвърлил искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като приел, че те са правилно разпределени с решението по същество, съобразно уважената част от предявените искове. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред ВКС съдебен акт. Насрещните страни по частната жалба – Прокуратурата на РБ и ОДМВР – Бургас, не отговарят в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. По касационната жалба: За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: Въззивният Бургаски окръжен съд, като изменил частично решението на първостепенния Бургаски районен съд, осъдил Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – Бургас солидарно да заплатят на М. И. Д. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 5, § 1, б. “с“ КЗПЧОС в размер на 600 лева. Присъдил разноски съобразно уважената част от иска. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с влязло в сила на 17.11.2019 г. решение № 945/03.07.2018 г., постановено от Бургаски районен съд по нахд № 525/2018 г. ищецът М. Д. е осъден за престъпление по чл. 326, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Освободен е от наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК, като му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева. Д. е признат за виновен в това, че на 25.11.2015 г. е подал чрез мобилния си телефон два неверни сигнала за поставена бомба в сградата на Културен дом “Лукойл-Нефтохим“, гр. Бургас. Във връзка с воденото наказателно производство ищецът Д. е воден два пъти принудително в Първо районно полицейско управление – гр. Бургас – на 16.06.2017 г., когато е привлечен като обвиняем, и на 11.10.2017 г., когато е извършена принудителната му полицейска регистрация. По наказателното дело са върнати като невръчени призовки до Д., същият е отказвал да разговаря с полицаите; предприети са действия за издирването му; обявен е и за местно издирване. Правени са многократни опити за връчване на призовки по воденото наказателно производство, като на 30.05.2017 г. полицейски инспектори са посетили адреса на Д. с тази цел. При посещението отворила майка му, провела е телефонен разговор със сина, но той отново заявил, че не желае да разговаря с полицаи и, като го търсят – да го намерят. На 02.06.2017 г. е издадено постановление за даване на указания по разследването от наблюдаващ прокурор при Бургаска районна прокуратура, в което, с оглед затрудненията по връчване на призовка до ищеца, във връзка с предявяване на постановление за привличането му като обвиняем, прокурорът е дал указания да се приложи по отношение на Д. чл. 71 НПК (принудително довеждане). На 08.06.2017 г. е издадено постановление за принудително довеждане от старши разследващ полицай при Първо РПУ – Бургас. В акта е посочено, че обвиняемият се укрива от органите на МВР, поради което на осн. чл. 71, ал. 2 и 3, чл. 219, ал. 6 и чл. 199 НПК разследващият полицай разпорежда принудителното му довеждане на 16.06.2017 г. в Първо РПУ – Бургас. В изпълнение на разпореждането, на 16.07.2017 г. полицейски инспектори са посетили местоработата на Д., прочели му постановлението за принудително довеждане, поставили му белезници и със служебен автомобил го откарали в Първо РПУ – Бургас. В 18.30 ч. на Д. е предявено постановление за привличане в качеството му на обвиняем, съставен е протокол за разпит, проведен между 18.35 ч. и 18.40 ч. Постановлението за принудително довеждане от 08.06.2017 г. е обжалвано; потвърдено е с постановление от 22.06.2017 на районен прокурор към РП – Бургас; двете постановления (полицейското и прокурорското) са отменени с постановление от 17.07.2017 г. на прокурор при ОП – Бургас. Изложени са съображения, че не са налице фактически основания за приложение на чл. 71, ал. 1 и 2 НПК – към датата на полицейското постановление Д. не е имал качеството на обвиняем, не е и редовно призован по реда на чл. 219, ал. 5 НПК. Още на 26.06.2017 г. е поискано от Бургаски районен съд да издаде разрешение за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил, тъй като Д. е отказал да съдейства на органите на МВР за доброволно извършване на посочените действия. Дадено е разрешение с определение на съда от 10.07.2017 г., разрешена е принудителна полицейска регистрация на касатора. Същата е осъществена на 11.10.2017 г. Д. е взет от работното си място от полицейска кола, впоследствие е върнат с нея. Действията по регистрация са осъществени в рамките на около час – между 12.00 и 13.00 ч. В архива на Първо РПУ – Бургас няма съставени документи относно конвоирането и задържането на 16.06.2016 г. и 11.10.2017 г. По отношение на доводите на ищеца, че след двукратното му принудително отвеждане от работното му място отношението на колегите му към него се е променило в негативен аспект, съдът е счел, че от събраните гласни доказателства този факт не е установен. От приетата по делото съдебно-психологична експертиза съдът приел, че психологичното функциониране на Д. като цяло се характеризира с висока степен на чувствителност, като проблемите със съня и тревожността са част от преработването на стресовите събития. Въззивната инстанция намерила, че след отмяната на полицейското и прокурорското постановление за принудително довеждане на обвиняем са отменени, държавата носи отговорност за вредите, причинени на граждана при задържането му под стража, а в случая отговорността на Прокуратурата следва да бъде ангажирана, поради това, че при осъществяването на ръководство и надзор в провежданото досъдебно производство районният прокурор е дал указания със свое постановление на разследващия орган да приложи чл. 71 НПК, макар предпоставките за това да не са били налице. Съдът е приел за доказан факта, че отвеждането на Д. от работното му място на 16.06.2017 г. му е създало притеснение, че срещу него може да бъде образувано дисциплинарно производство за закъснението му за работа, а в резултат на принудителното му отвеждане на 11.10.2017 г. е получил нервно неразположение /невроза/. Приел е, че в случая общото ограничаване на правото на свобода чрез двукратно принудително довеждане на ищеца в Първо РПУ – Бургас е около три часа /от 18.00 ч. до 18.40 ч. на 16.06.2017 г. и 11.00 ч. до 13.00 ч. на 11.10.2017 г./. Изтъкнал е мотиви, че обезщетението следва да е сурогат на изпитаните от ищеца негативни емоции, а не източник на неоснователно обогатяване, като определеният от съда размер е счетен за адекватен и справедлив предвид фактите по делото. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: длъжен ли националният съд, установявайки нарушение на ЕКЗПЧОС, да посочи в съдебното решение как е повлияло установеното нарушение върху крайния изход на наказателното производство, следва ли съдия да се отведе от разглеждане на дело, когато е член на съд, с който страна е в правен спор (има висящ съдебен иск), длъжен ли е съдът да допусне тройна СПЕ, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички установени доказателства и факти при определяне на справедливата оценка на обезщетението за неимуществени вреди. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне по въпроса: следва ли съдия да се отведе от разглеждане на дело, когато е член на съд, с който страна е в правен спор. Той е от значение за постановения резултат, доколкото касаторът е въвел във въззивното производство твърдения, че е предявил иск по ЗОДОВ против Бургаския окръжен съд и по тази причина е поискал отстраняване от участие по делото на въззивния съдебен, както и на всички съдии от Бургаския окръжен съд. Правният въпрос е от разгледаните в решение от 08.04.2018 г. на ЕСПЧ по дело "Боян Господинов срещу България", № 28417/07. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Присъединената към настоящото делочастна жалба е по чл. 247, ал. 2 ГПК (въззивна) и за нея не се извършва предварителна селекция по чл. 288 ГПК, така че съдът няма да се произнася по допускането й за разглеждане във връзка с поставения правен въпрос. По същество на частната жалба съдът ще се произнесе едновременно с решението по касационната жалба срещу въззивното решение. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно гр.д. № 1803/2020 г, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за разликата над 300 лева. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: