Ключови фрази
Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

гр. София, 03.10.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов
Петя Шишкова

при секретар Ил.Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП М. Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНД № 654/19г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на С. А. С. срещу решение № 92 от 16.05.2019г., постановено по ВНОХД № 83/2019г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 11 от 06.02.2019г. по НОХД № 366/18г. на Великотърновския окръжен съд.

Подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 04.01.2016г. в [населено място], представил пред Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие" [населено място], отдел „Регионална разплащателна агенция“ неверни сведения в заявка за второ плащане по мярка № 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ за периода 2007-2013г., че е достигнал площ от 720кв.м. червен калифорнийски червей в животновъден обект в [населено място], общ.Г., при достигнати в действителност 10 кв.м., за да получи средства от фондове, предоставени от ЕС – сумата от 24 446лв., и на основание чл.248а, ал. 2, вр. ал.1 от НК е осъден на една година и седем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3500лв. Постановен е първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението да е осъществил престъплението в 22.37ч. на посочената дата.

С жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и се иска оправдаването на подсъдимия. Като нарушения се изтъкват осъждането по непредявено обвинение и оправдаването по предявеното, постановяването на присъда въз основа на предположения, липсата на мотиви във връзка с извода, че С. не е покрил изискванията по договора. Жалбоподателят е изложил и виждането си по въпроса за кои факти са събрани достатъчно доказателства и за кои не, но тези негови съображения не следва да бъдат обсъждани, тъй като по своята същност представляват оплаквания за необоснованост, които са извън предмета на касационната проверка.

В съдебно заседание защитникът на С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Самият подсъдим счита, че е невинен, тъй като е изпълнил изискванията на ДФЗ.

Становището на представителя на ВКП е, че жалбата е неоснователна, че в по-голямата й част съдържа твърдения за необоснованост, които не следва да бъдат разглеждани, както и че наличието на осъдителен и оправдателен диспозитив в присъдата не представлява процесуално нарушение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, мотивите на атакувания съдебен акт и извърши проверка в пределите по чл.347 от НПК, намери следното:

Жалбата е частично основателна.

Значителна част от съдържанието на мотивите към присъдата и потвърдителното въззивно решение са посветени на некоректното изпълнение от страна на подсъдимия на бизнес плана му в периода от сключване договора през 2012г. до подаване на заявлението за второ плащане. Изложени са обстойни аргументи и са обсъдени доказателства за допуснати нарушения, изразяващи се в липсата на непропусклива материя на дъното на леглата, недостатъчна дебелина на натрупания пласт тор, липса на система за овлажняване, наличие на дупки в преградите, фиктивни договори с доставчиците и други. Относителният обем на съображенията в тази връзка е прекомерен, за сметка на очертаване на приетите за установени обстоятелства, изпълващи обективния елемент от състава на престъплението – предоставянето на „неверни сведения“. Би следвало сред пропуските допуснати според проверяващите от регионалната инспекция, да бъде откроена констатацията за недостатъчно количество червеи, защото единствено сведението, че е достигнал 720кв/м. червени калифорнийски червеи е предмет на обвинението.

Въззивното решение съдържа непълноти, неясноти и противоречия именно по въпроса защо съдът приема, че предоставеното сведение е невярно, какво е било действителното положение и с какво се отличава от заявеното от подсъдимия пред регионалната дирекция.

Начинът, по който въззивната инстанция е достигнала до крайния фактически извод, че подсъдимият е разполагал само с 10 кв.м. червен калифорнийски червей, е напълно неясен. От фактическа страна е прието за установено, че стопанството е разполагало с пет легла с обща площ 658.47 кв.м., и че количеството на отглежданите червеи следва да се измерва в кв.м. Очевидно животните разполагат с възможност да се придвижват в рамките на леглото, в което са поставени. Съдът е изразил съгласие със забележката на защитника, че липсва нормативно изискване за определена концентрация на червеите на единица площ. При това положение изводът, че червеите са в количество 10 кв.м. би съответствал на правилата на формалната логика, само ако едно от леглата е било с площ 10 кв.м. и единствено там е имало живи животни. Такава констатация липсва в решението. Напротив, сочи се, че червеите са се намирали „на отделни места“. Очевидно съдът е ползвал друг механизъм за измерване на количеството червеи, чиято правилност и законосъобразност контролиращата инстанция е в невъзможност да провери, тъй като не е описан надлежно.

Допълнителна неяснота възниква във връзка с констатираното обстоятелство, че на домашния си адрес С. е изградил развъдник за червеи, също огледан от инспекторите. Съдът дължи пояснение дали неговата площ е включена в общата такава.

Друг съществен пропуск в решението е липсата на мотиви по оплакването във въззивната жалба за несъответствие между датата, за която се отнасят доказателствата и датата на деянието. Липсва анализ на възведената хипотеза за намаляване на популацията поради рязкото застудяване през януари. Аргументът на защитникът е относим към предмета на доказване по делото и се основава на обстоятелството, че констатацията на инспекторите за недостатъчно количество червеи е направена при посещението на обекта на 01.02.2016г., а сведенията от страна на подсъдимия са представени почти месец по-рано на 04.01.2016г., и възражението следва да получи отговор.

Така констатираните непълноти в решението са съществени и съставляват касационно основание по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, а противоречията и неяснотите водят до ограничение на процесуалните права на подсъдимия. За отстраняването на посочените пороци на въззивния акт, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд.

В частта относно оплакването, че С. е осъден по непредявено обвинение, а по повдигнатото такова е оправдан, касационната жалба е неоснователна.

В заключителната част на обвинителния акт за време на осъществяване на деянието – депозиране на заявка за плащане в сградата на областната дирекция на ДФЗ, се сочи 04.01.2016г. в 22.37ч. В обстоятелствената част фигурира само дата. Съдът е установил, че в този късен час работното време на администрацията е приключило, а посещението на подсъдимия е осъществено по-рано през деня, поради което го е осъдил за деяние, извършено на същата дата и го е оправдал по обвинението да е представил заявката в 22.37ч. Такова своеобразно изменение на обвинението е допустимо съобразно ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Съдът може да постанови осъдителна присъда, без да е необходимо прокурорът да изменя обвинението, когато приложеният закон е за същото наказуемо престъпление и промяната на обстоятелствената част на обвинението не е съществена. Правото на защита на подсъдимия не е нарушено. В постановленията за привличане на обвиняем не е конкретизиран час и в досъдебната фаза С. се е защитавал срещу предявените му идентични факти. Защитната теза не се основава на невъзможността да се е намирал в сградата на областната дирекция в 22.37ч.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,


Р Е Ш И :

Отменя решение решение № 92 от 16.05.2019г., постановено по ВНОХД № 83/2019г. на Великотърновския апелативен съд.

Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.


2.