Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * защита правото на собственост от неоснователни действия * съсобственост * право на ползване * етажна собственост * договор за покупко-продажба * незаконен строеж


2

Р Е Ш Е Н И Е


№ 816/10


София, 07.07.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА


при секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2028 по описа за 2009 година


Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 771 от 08.09.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 435 от 05.1.2009 год. по гр.д.№ 696/09 год.на Пазарджишки окръжен съд,с което е обезсилено решение № 453/11.05.2009 год. по гр.д.№ 1100/2006 год. на Пазарджишки районен съд и е прекратено производството по делото в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС и е оставено в сила решението в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на гараж, монтиран в ПИ № 621, кв. 364 по плана на [населено място].
Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправни въпроси,свързани с приложното поле на чл. 38 от ЗС и по конкретно в режим на етажна собственост или на хоризонтална съсобственост са жилищни сгради, построени в един имот, когато съсобствениците са повече от двама, допустимо ли е преразпределение на ползването на съсобствено място при изменена фактическа обстановка, а именно при покупко-продажба на идеални части от дворното място,а по материалноправният въпрос от съществено значение за изхода на иска по чл. 109 от ЗС-незаконните строежи неоснователно действие ли са по смисъла на закона и пречат ли на упражняването на правото на собственост и в частност на правото на ползване,поради противоречие с константната практика на ВКС.
В решение № 1323/25.10.1984 год. по гр.д. № 484/84 год. на IV г.о., определение № 270/07.11.2003 по гр.д. № 217/2003 год.на ВКС,І г.о.,както и решение № 676/05.04.1976 год. по гр.д. № 290/1976 на I г.о., е прието,че когато върху дворното място са построени повече от една сграда и всяка сграда принадлежи на отделни собственици, то земята е съсобствена между собствениците на отделните сгради.В този случай отношенията на страните във връзка с ползването на дворното място следва да се уредят по чл. 32 от ЗС, като то се разпредели между собствениците на сградите, а впоследствие отделните собственици на етажната собственост на отделните сгради могат по реда на чл. 38 и следващите от ЗС да разпределят ползването на тяхната част от дворното място.В посочените решения е прието, че преразпределение на съсобствен парцел по реда на чл. 32 от ЗС е допустимо, ако е настъпило някакво изменение на фактическата обстановка относно начина, по който страните са се споразумели реално да плозват дворното място.
В ТР № 31/06.02.1985 год. по гр.д. № 10/1984 год.на ОСГК е прието, че искът по чл. 109 от ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост и пречи на ползването на вещта.Ако източникът на неоснователното въздействие е строеж, извършен от съсобственик, заинтересованият може да поиска неговото премах-ване.Прекратяването на това състояние чрез премахване на строежа, който ограничава правото на собственост е предпоставено от недопустимост или от нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен.В случаите, когато е извършен строеж без разрешение или в отклонение на дадено разрешение заинтересованият собственик не е длъжен да търпи ограниченията, които произтичат за неговото право от създаденото състояние, когато то е нетърпимо от закона.
В обжалваното въззивно решение е прието,че предявения иск по чл. 32 от ЗС е недопустим.В дворното място има две сгради, които са етажна собственост.Обектите в сградите са собственост на отделни собственици и като се има предвид квадратурата на дворното място и застрояването, според въззивния съд въпроса за разпределение на дворното място следва да се реши от Общото събрание на етажната собственост, а не по реда на чл. 32 от ЗС.По отношение на иска с правно основание чл. 109 от ЗС е прието, че процесния гараж е монтиран в северната част на имота, като за него има издадена от главния архитект виза на основание чл. 140 от ЗУТ,а въз основа на визата и декларация-съгласие на ответниците по жалбата е издадено разрешение за поставяне на преместваемо съоражение –гаражна клетка.Съдът приема, че поставения гараж няма характера на законен строеж, но по делото не е установено по какъв начин пречи на ползването на имота, тъй като дворното място е разделено от масивна ограда в по-голямата си част и гаража се намира в тази част, в която съсобствениците са дали съгласие за построяването му.Ищците не са изложили никакви конкретни обстоятелства за създаване на пречки.Поради това въззивният съд е оставил в сила първонстанционното решение, с което искът с правно основание чл. 109 от ЗС е отхвърлен.
Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно първото становище.
Когато в едно дворно място има хоризонтално разположени две и повече сгради и те са собственост на отделни лица, не е налице етажна собственост.Етажна собственост възниква за всяка сграда поотделно,тъй като в нея различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в сградата.В настоящия случай в дворното място има повече от една сграда и всяка сграда принадлежи на отделни собственици, ползва се самостоятелно от тях, поради което не може да се приеме, че е налице етажна собственост за всички собственици на отделните жилища.Следователно между собствениците на отделните сгради съществува съсобственост върху дворното място,поради което отношенията между собствениците на двете сгради следва да се разгледат и уредят по реда на чл. 32 от ЗС, като се разпредели ползването между собствениците на двете сгради.В последствие отделните собственици във всяка от етажната собственост могат да разпределят ползването на тяхната част от дворното място, като се съобразят с разпордебите на чл. 38 и следващите от ЗС.Промяната в разпределение на ползване на съсобствен позелен имот е допустима, когато е настъпило някакво изменение на фактическата обстановка относно начина, по който страните по споразумение са ползвали реално същия имот.
По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС за премахването на строеж в съсобствен поземлен имот следва да се установи дали същият ограничава правото на собственост и в частност правото на ползване на имота.Законодателят е предоставил правна защита срещу всяко въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава това право и пречи на ползването на вещта. Преустановяването на това ограничение в правото на ползване чрез премахване на строежа е предпоставено от недопустимост или от нетърпимост на същия.Това означава този строеж да пречи на упражняването на правото на собственост или да е незаконен по смисъла на закона.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че дворното място следва да се разглежда в режим на етажна собственост, както и че въпросът за разпределение на ползването не може да бъде пререшаван.Неправилно е и решението в частта относно иска с правно основние чл. 109 от ЗС, тъй като незаконните строежи са неоснователни действия по смисъла на закона и пречат на реализирането на правото на собственост.Моли се за отмяна на въззивното решение и за уважаване на предявените искове.
Касационните оплаквания са основателни.
Въззивният съд необосновано е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 32 от ЗС е недопустим и е прекратил производството.От събраните по делото доказателства се установява, че в процесния имот има построени две масивни жилищни сгради-двуетажна върху 91.13 кв.м. в североизточната част и четириетажна върху 113.15 кв.м. в югоизточната част.Собствеността върху отделните жилища принадлежи на различни лица.Процесният имот се е ползвал по споразумение от 20.07.1961 год., което е сключено между Т. М. И. и Г. И. А., като има разлика в площта на двете реални части.Впоследствие собствеността върху дворното място и отделните жилища преминава върху други физически лица, което представлява новонастъпили факти.Тези лица не са обвързани от разпределението на ползването, постигнато от техните праводатели, тъй като това са договорни отношения и обвързват само тях.Това дава основание да се постави отново въпроса за разпределение на ползването и когато не може да бъде постигнато съгласие на всички съсобственци, то въпроса следва да се отнесе до съда за произнасяне по спорна администрация.В случая е налице изключение от хипотезата, че при сгради етажна собственост и земята е обща част.Налице е съсобственост между собствениците на двуетажната и четириетажната сграда, които не могат да постигнат съгласие за ползването на дворното място.Поради това съдът следва да извърши това разпределение като се съобрази с приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
При постановяване на решение по иска с правно основание чл. 109 от ЗС въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 и чл. 205 от ГПК /отм./. Задължение на съда е обсъди всички събрани по делото доказателства, да допусне събирането на нови доказателства, в случай, че е налице непълнота на доказателствата и фактическата обстановка по делото не е изяснена.Съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка по делото и за факти, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, следва да разпореди събирането им, като укаже на страните и доказателствената тежест. Задължение на съда е да събере доказателства относно това по какъв начин построения в северната част на процесния имот гараж ограничава правото на собственост и в частност правото на ползване на ищците, какъв е неговият статут и следва ли тази постройка да се вземе предвид при евентуално ново разпределение на ползването с оглед на това, че намалява реалната площ на поземления имот.
С оглед изложеното, постановеното решение следва да бъде отменено при условията на чл.293 ал.3 ГПК и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане,като се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.



Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 435 от 05.1.2009 год. по гр.д.№ 696/09 год.на Пазарджишки окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишки окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: