Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр. София, 10.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 30 март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Бисер Троянов при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 302/2012 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалби на подсъдимия И. В. И. от гр. Плевен, чрез неговият защитник – адвокат Г. А., както и на гражданските ищци и частни обвинители, чрез техния повереник – адвокат Я. Н., против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 303/2011 г. Твърди се в първата, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, като искането е за неговата отмяна и оправдаване на касатора и че наложеното наказание се явява явно несправедливо. С последната жалба се твърди, че наложеното наказание и присъдени обезщетения са явно несправедливи. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни, поради което не следва да бъдат уважавани. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 289/23.11.2011 г., постановено по внохд № 303/2011 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 48/29.07.2011 г., постановена по нохд № 74/2011 г., на Плевенския окръжен съд, като я е отменил в частта й с която подс. И. В. И. е бил осъден, че е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП, оправдавайки го в тази част на обвинението. Признал е подсъдимия за виновен да е осъществил деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342 НК, след като е нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДвП и е увеличил наложеното му наказание от една година, на една година и шест месеца лишаване от свобода, а наказанието лишаване от право да управлява МПС – от една на две години. Увеличил е размера на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди от гражданските ищци от по 40 000 лв., на по 50 000 лв., отхвърляйки ги в останалата им част до пълния размер и е присъдил държавна такса и разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По жалбата на подс. И. В. И.: Посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение но подс. И., правилно е било квалифицирано по посоченият от този съд текст на НК. Правните му съображения в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд и съответно коригирана правна квалификация досежно допуснатите нарушения на правилата за движение по ЗДвП. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на разпитаните свидетели, подробно изброени в мотивите, от приложените писмени доказателства, вкл. протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, от експертните заключения на които основателно е дадена пълна вяра. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация на деянието, са напълно законосъобразни. Съдът е изпълнил в пълен обем задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Както бе посочено инстанцията не е възприела доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. И., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените по – горе доказателствени средства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно е потвърдил осъдителната присъда с направените корекции. Посочените в касационната жалба възражения по този довод са идентични с поддържаните пред второинстанционният съд. Същият в мотивите си – л. 52 – 58, много подробно и изчерпателно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни, мотивирайки отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия. Изложените съображения, са логични, безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. И., както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение и са в пряка причинна връзка с това неправомерно поведение. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. По повод на твърденията му, съдът точно и прецизно е анализирал показанията на всички разпитани свидетели, и останалите посочени доказателства, които пряко или косвено оборват защитната му теза. Механизма и причините за настъпване на произшествието са напълно изяснени от заключенията на експертите по назначените експертизи. Касационната инстанция споделя изводите на въззивният съд, относно потвърждаване на осъдителната присъда с направената корекция за нарушението на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. И. И. е извършил посоченото престъпление. Затова няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и неговото оправдаване. С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и по отношение основателността и размера на предявените и уважени граждански искове, увеличени от въззивната инстанция. Доказана е пряката причинна връзка между неправомерното му поведение при управлението на МПС и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка и справедливо са определени размерите им, като са били отчетени от нея всички обстоятелства имащи значение за това. Няма никакво основание за тяхното намаляване. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени. По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители: Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдени обезщетения. В тази връзка и въззивният съд е подложил на внимателен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Именно с оглед на това, санкцията по размер е била увеличена и определена при условията на чл. 54 НК, поради което се явява справедлива. Точен е и извода, че в случая за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции, не се налага ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради което е отложено изпълнението му с минималния изпитателен срок. При строго спазване на принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК, определеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и две години лишаване от право да управлява МПС, се явява напълно справедливо и съобразено с данните по делото за деянието и личността на дееца. Твърденията са за заниженост на присъдените размери по предявените граждански искове, като искането е да бъдат уважени в пълният им предявен размер. Искането е неоснователно. Въззивният съд точно е приел, че с оглед на претърпените болки и страдания, следва да бъдат увеличени в посочения размер, които суми са съобразно събраните доказателства за претърпените болки и страдания и са съобразени с разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Така присъдените суми от по 50 000 лв., за всеки един, настоящата инстанция счита за справедливи и съобразени с посочените принципи, поради което жалбата се явява неоснователна и в тази част. Ето защо, поради всички изложени по – горе съображения, жалбите атакуващи въззивното решение на Пловдивския апелативен съд се явяват неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 289/23.11.2011 г., постановено по внохд № 303/2011 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: