Ключови фрази
Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * застраховка "гражданска отговорност" * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * погасителна давност * непозволено увреждане

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

София 08.06.2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 685 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 ГПК по касационна жалба С. – София срещу решение №1629 от 28.12.2009г., постановено по гр.дело № 1517/2009г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в частта, с което е С. е осъдено да заплати на К. Ц. П. законната лихва, считано от 20.09.2003г. до окончателното й заплащане върху сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Възраженията по чл.86 ЗЗД се свеждат до датата, от която сдружението дължи лихва за забава, както и до погасяването на част от тях по давност. То се поддържа от катора в открито съдебно заседание.
Ответникът К. Ц. П., чрез процесуалния си представител адв. Н. в с.з. счита касационната жалба за неоснователна, като поддържа становището, че в случаите на деликт вземането за лихви се погасява с изтичането на петгодишна давност.
Касационното обжалване на въззивното решение, с която е уважено искането на ищеца за присъждане на лихви върху размера на обезщетението за неимуществени вреди и незачетеното от въззивният съд възражение за погасяване на част от лихвите по давност, е допуснато с определение №94 от 17.02.2011г. на ВКС, ТК по това дело, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с решение №97 от 6.07.2009г. по т.дело №745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК.
Касаторът “Н.” – София е осъдено да заплати на К. Ц. П. от [населено място] сумата от 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на застрахователното събитие / ПТП/ 20.09.2003г. дължима до окончателното заплащане на главницата. Искът е с правно основание чл.407 ГПК отм. – пряк иск на трети увредени лица срещу Н., което отговаря за сметка на чуждестранния застраховател. По акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл.52 ЗЗД, касаторът е направил възражение за погасяване на вземането по давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, по което липсва произнасяне от въззивния съд/ с.з.12.06.2007г., гр.д. №50/2007г./.
Решението в частта, с която е уважен искът за лихва без да е разгледано възражението на ответника за изтекла давност по чл.111 б”в” ГПК, следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по възражението. При произнасяне по възражението за изтекла давност въззивният съд ще следва да съобрази решение №97 от 6.07.2009г., постановено по т.дело № 745/2008г. на ВКС, ТК ІІ т.о., в което е прието, че вземането за лихви, при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, се погасява с три годишна давност, съгласно чл.111, б”в” ЗЗД, считано от деня на настъпване на ПТП, от която дата е изискуемо вземането за непозволено увреждане.
С оглед на резултата от обжалването ще следва да бъде отменено въззивното решение и в частта за разноските.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1629 от 28.12.2009г., постановено по гр.дело № 1517/2009г. на Софийския апелативен съд, ГК 4-ти състав в частта, с която С. – София е осъдено да заплати на К. Ц. П. от [населено място], [община] законна лихва върху сумата от 8000 лв., считано от 20.09.2003г. до 5.01.2004г., както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на САС за произнасяне в отменената част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: