4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 805 София, 17.11.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 133/2009 година Производство чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 3196 от 15.12.2008 г. по ч. гр. д. № 383/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което се оставя в сила определение от 27.10.2008 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. П., с което се извършва отказ за вписване в имотния регистър на прехвърлянето на обезпеченото с особен залог върху търговско предприятие на [фирма] (в несъстоятелност) вземане на [фирма] на [фирма] като нов кредитор. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. В съответствие с изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, ал. 1, т. 2 ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличието на сочения селективен критерий е приложено Определение от 26.11.2008 г. по ч. гр. д. № 3191/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационен контрол определение и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 22а от Правилника за вписвания, за извършване на вписване в книгите за вписвания при Служба по вписвания [населено място], на договор за прехвърляне на обезпечено с особен залог върху търговско предприятие вземане, тъй като не е представено удостоверение за вписване на залога в търговския регистър, и то в оригинал, което освен че се подрежда в книгата по чл. 33, б. "д", трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията. Като се позовал на строго формалния характер на регистърното производство, въззивният съд е приел, че няма законово основание съдията по вписванията да прави преценка на други писмени доказателства въз основа на които да разпореди извършване на вписване на обстоятелства в имотния регистър. На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. По настоящето производство съставът на ВКС, II т. о. приема, че в процесния случай е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като от представеното определение на Пловдивския окръжен съд е видно, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. По същество частната жалба е основателна. Съгласно чл. 22а, ал. 1 от Правилника за вписванията, вписването на залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал.3 ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Удостоверението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6 от Правилника. Към молбата, вх. № 9/27.10.2008 г., подадена от настоящия жалбоподател на основание чл. 22а от Правилника за вписвания, са били приложени удостоверение изх. № 20080917113230/17.09.2008 г. от търговския регистър към Агенцията по вписванията, че прехвърленото вземане, което е обезпечено с особен залог, е вписано в търговския регистър по партидата на [фирма] (в несъстоятелност). С молбата са представени и 2 броя нотариално заверени и 1 брой заверен от търговския регистър към Агенцията по вписване препис на Договор за прехвърляне на вземането от 09.01.2008 г., сключен между [фирма] " О. и [фирма]. Към молбата не е било представено удостоверение в оригинал или в нотариално заверен препис, което според твърденията на жалбоподателя било по причина, че в информационна система на търговския регистър липсвала нарочна бланка на удостоверение по чл. 22а от Правилника за вписванията - за това им били дадени устни обяснения от търговския регистър, но по делото няма данни за направен писмен отказ от страна на търговския регистър за издаване на такова удостоверение. Обжалваното определение е неправилно. В процесния случай е безспорно, че обезпеченото с особен залог върху търговското предприятие на [фирма] (в несъстоятелност) вземане на кредитора [фирма] и прехвърлянето му на нов кредитор [фирма] е било вписано в търговския регистър съгласно чл. 2 от Закона за особените залози, и това е видно от издаденото от Агенцията по вписванията удостоверение изх. № 20080917113230/17.09.2008 [населено място] това Агенцията е извършила заверка на процесния договор за прехвърляне на вземането от 09.01.2008 г., като върху лист първи на договора е поставен печат на Агенцията по вписванията - служба по регистрация, а на всеки следващ лист на договора е поставен щемпъл на Агенцията по вписвания, ведно с подпис на длъжностното лице. С представените доказателства се удостоверява по безспорен начин, че прехвърлянето на обезпеченото с особен залог върху търговското предприятие на[фирма] (в несъстоятелност) вземане на [фирма] на новия кредитор в лицето на настоящия жалбоподател е било вписано в търговския регистър съгласно изискването на чл. 2 от Закона за особените залози. Вярно е, че представеното от молителя удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията, няма характера на удостоверение по чл. 22а от Правилника за вписванията, и това е така, тъй като то не отговаря на чл. 6 от Правилника за вписванията, но изискването на последния за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място на издаване на акта, както и описание на имота, се преодолява с данните съдържащи се в договора от 09.01.2008 г., който освен тези индивидуализиращи данни, е заверен и от Агенцията по вписванията. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че представените от молителя доказателства съдържат достатъчно данни за да обосноват извод, че и без представяне на оригиналното удостоверение, следва да се допусне вписване на заявеното за вписване обстоятелство. Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3196 от 15.12.2008 г. по ч. гр. д. № 383/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 3196 от 15.12.2008 г. по ч. гр. д. № 383/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 27.10.2008 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. ПЪРВОМАЙ, с което е отказано вписване в имотния регистър на промяна в обстоятелството кредитор по обезпечено [населено място] за особен залог от 18.01.2002 г., като на мястото на досегашния кредитор [фирма] бъде вписан [фирма] съгласно договор за прехвърляне на вземането от 09.01.2008 г. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд [населено място] за извършване на исканото вписване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: