Р е ш е н и е № 59 гр.София, 24.03.2017г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми март, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря В.Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 195 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 24.10.2016г. на А. С. В. на влязлото в сила решение от 08.07.2016г. по гр.д.№53701/2015г. на РС София на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответникът С. Е. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: С атакуваното решение е уважен предявения на основание чл.422 ГПК иск , като е признато за установено, че А. С. дължи на С. Е. сумата 500 лева по договор за правна помощ. Съдът е приел, че в своята съвкупност представените по делото писмени доказателства обосновават извод страните да са обвързани от договор за поръчка с твърдяното от ищеца съдържание, доколкото установяват съществените му елементи, а именно ищецът по поръчка на ответника да е поел задължение да осъществява процесуално представителство и защита на ответника по адм.д. №4925/2014г. по описа на Административен съд – София град, Второ отделение, като ответникът се е задължил да му изплати възнаграждение в размер на 500 лв. Счел е за неоснователни твърденията му за некачествено изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по сключения договор за правна защита, като в тази връзка се претендира, че същия няма право на възнаграждение. Посочено е, че договорът за правна помощ е специален вид договор за поръчка, за който са налице специални правила, регламентирани в Закона за адвокатурата (ЗА) и единствената допусната от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл.35, ал.4 от ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи. ЗА като специален закон, не предвижда никакви други имуществени последици свързани с намаляване или връщане на възнаграждението, при различните форми на пълно или частично некачествено изпълнение на задълженията на адвокатите, каквото не се и констатира в конкретния случай. Прието е, че молителят не твърди, нито доказва да е погасил задължението си чрез плащане, поради което съдът е приел предявеният иск за изцяло основателен, а като законна последица от уважаване на иска, ответникът е осъден осъден да заплати и законната лихва от 12.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Молителят А. С. поддържа, че е налице основание по чл.305, ал.1,т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като нито е участвувал в производството по делото, нито е бил надлежно представляван от особения си представител. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПКы но същета е неоснователна. В чл. 303, ал.1, т.5 ГПК се визират три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, а именно когато страната е била лишена от възможността да участва по делото, или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. С решението, чиято отмяна се иска, правото на участие на А. С. не е нарушено. Правото на ефективна процесуална защита е гарантирана от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, визиращи установена процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа , личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права. Установените по делото данни сочат , че А. С., ответник в производството, поскал е предоставяне на правна помощ и районният съд е уважил молбата му, поради което е бил надлежно представляван от адв. Г. П.- САК и на нея е съобщено решението на 01.08.2016г. Самия молител е уведомен и лично за решението на 17.10.2016г. В производството по делото съдилищата не са нарушили което и да било процесуално правило, обезпечаващо възможността на ищеца по делото да участва в процеса. В тази връзка оплакването на молителите за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото на участие и защита по делото. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна от 24.10.2016г. на А. С. В. на влязлото в сила решение от 08.07.2016г. по гр.д.№53701/2015г. на РС София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: