ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 329   София 28.05.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети  май две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  334/ 2009   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Р” О. - гр. П. срещу Определение № 179 от 25.ІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 165/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е отменено Определение от 28.І.2009 г. по ч.гр.д. № 4753/ 2008 г. на Плевенски районен съд, с което е отказано спиране на изпълнението по чл. 420 ал. 2 ГПК, което искане е уважено. Жалбоподателят излага оплакване за нищожност и недопустимост на определението, тъй като подадената до въззивния съд частна жалба срещу отказа да се спре изпълнението, неправилно съдът е възприел и като частна жалба по чл. 419 ал. 1 ГПК, но жалбоподателят поради липса на правен интерес, не обжалва определението по чл. 419 ГПК. Излага, че правнорелевантният въпрос е дали възражението по чл. 414 ГПК длъжникът може да отправи не към съда, който е издал Заповедта за изпълнение, а към въззивния съд, който не е сезиран и няма компетентност да разглежда възражения. Жалбоподателят излага и съображения в подкрепа на оплакването за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост: без възражение на длъжника до районния съд, въззивният съд няма право да разглежда частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Жалбоподателят счита, че съдът не е имал основание да уважи искането за спиране на изпълнението, тъй като представените доказателства не съставляват убедителни писмени доказателства, въз основа на които да се уважи искането за спиране. В Изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - няма постановени съдебни решения по приложното поле на чл. 414 и чл. 419 ГПК по въпросите: 1. допустимо ли е възражение по чл. 414 ГПК да се направи с частна жалба пред въззивния съд, когато се обжалва искането за спиране по чл. 420 ал. 2 ГПК и 2. при наличие само на частна жалба по чл. 419 ал. 2 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение, без възражение по чл. 414 ГПК, може ли съдът да я разгледа и да се произнесе по същество. Ответникът по частната жалба А. Х. П. - Е. с фирма “А” - гр. П. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане за незабавно изпълнение, и е отменено първоинстанционното определение, с което е отказано спиране на изпълнението, искането за което е уважено, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд по изложените съображения е потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК в полза на “Р” О. - гр. П. срещу Е. ”А” - гр. П., в която част, като необжалвано, определението е влязло в сила. За да отмени определението, с което е отказано спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК и да уважи това искане, въззивният съд е приел, че длъжникът е представил убедителни писмени доказателства, които подкрепят възражението му и създават съмнение за изпълняемото право, разколебават удостоверителната сила на изпълнителното основание. Посочените в Изложението правни въпроси може да са важи, но не са съществени за изхода на делото, тъй като длъжникът на 28.І.2008 г. е подал възражение (л.14), едновременно с подадената до въззиввния съд частна жалба от 28.І.2008 г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение - спазил е изискването на чл. 419 ал. 2 изр. 1 ГПК. Неправилно отразеният във възражението адресат ”окръжен съд гр. Плевен”, не опорочава възражението, тъй като законът определя районния съд, като компетентния орган, до който следва да се подаде същото. Съображенията, развити от жалбоподателя, че въззивният съд не е имал право да се произнася за правилността на разпореждането за незабавно изпълнение, без подадено възражение, с оглед данните по делото, могат да се сведат до съображения за липса на редовна частна жалба - длъжникът, вместо да развие съображения, извлечени от актове по чл. 417 ГПК, е оспорил съществуването на задължението. Недопустимото произнасяне от въззивния съд по частна жалба, с която длъжникът не е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение, е основание за обезсилване на въззивното определение в тази част, което в случая е недопустимо, тъй като не е обжалвано с частната касационна жалба въззивното определение в частта, с която е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение. Разрешеният от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос е основателно ли е искането за спиране на изпълнението на основание чл. 420 ал. 2 ГПК с оглед представените от длъжника писмени доказателства. По този въпрос няма установена задължителна съдебна практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. За да отмени първоистанционното определение и да уважи искането за спиране на изпълнението, въззивният съд е приел, че са представени убедителни писмени доказателства в подкрепа на възражението, че не е налице изпълняемо право, които разколебават удостоверителната сила на изпълнителното основание. Разпореждането за незабавно изпълнение, което е влязло в законна сила, и изпълнителният лист, са издадени на основание на представен към заявлението Договор за наем на имот от 11.ІV.2005 г., с нотариална заверка на подписите, който не удостоверява задължение за плащане на парична сума 30 000 лв. - неплатен наем. Затова не може да се приеме, както е приел неправилно въззивния съд, че длъжникът е представил убедителни писмени доказателства, с които била разколебана удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, въз основа на които доказателства е спрял изпълнението. Поради изложеното определението за спиране следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се откаже искането за спиране. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции общо 330 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение     О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ Определение № 179 от 25.ІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 165/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е отменено Определение от 28. 2009 г. по ч.гр.д. № 4753/ 2008 г. на Плевенски районен съд по искането за спиране по чл. 420 ал. 2 ГПК и вместо него постановява: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Х. П. - Е. с фирма “А” - гр. П. за спиране на изпълнението по изп.д. №20098150400002/ 09 г. на ЧСИ Т. К. с район на действие ОС - П. ОСЪЖДА А. Х. П. - Е. с фирма “А” - гр. П. да заплати на “Р” О. - гр. П. лв. - разноски по делото. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: