5 определение по ч.гр.д.№ 498 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 81 София,20.02. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 498 по описа за 2011 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 307 от 18.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 258 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 32 от 19.01.2011 г. на Добричкия окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 947 от 2010 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: Твърди се, че обжалваното определение противоречало на задължителна и незадължителна практика на ВКС и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Допустимо ли е искане за прогласяване нищожност на действия на частен съдебен изпълнител по исков ред, 2. По коя процедура следва да се разгледа искане за прогласяване нищожност на действия на частен съдебен изпълнител, 3. Допустимо ли е да съществуват в правния мир нищожни действия на частен съдебен изпълнител, 4. По какъв ред следва да се осъществи защитата на длъжника срещу нищожни действия /издаване на постановление за възлагане и извършване на въвод във владение/ на частен съдебен изпълнител, 5. Следва ли да се обсъждат от съда представените по делото доказателства и аргументите на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК Тъй като се обжалва определение на въззивен съд, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционнен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото /определение за прекратяване на делото/, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, за да е допустимо касационното обжалване на това определение следва да са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая по първите четири поставени от касатора правни въпроси /допустимо ли е искане за прогласяване нищожност на действия на частен съдебен изпълнител по исков ред, по коя процедура следва да се разгледа искане за прогласяване нищожност на действия на частен съдебен изпълнител, допустимо ли е да съществуват в правния мир нищожни действия на частен съдебен изпълнител и по какъв ред следва да се осъществи защитата на длъжника срещу такива нищожни действия/ действително липсва съдебна практика. Формираната такава практика касае отменения ГПК, а не новия ГПК, който въвежда различна правна уредба на изпълнителното производство и по-конкретно на защитата на длъжника и третите лица от изпълнението, като съществено ограничава подлежащите на обжалване изпълнителни действия. Поради това по тези въпроси произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ето защо, касационното обжалване на определението за прекратяване на делото по иска за прогласяване на нищожност на действия на съдебния изпълнител следва да се допусне. По тези въпроси настоящият състав на ВКС счита следното: Защитата на длъжника може да бъде насочена срещу материалната незаконосъобразност или срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Материална незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени материалноправните предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес, а именно: съществуване на изпълняемото право и принадлежност на имуществото, върху което е насочено изпълнението, на длъжника. Процесуална незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес, а именно: наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист и точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител. Защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява по исков път, чрез предявяване на иска по чл.439 от ГПК. Този иск по съществото си е отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява. Когато в това производство не е проведено съдебно дирене, поради това че е постановено неприсъствено решение, този иск е недопустим, а защитата на длъжника се осъществява по друг, посочен в закона ред /чрез молба за отмяна на неприсъственото решение на основанията, посочени в чл.240, ал.1 от ГПК или чрез предявяване на иска по чл.240, ал.2 от ГПК/. Когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, защитата на длъжника се съществява в исковия процес, който молителят следва да инициира за установяване на вземането си, когато длъжникът е подал възражение срещу заявлението за издаване на заповед за изпълнение или чрез предявяване от длъжника на иска по чл.424 от ГПК. Защитата на длъжника срещу изпълнителната сила на невлезлите в сила неправилни въззивни решения се осъществява чрез искане за спиране на изпълнението им по чл.282 от ГПК, а когато тези решения вече са отменени от ВКС- чрез издаването на обратен изпълнителен лист /чл.245, ал.3, чл.282, ал.3 от ГПК/. ГПК обаче не предвижда самостоятелен иск за прогласяване нищожността на изпълнителни действия. Отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК не е такъв иск, а както бе посочено по-горе е иск за оспорване на съществуването на изпълняемото право. Защитата на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение се осъществява чрез обжалване само на точно посочени в ГПК изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона- съгласно чл.435, ал.2 от ГПК, когато изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество на длъжника или когато длъжникът не е бил уведомен надлежно за изпълнението, а когато се обжалва постановлението за възлагане на имота при публична продан- съгласно чл.435, ал.3 от ГПК, когато наддаването не е извършено надлежно или когато имуществото не е възложено на предложилия най-високата цена. По изключение, съгласно чл.496, ал.3 от ГПК, дори и да не е обжалвано възлагането, публичната продан може да се оспорва по исков ред, когато имотът е закупен от лице, което не е имало право да участва в публичната продан /чл.490 от ГПК/ и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената. Целта на това строго ограничение в оспорването на публичната продан е да се стимулират третите лица да участват в нея. Предвид този обществен интерес изричен иск за прогласяване на нищожността /недействителността/ на публичната продан и на постановлението за възлагане, с изключение на иска по чл.496, ал.3 от ГПК, не е предвиден в закона и съответно не е допустим. Влязлото в сила постановление за възлагане е самостоятелно изпълнително основание, въз основа на което купувачът по публичната продан се въвежда във владение. То се извършва срещу лицето, което се намира в имота. Ако това лице не е длъжник по изпълнителното дело, а трето лице, то може да се защити срещу незаконосъобразните изпълнителни действия чрез обжалването им в хипотезата на чл.435, ал.4 и ал.5 от ГПК или чрез предявяване на владелчески иск /чл.435, ал.5 от ГПК/. Длъжникът може да се защити срещу въвода във владение, включително и срещу въвод въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, чрез всички допустими от закона способи за защита срещу процесуалната и материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение: чрез обжалването на това изпълнително действие при ограниченията на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК, чрез предявяване на иска по чл.496, ал.3 от ГПК, както и чрез предявяване на искове за собственост или за владение по чл.75 от ЗС във връзка с чл.358 от ГПК, по които инцидентно може да оспорва законосъобразността на осъществения от съдебния изпълнител въвод във владение. По тези искове обаче длъжникът може да релевира само доводи, идентични с допустимите доводи за обжалване на изпълнителните действия по чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК и за оспорване на публичната продан по чл.496, ал.3 от ГПК и доводи, касаещи материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение /например липсата на изпълняемо право/. Или в обобщение новият ГПК осигурява различни средства за защита на длъжника срещу незаконосъобразно принудитело изпълнение, но с оглед защитата на взискателя и третите лица-участници в публичната продан, е осигурена стабилност на проданта след изтичане на срока за обжалването й и извършения въз основа на нея въвод във владение. Предвид дадените отговори на първите четири поставени въпроса, обжалваното определение, в което е прието, че самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на публичната продан и постановлението за възлагане, извън случаите, посочени в чл.496, ал.3 от ГПК, е недопустим, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Обжалването на определението за прекратяване на делото в частта по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да се допусне по петия поставен правен въпрос, тъй като в тази част определението е постановено в противоречие със съдебната практика, както и с нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, които безпротиворечиво приемат, че съдът следва да обсъди доказателствата, представени до момента на постановяване на съдебния акт, а когато постановява определение за прекратяване на делото- е длъжен да обсъди всички намиращи се в делото доказателства, относими към допустимостта на иска и редовността на исковата молба. По същество определението за прекратяане на делото по иска с правно основание чл.108 от ЗС е неправилно и като такова следва да се отмени поради следното: Производството по този иск е прекратено поради това, че не са били поправени в срок констатирани от съда нередовности на исковата молба: не са представени данъчна оценка и скица на имота и не е вписана исковата молба. Действително, към исковата молба ищецът не е представил данъчна оценка и скица на претендирания имот. Представянето на скица обаче не е условие за редовност на исковата молба и поради това при липсата на такава скица делото не може да бъде прекратено. По отношение на данъчната оценка в дадения от съда срок за отстраняване на тази нередовност на исковата молба, с молба от 10.09.2010 г. ищецът е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка на имота, а впоследствие с молба от 17.01.2011 г., подадена по пощата на 14.01.2011 г. /също преди изтичане на дадения от съда срок/ е поискал съдът да удължи срока за представяне на това удостоверение за данъчна оценка. В нарушение на процесуалните си задължения съдът не се е произнесъл по нито една от тези две молби- нито е издал съдебно удостоверение, нито е удължил срока за представянето на удостоверението за данъчната оценка, нито е отказал да удължи този срок. Нещо повече, въпреки, че още с молба от 23.09.2011 г. ищецът е внесъл държавна такса по делото в размер на 4 200 лв. /размер, по-голям от дължимата съгласно чл.69, ал.1 от ГПК и чл.71, ал.2 от ГПК държавна такса по иска с правно основание чл.108 от ЗС съгласно по-късно представеното удостоверение за данъчна оценка № 0110 от 13.01.2011 г./, съдът е счел, че по иска с правно основание чл.108 от ЗС въобще не е внесена държавна такса и поради това е прекратил делото и по този иск. По отношение на вписването на исковата молба съдът също неправилно е приел, че ищецът не е отстранил в срок тази нередовност на исковата молба, като не е взел предвид, че съгласно чл.12, ал.1 във връзка с чл.6, ал.1, б.”г” от Правилника за вписванията на вписване подлежат само редовни искови молби с посочена или определена по тях цена на иска. Към настоящия момент, при който съдът все още не е посочил каква цена на иска по чл.108 от ЗС приема, няма как исковата молба да бъде вписана. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 307 от 18.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 258 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 32 от 19.01.2011 г. на Добричкия окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 947 от 2010 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 307 от 18.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 258 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 32 от 19.01.2011 г. на Добричкия окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 947 от 2010 г. по иска за прогласяване нищожност на въвод във владение, извършен на 05.08.2010 г. и на постановление за възлагане № 03170 от 08.06.2010 г. по изпълнително дело № 20107610400151 по описа на ЧСИ Г.С., рег.№ 761 на КЧСИ. ОТМЕНЯ определение № 307 от 18.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 258 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение и потвърденото с него определение № 32 от 19.01.2011 г. на Добричкия окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 947 от 2010 г. по иска с правно основание чл.108 от ЗС. ВРЪЩА делото в отменената част на Добричкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.