Р Е Ш Е Н И Е № 480 София, 14 януари 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Юлия Петкова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1445/2012 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Н. С. Я. против присъда № 29 от 07.06.2012 год. по внохд № 301/2012 год. по описа на Русенския окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочат основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция е проявила избирателен подход при оценката на доказателствата и е игнорирала тези, които оневиняват подсъдимия. Оспорват се изводите на съда за доказаност на обвинението и авторството на жалбоподателя в него с довода, че вътрешното убеждение на въззивния състав е изграден в нарушение на чл. 14 и чл. 303 от НПК. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция служебния защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнението доводи. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 29 от 07.06.2012 год по внохд № 301/2012 год. , на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК Русенския окръжен съд е отменил присъда № 60/05.03.2012 год. по нохд № 2727/2011 год. на Русенския районен съд в оправдателната й част по отношение обвинението срещу подсъдимия Н. С. Я. по чл. 215, ал. 1 от НК и вместо нея постановил нова, с която е признал Н. Я. за виновен в това, че на 06.04.2011 год. в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага е придобил чужда движима вещ-сумата от двадесет лева, собственост на Ц. И. А. от гр.Русе, за които знаел, че са придобити от П. С. П. чрез престъпление-грабеж, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наказанието е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия по взета спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 06.04. до 08.06.2011 год. В останалата част/по отношение осъждането на подсъдимия П. С. П. по чл. 198, ал. 1 от НК/присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна. Съдебният състав от Русенския окръжен съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК за проверка на първоинстанционната присъда в протестираната й част и е спазил изискванията по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК при постановяване на новата присъда. Въззивният съд е направил нов прочит на доказателствената съвкупност и след като е подложил доказателствените източници на анализ и синтез е изложил различни от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, които по безспорен начин установяват авторството на подсъдимия в деянието, в което е обвинен и неговата вина, а именно: На описаните в обвинителния акт дата и място, подсъдимите П., Я. и свидетелят Р. М. взели решение да „дърпат чанти”, т.е. да извършат грабеж чрез употреба на сила от възрастно лице, което физически не може да окаже респектиращ отпор. Уговорили се Я. и М. да пазят и наблюдават, а П. да извърши намисленото, като след деянието се съберат и разделят плячката. В изпълнение на уговореното П. се насочил към пострадалата, издърпал ръчната й чанта и тримата избягали от местопрестъплението в различни посоки, като по-късно се срещнали на определеното преди това място. След осъщественото от П. П. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и установяването на свое владение върху насилствено отнетите вещи и шестдесет лева в банкноти от пострадалата Ц. А., в един последващ момент на същата дата в интернет залата, намираща се в града до „О.”, П. дал от тези пари на подсъдимия Я. сумата от двадесет лева. Очевидец на това станал свидетелят Д. Д. Г., чиито показания от бързото производство/л. 81 и сл. / дадени пред съдия, са приобщени към доказателствения материал, от първата съдебна инстанция по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Същият свидетел е заявил пред съда, че в интернет залата подсъдимият Я. пристигнал с П. и ги видял, че имат пари: „... П. /П./ държеше парите и от тях даде на Н.”/Я./ и по нататък- „Доколкото знам от тях, П. е взел чантата от бабата. Н. е бил с него, но не е бил вътре с него/става въпрос за входа на жилищния блок/, а е стоял наблизо...”. Доколкото знам жената е започнала да вика. Това го знам от тези двамата/П. и Я./”. Възприетата фактология обосновава реализирана от подсъдимия Я. престъпна дейност по чл. 215 НК при форма на изпълнителното деяние – придобиване на чужди движими вещи/пари/, за които той знае, че са придобити от престъпление. Обясненията на подсъдимия Я., с които е оспорил присъствието си на мястото на извършения от П. грабеж, респ., че не е знаел престъпния характер на дадените му парични средства са обсъждани от въззивния съд /л. 8-9 от мотивите на присъдата/ и след съпоставката им с останалите събрани по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите Р. М., М. М. и Д. Г. съдебният състав е посочил, защо не ги кредитира, възприемайки ги за осъществено право на защита, намиращи се в противоречие с останалия обилен, непротиворечащ и уличаващ Я. доказателствен материал, обуславящ един несъмнен и категоричен извод относно авторството му в деянието предмет на обвинението. При установените от въззивната инстанция фактически положения са направени правилни и законосъобразни изводи за правната квалификация на извършеното от подсъдимия Я. деяние, поради което оплакването за незаконосъобразност на атакуваната присъда е неоснователно. Ето защо, не са налице релевираните от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 29 от 07.06.2012 год. по внохд № 301/2012 год. по описа на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: