Р Е Ш Е Н И Е № 224 гр. София, 22.11.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 94 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Г., Т. А. Г., А. А. Г., и тримата от [населено място] и С. С. Софийна от [населено място] срещу решение №1840/26.07.2017г. по в.гр.д. № 1484/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частта, с която е отменено решение №7958/02.11.2016г. по гр.д. №8829/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 12 състав, в частта, с която всеки от предявените от настоящите касационни жалбоподатели срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. С. Г. при ПТП, настъпило на 01.02.2015г., е уважен за разликата от сумата 100 000 лв. до сумата 130 000 лв., като вместо това исковете са отхвърлени за разликата от сумата 100 000 лв. до сумата 130 000 лв. В частта, с която предявените искове са уважени до размера от 100 000 лева за всеки от ищците, както и в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата от 130 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева за всеки от ищците, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Касационните жалбоподатели считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Поддържат, че в мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства – възрастта на ищците, характера, интензитета и продължителността на търпените от тях болки и страдания, причинени от смъртта на тяхната близка родственица ( майка, съпруга и дъщеря). Молят да се отмени въззивното решение и ответникът да бъде осъден да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, [населено място] оспорва жалбата като неоснователна. Счита за правилен извода на въззивния съд, че по делото липсват доказателства, от които да се установи по категоричен начин интензитетът на претърпените неимуществени вреди, обуславящ присъждането на обезщетения в претендираните от ищците размери. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че липсва съпричиняване от страна на пострадалата, като е счел събраните по делото доказателства в тази насока за противоречиви.
С определение №250 от 18.05.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от преждевременната и неочаквана загуба на тяхната съпруга, майка и дъщеря вследствие на процесното ПТП, възлиза на 100 000 лв., като е приел за недоказано възражението на ответника за принос на пострадалата за настъпване на увреждането. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими възрастта на ищците и на загиналата към момента на настъпване на смъртта, установените в процеса отношения на сплотеност между членовете на семейството, както и обществено – икономическите условия към датата на настъпване на ПТП и лимитите на застрахователните покрития към същия момент.
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от касационните жалбоподатели Т. А. Г. и А. А. Г., неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. От свидетелските показания се установява, че между двамата ищци и тяхната майка Д. Г. са съществували отношения на обич и привързаност, особени силни поради това, че поради професионалната ангажираност на бащата с отглеждането на децата се е занимавала основно майката. Въззивният съд не е отчел степента на преживените от ищците негативни емоции, не е взел предвид и обстоятелството, че те са останали без родителска грижа и подкрепа в ранна възраст, както и това, че те ще продължат да изпитват и в бъдеще болки и страдания от загубата на своята майка.
Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение за неимуществени вреди изисква съобразяване и на конкретните икономически условия към правнорелевантния момент, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Въззивният съд, макар и да е отчел момента на настъпване на увреждането, не е съобразил изцяло конкретните икономически условия в страната и значението на нормативно определените лимити / § 27, ал.1 от ПЗР на КЗ, отм./ за отговорността на застрахователя при формиране на този критерий.
С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, следва да се счете, че справедливи по смисъла на чл.52 от ЗЗД са обезщетения в размер на 150 000 лв. за всеки един от ищците Т. А. Г. и А. А. Г., касатори в настоящото производство. Посоченият паричен еквивалент на болките и страданията на ищците се определя към момента на увреждането – 01.02.2015г.
Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалата за настъпването на процесното ПТП. Следва да се съобрази своевременно въведеното в първоинстанционното производство възражение на ответника за наличието на съпричиняване от страна на починалата Д. Г., която, като пътник в участващо в произшествието превозно средство, е допуснала нарушение на чл.137а от ЗДвП, изразяващо се в непоставен предпазен колан. Независимо, че ответникът не е подал касационна жалба, възражението е въведено като предмет на спора в подадения от него отговор на жалбата на ищците. Настоящият състав на ВКС не споделя фактическите изводи на решаващата въззивна инстанция относно липсата на принос на пострадалата за настъпването на вредите. Съгласно решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Пряко относими към поставения за разглеждане правен спор са разрешенията в решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. №35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. №286/2011г. на ВКС, І т. о., според които само обстоятелствата, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил, управляван от пиян водач, и/или че не е ползвал предпазен колан не са достатъчни, за да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. В тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан или че пътувайки в управлявания от пиян водач лек автомобил, е улеснил със свои действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици. Тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване.
От неоспореното заключение на приетата в първоинстанционното производство комплексна съдебно – медицинска и техническа експертиза се установява, че произшествието е настъпило в момента, когато водачът Й. е изпреварил едно МПС и предприел изпреварване на второ МПС. В този момент поради неравности на пътя и внезапното отклоняване на лекия автомобил наляво, последният е започнал занасяне встрани наляво, преминал е плъзгайки се в лентата за насрещно движение, купето се е ударило в паднали камъни на банкета, след което са последвали две преобръщания на автомобилното купе извън пътя. Вследствие на това пътуващата на задната седалка в автомобила Д. С. Г. е изпаднала от автомобилното купе и получила крайно тежки телесни увреждания, довели до нейната смърт. Въз основа на данните за скоростта на автомобила, механизма на ПТП, местоположението на тялото на пострадалата към момента на ПТП и получените по вид и тежест и локализация телесни увреждания, вещите лица са направили извод, че към момента на произшествието Д. Г. е пътувала без поставен обезопасителен колан. Вещите лица са посочили категорично, че при поставен предпазен колан тялото е нямало да получи такива тежки черепно - мозъчна и гръдна травма, които са основната причина за настъпилата смърт на пострадалата. Изтъкнали са обстоятелството, че дори в момента на произшествието коланът да не сработи и да блокира, то тялото на пътуващата пак не би могло да изпадне извън автомобилното купе, защото би се задържало от коремната лента на колана.
При този категоричен извод на вещите лица относно обстоятелството дали пострадалата е била с предпазен колан, както и относно причинната връзка между липсата на колан и тежестта на претърпените травми, довели до смъртта на Д. Г., съдът неправилно е отказал да кредитира заключението на вещите лица и е изказал свои предположения за механизма на ПТП. Действително съгласно формираната по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС с решение № 241 от 23.10.2013г. по гр.д. №3194/2013г. на I ГО на ВКС, решение №108 от 16.05.2011г. по гр.д. №1814/ 2009г. на IV ГО на ВКС, решение № 762 от 20.07.2011г. по гр.д. №1371/2009г. на I ГО на ВКС, решение № 60 от 25.03.2013г. по т.д. №475/2012г. на II ТО на ВКС и др. заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражение срещу него, и следва да прецени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му. В случая обаче заключението на вещите лица е ясно, категорично и обосновано, като то не допуска възможност травмите, довели до смъртта на Д. Г. да са настъпили при поставен предпазен колан. Нещо повече според вещите лица дори и при евентуална повреда на този колан той би задържал тялото на пътника в купето на автомобила. В тази връзка съдът неправилно е дал превес на показанията на свидетеля Й., който е управлявал автомобила при процесното ПТП. Неговите показания, че и тримата пътници са били с поставени колани може да отразяват положението на пътниците в момента на потегляне, но доколкото свидетелят е бил на предната седалка, той не би могъл да следи дали пътуващата на задната седалка Г. е била с колан по време на цялото пътуване. Още повече, че според вещите лица при поставен колан настъпването на претърпените от Г. увреждания би било невъзможно. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че заключението на съдебно техническата експертиза следва да бъде кредитирано изцяло и въз основа на същото следва да се приеме за доказан приносът на пострадалата за настъпилото увреждане, който съставът определя в размер на 20 %.
С оглед така определения принос на пострадалата Д. Г. в размер на 20%, дължимият размер на обезщетението за претърпените от ищците Т. А. Г. и А. А. Г. неимуществени вреди възлиза на 120 000 лева. Поради това присъдените обезщетения от по 100 000 лева следва да се завишат, като на всеки от двамата ищци следва да бъдат присъдени допълнително по 20 000 лева.
В останалата обжалвана част решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Присъденото от въззивния съд обезщетение на ищеца А. Т. Г. е съобразено с данните за съществуващите отношения на обич и разбирателство между починалата и нейния съпруг. По отношение на претенцията на С. Софийна, майка на пострадалата, съдът е съобразил изключителната болка, която смъртта на детето винаги причинява на родителя, независимо от възрастта им. Същевременно съдът е отчел и липсата на ангажирани доказателства за състоянието на двамата ищци А. Г. и С. Софийна след смъртта на Д. Г. и конкретните търпени от тях негативни преживявания. Поради това настоящият състав на ВКС намира за неоснования оплакванията в касационната жалба за допуснати отклонения от задължителните указания, дадени в ППВС №4/1968г. относно критериите, въз основа на които следва да се определи конкретното обезщетение за претърпените от деликт неимуществени вреди, както и за неизвършване на цялостна преценка на всички релевантни към размера на обезщетенията обстоятелства.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците Т. А. Г. и А. А. Г. по 1120 лева - направени разноски за адвокатско възнаграждение за първата и касационната инстанция /съответно по 60 лева за първата инстанция и по 1060 лева за касационната инстанция/, съразмерно с уважената част от исковете.
На ответното дружество следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева, съобразно изхода на спора.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 3200 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от исковете.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1840/26.07.2017г. по в.гр.д. № 1484/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частта, с която е отменено решение №7958/02.11.2016г. по гр.д. №8829/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 12 състав, в частта, с която предявените от Т. А. Г. и А. А. Г., последният непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща А. Т. Г. срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. С. Г. при ПТП, настъпило на 01.02.2015г., са уважени за разликата от сумата 100 000 лв. до сумата 120 000 лв., като вместо това исковете са отхвърлени за разликата от сумата 100 000 лв. до сумата 120 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) на всеки от ищците Т. А. Г., [ЕГН] и А. А. Г., [ЕГН], последният непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща А. Т. Г., двамата с адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.6, допълнително по 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. С. Г. при пътно – транспортно произшествие от 01.02.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2015г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК по 1120 лева / хиляда сто и двадесет лева/ на всеки от ищците, направени разноски за адвокатско възнаграждение за първата и касационната инстанция съобразно уважената част от исковете.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1840/26.07.2017г. по в.гр.д. №1484/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. Т. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.6 и С. С. СОФИЙНА, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], община Петрич, [улица], да заплатят на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева / триста лева/.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3200 лева /три хиляди и двеста лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|