Р Е Ш Е Н И Е № 373 София, 15 октомври 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1127 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№222/2012 г. на Апелативен съд гр. Варна е подадена касационна жалба от подсъдимия В. С. К.,с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник,като се акцентира на съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С решение от 8.02.2013 г. постановено по внохд.№222/2013 г. на Апелативен съд гр. Варна е потвърдена присъда по нохд.№1363/2011 г. на Окръжен съд гр. Варна,с която подсъдимия В. С. К. е признат за виновен в това ,че на 2.11.2010 г. в [населено място] ,в качеството си на длъжностно лице –главен данъчен инспектор при ТД –НАП [населено място],поискал от св.К. сумата от 14750 лв.,която не му се следва и на 4.11.2010 г. получил 1000 лв.,за да не извърши действия по служба,поради което и на основание чл.301 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 1000 лв.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години.С присъдата е наложено и наказание по чл.37 ал.1т.6 НК –лишаване от право да заема държавна длъжност за срок от две години. ПО ЖАЛБАТА на под.В. К. : С касационната жалба на подсъдимия са ангажирани всички касационни основания.В допълнителните съображения към нея защитата сочи : -неправилно въззивния съд е възприел изцяло изводите на Окръжния съд гр. Варна относно приетата за установена фактическа обстановка,в частта й за обстоятелството, каква е точно целта на провежданата от подсъдимия ревизия в [фирма] -от правна страна – не е налице неизпълнение на служебни задължения с неотразяване в доклад на обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК,тъй като ревизията е била със задача да се провери фирмата за приложението на ЗДДС ,а не какъв е произхода на средствата,с които била финансирана дейността на дружеството -липсвала връзка между исканото за получаване на подкуп /облага/ и неизпълнението на служебните задължения на подсъдимия ,поради което и деянието било несъставомерно -въззивния съд не е извършил собствен анализ на доказателствата и не е посочено, кои факти се приемат за установени и на кои доказателствени източници,още повече по делото са налице противоречия в доказателствата,коректно посочени във въззивната жалба останали без отговор -въззивния съд отказал и доказателствени искания на защитата-да се прослушат СРС и да се назначи експертиза за проверка на идентичността на съдържанието на СРС-ВДС,а от там да се установени негодност на това доказателствено средство -нарушено било и правото на защита, с липсата на отговор по довода за насъставомерност по чл.301 НК и евентуалното приложение на чл.225 б НК. Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. По фактите въззивния съд е приел,че на 2.11.2010 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице - главен данъчен инспектор,при извършване на законосъобразно възложена му ревизия в [фирма] [населено място] подсъдимия поискал сумата от 14 750 лв.,която не му се следва и на 4.11.2010 г. получил 1000 лв./от посочената по горе сума /, за да не отрази в доклад /основание за ревизия на доходите / декларираните или получени приходи,източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност. Вярно е ,че е направен пестелив анализ на събраните по делото доказателства,но е посочено на кои доказателства и доказателствени средства правилно е дадена вяра от първоинстанционния съд и защо.Анализирани са и обясненията на подсъдимия,като отново е посочено, в коя им част се възприемат и защо и в коя им част не следва да се кредитират и защо. Отговорено е и на доводите във въззивната жалба,като са посочени и основанията, поради които тези доводи не се възприемат. Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл.371т.1 НПК,като са уважени всички доказателствени искания на защитата,разпитани са поисканите допълнителни свидетели,изслушани оспорени СРС,прецизирано и фактическото обвинение. Събрания доказателствен материал,по предвидения в НПК процесуален ред, е подробно и дори детайлно обсъден ,липсват игнорирания или подценявания.В резултат по фактите първоинстанционния съд е приел,че при извършване на ревизия на [фирма] [населено място],в качеството си на главен данъчен инспектор подсъдимия поискал да му се представи декларация за произхода на средствата ,с които била финансирана дейността на дружеството.Обстоятелствата предмет на тази декларация, следвало да се проверят /да бъдат предмет / ,извън осъществяваната ревизия по приложението на ЗДДС,от отдел „Селекция „ на ТД на НАП сигнализирана от подсъдимия.При среща между подсъдимия и св.К. /съсобственик на фирмата / подсъдимия обяснил ,че тази проверка /на произхода на средствата / може да се избегне,ако той /К. / изготви нова декларация,в която отрази,че средствата са оборотни,а не лични .За да стане това подсъдимия поискал от св.К. 10% от сумата, която декларирал като лични средства за финансиране на дейността на фирмата,или 14 700 лв.,като обяснил че колежката му Д. ще поиска проверка на произхода на парите.Св.К. споделил за искането на подсъдимия със св.И. /главен счетоводител на фирмата / и със съпругата си,която сигнализирала органите на МВР.На 4.11 2010 г. в кафе клуб,св.К. носил десет банкноти по 100 лв.,белязани с химическо вещество, които по настояване на подсъдимия оставил при св.К.-барман в заведението.По късно подсъдимия и св.К./помолен от подсъдимия да му направи услуга/ отишли в кафе клуба, където К. предала на К.,в присъствието на подсъдимия плика с парите оставени от св.К.,а на излизане от заведението двамата били задържани. При правилно и безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно. Обективния състав на престъплението по чл.301 ал.1 НК изисква длъжностно лице ,да поиска или приеме дар...за да извърши или да не извърши действие по служба. Не се спори по делото,че подсъдимия е длъжностно лице –главен данъчен инспектор към ТД НАП [населено място],че в инкриминирания период е извършвал планова ревизия ,заедно със св.Д. на фирмата, в която съсобственик е св.К.,че е поискал сумата от 14700 лв.,от които получил 1000 лв.,за да не изпълни действия по служба-да не сигнализира отдел „Селекция „ на ТД на НАП [населено място]. Защитата счита ,че липсва връзка /конекситет / между искането и получаването на облагата и неизпълнението на служебни задължения на подсъдимия,тъй като нямал такива задължения. Довода е неоснователен и не намира опора в доказателствата по делото а и в приетите и неоспорени факти посочени по горе.Установено е по делото, че под.К. е имал задължение,при констатиране на „неясно финансиране” с лични средства-дейността на проверяваната фирма ,да изготви доклад до отдел „Селекция” при ТД на НАП за наличие на обстоятелствата по чл.122 ал.1т.7 ДОПК.Облагата е поискана и частично получена, за да не се отразят в доклада констатираните обстоятелства /срещата със св.К. ,”съвета” да се смени съдържанието на декларацията и средствата от лични да станат оборотни /,което ясно сочи на връзка –конекситет,между служебните задължения на подсъдимия-неизвършени и поисканата и частично получена сума –облага. Довода за явна несправедливост на наказанието не е мотивиран,формално е посочено,че при определяне на наказанието не са съобразени всички обстоятелства,”които са от значение за индивидуализацията на наказанието” .Оплакването е неоснователно .При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение ,като са подценили завишената степен на обществена опасност на деянието.Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства ,с приложението на чл.66 ал.1 НК и е явно несправедливо но не в сочената от защитата насока. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,наказанието на подсъдимия справедливо,а жалбата изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№222/2012 г. на Апелативен съд гр. Варна ,с което е потвърдена присъда по нохд.№1363/2011 г. на Окръжен съд гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :