О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 419 гр. София,06.07.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№1228 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Интериорен дизайн и мениджмънт на имоти“ ЕООД, [населено място], срещу решение №12290 от 10.11.2020г. по т.д. №1567/2020г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №2360 от 30.12.2019г. по т.д.№2927/2017г. на Софийски градски съд, ТО, с което по иска с правно основание чл.216, ал.1, т.3 от ДОПК, предявен от публичен взискател при ТД на НАП, София, срещу „Акваграфикс“ ЕООД, [населено място] и „Интериорен дизайн и мениджмънт на имоти“ ЕООД, [населено място], е обявено, че непаричната вноска в капитала на „Интериорен дизайн и мениджмънт на имоти“ ЕООД, извършена от „Акваграфикс“ ЕООД, [населено място], съгласно вписване в ТР под № 20130815141854 за следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ №12, находящ се на IV етаж в жилищната сграда, със застроена площ 95,7 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс; две спални; тоалетна; баня с тоалетна, входно антре и два балкона при-съседи: [улица], ап.№11; асансьор, шахта и стълбище; и от две страни двор, заедно с МАЗЕ №12, с площ от 4,8 кв.м, и ГАРАЖ №3, находящ се на приземния етаж на сградата със застроена площ от 19,6 кв.м. в процесната сграда, а именно МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от пет жилищни етажа, подпокривен етаж, приземен етаж с магазини и гаражи, с определен административен адрес: [населено място], [улица], бивша [улица], която сграда е построена върху Урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIV - 853, от кв. 104, по плана на [населено място], м. „Красно село - Стрелбище - бл.32", целият с площ от 670 кв.м., при съседи: [улица], УПИ XIII - 10,852, УПИ III - детски комбинат /трети, отреден за детски комбинат/, УПИ II - за жилищно строителство /втори, отреден за жилищно строителство/, магазини и трафопост, е недействителна на основание чл.216, ал.1, т.3 от ДОПК по отношение на Държавата. Със същото решение на СГС са оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК, предявени от публичен взискател при ТД на НАП, София, срещу „Акваграфикс“ ЕООД, [населено място] и „Интериорен дизайн и мениджмънт на имоти“ ЕООД, [населено място]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение не кореспондира с вложения от законодателя смисъл исковете по чл.216 ал.1 от ДОПК да се ценят като извънреден, а не да се превръщат в регулярен способ на публичния изпълнител за събиране на задължения към фиска. Касаторът излага съображения, че при всички фактически състави на разпоредбата трябва да се изследва дали длъжникът е целял да осуети насочването на принудителното изпълнение върху непаричното си имущество. Прави оплакване, че решението е необосновано и немотивирано, тъй като в него липсва обсъждане на доводите и възраженията във въззивната жалба за липса на предпоставки за уважаване на исковете и на събраните по делото доказателства, а съдът само изолирано е коментирал отделни доводи на жалбоподателя като неоснователни, но без да ги разгледа по същество. Счита, че изводът на съда за неоснователност на доводите за наличие на достатъчно имущество у „Акваграфикс“ ЕООД за погасяване на задълженията по ревизионния акт към датата на апорта, изцяло противоречи на събраните по делото доказателства. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е посочил, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1. Длъжен ли е съдът да назначи експертиза, когато пред първата инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, релевирано във въззивната жалба? Следва ли съдът, ако това не е поискано от страните, да постави на вещото лице и въпроса дали счетоводните книги са редовно водени за съответния период, през който се извършва проверката? 2. Лишаването на страна в процеса от възможност да представи доказателства представлява ли съществено нарушение на процесуалните норми и съдопроизводствените правила, което засяга основните процесуални права на страните в процеса? 3. За съществуването на потестативното право на ищеца има ли значение, че след разпореждането длъжникът разполага с друго имущество, което покрива размера на задължението? Касаторът поддържа, че по въпросите по пункт първи от изложението въззивният съд е допуснал противоречие с разясненията в ТР №1/19.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с решение №83/03.11.2017г. по т.д.№2383/2016г. на ВКС, ГК, ІI г.о., както и с определение №453/11.05.2016г. по гр. д. №332/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Твърди, че вторият въпрос е разрешен в противоречие със задължителните указания на ППВС №1/1953г. и практиката на ВКС, обективирана в решение №27/28.02.2013г. по т.д. №410/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. По трети въпрос също се позовава на противоречие с решение №27/28.02.2013г. по т.д. №410/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Поддържа също, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация НАП – ТД [населено място], не изразява становище по жалбата. „Акваграфикс“ ЕООД- необходим другар на касатора не изразява становище относно допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства е приел, че предявеният иск с правно основание чл.216 ал.1 т.3 от ДОПК е основателни и доказан. Установил е, че е извършен апорт на недвижими имоти, които са били притежание на длъжника, в друго търговско дружество, т.е. извършена е непарична вноска на имуществено право, с вписване в ТР под №20130815141854, което включва и процесните имоти. Приел е, че апортът е извършен през подозрителния период след датата на връчване на заповедта за извършване на ревизията - 26.02.2013г., а в резултат на същата ревизия са установени публични задължения на „Акваграфикс“ ЕООД с ревизионен акт от 15.11.2013г. С оглед на това е приел, че са налице двете предпоставки за уважаване на предявения главен иск: атакуваната сделка да е извършена след датата на възлагане на ревизията, в резултат на която са установени публични задължения и атакуваното разпоредително действие съставлява непарична вноска с имуществено право на публичния длъжник. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че доводите на ответника относно наличието на достатъчно имущество за покриване на публичните задължения на „Акваграфикс“ ЕООД, са ирелевантни за основателността на иска по чл.216, ал.1, т.3 от ДОПК. Въпреки този извод, е обсъдил оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата относно наличието на достатъчно имущество у „Акваграфикс“ ЕООД за погасяване на задълженията по ревизионния акт към датата на апорта. Изтъкнал е, че счетоводните книги не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в тях информация, а са частни документи и доказателствената им сила се преценява с оглед на всички релевантни за спора данни по делото, включително и тяхната редовност. Счел е, че тъй като не са ангажирани доказателства за документалната обоснованост на записванията в счетоводните книги на „Акваграфикс“ ЕООД, удостоверените с тези записвания обстоятелства не могат да бъдат приети за установени и от съда. Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационното обжалване не следва да се допусне. Последният въпрос в изложението на касатора е включен в предмета на делото, доколкото въззивният съд е изразил становище, че в хипотеза на чл.216, ал.1, т.3 от ГПК законодателят не е поставил изискване публичният взискател да не може да бъде удовлетворен от длъжника по друг начин, респективно с друго налично имущество на длъжника. По отношение на този въпрос обаче не е обосновано допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като цитираното от касатора решение №27/28.02.2013г. по т.д. №410/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. не съдържа разрешение по поставения въпрос. Касационно обжалване не може да се допусне и поради ненадлежно обосноваване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. За да е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, разрешеният в обжалваното въззивно решение правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е посочил, че формулираните от него въпроси са от значение за развитието на правото, без да сочи конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тълкуване от ВКС. От друга страна поставеният въпрос не е относим към изчерпателно предвидените в закона предпоставки за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.3 от ДОПК, доколкото разпоредбата е ясна и изрично предвижда относителна недействителност за всяка непарична вноска с имуществено право на длъжника, извършена след визираните в разпоредбата на чл.216 от ДОПК дати, без оглед нейните последици по отношение на възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Относимостта на въпроса към останалите предявени при условията на евентуалност искове е без значение, доколкото същите са оставени без разглеждане предвид уважаването на главния иск. Без значение за изхода на производството се явяват и двата процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. Същите са свързани с доводите в касационната жалба, че поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които не са отстранени от въззивния съд, по делото не са били събрани относими доказателства относно наличието на достатъчно имущество у длъжника към датата на апорта за погасяване на задълженията по ревизионния акт. След като наличието на други активи на длъжника към датата на атакуваното разпореждане е ирелевантна за основателността на иска по чл.216, ал.1, т.3 от ДОПК, то направените от касатора в тази насока доказателствени искания, дори и да са своевременно заявени и допустими, не биха били относими към предмета на спора, съответно събирането на доказателствата не би обусловило различен изход на производството. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12290 от 10.11.2020г. по т.д. №1567/2020г. на Софийски апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.