6 Р Е Ш Е Н И Е №259 С., 21.10.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 96 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата В. И. Д., чрез пълномощника й адвокат В. Г. и от ответника Д. М. М., чрез пълномощника му адвокат Чанка П., против решение № V-97 от 16.07.2010 г., постановено по гр.д. № 887 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № 16 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 161/2008 г. на Районен съд-гр.П. и е допуснато извършване на съдебна делба между В. И. Д. и Д. М. М. на трети жилищен етаж в описаната сграда при права */* ид.ч. за първата и */* ид.ч. за втория и е отхвърлен иска за делба на ½ ид.ч. от изградения над третия жилищен етаж тавански етаж с обособени в него помещения и санитарен възел. Ищцата В. И. Д. атакува въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на * ид.ч. от изградения тавански етаж, като поддържа касационните основания по чл.281, т.3 ГПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Д. М. М. атакува въззивното решение в частта, с която е допусната делба на третия жилищен етаж, като е прието за неоснователно възражението му за трансформация на лични средства и по отношение на останалата * ид.ч. от имота, като поддържа, че в тази част същото е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Страните взаимно оспорват жалбите си. С определение № 498 от 12.05.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на В. Д. с оглед произнасяне по допустимостта му в атакуваната от нея част, доколкото в исковата молба се претендира делба на идеална част от вещ, за която се твърди, че е самостоятелен обект на вещни права, както и по жалбата на Д. М. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „следва ли да се признае трансформация на стойността на правото на строеж след като сградата /обекта/ е вече построен”. За да постанови решението си Бургаският окръжен съд е проследил правоотношенията по повод придобиването на третия жилищен етаж и във връзка с възражението на Д. М. за наличие на пълна трансформация на негови лични средства. Установено е, че бракът между страните е сключен на 8.02.1980 г. и е прекратен с решение № 231/7.03.2007 г. по гр.д. № 68/2007 г. на ПРС, като през 1975 г. бащата на Д. М. дарил на него и брат му по * ид.ч. от първия жилищен етаж, през 1988 г. родителите дали съгласие синовете им да пристроят и надстроят съществуващата сграда с трети жилищен етаж, а през 1989 г. съсобствениците им учредили правото на пристрояване и надстрояване, като Г. го учредили възмездно срещу сумата 432 лв. През 1990 г. Д. М. прехвърлил на брат си И. М. своята * ид.ч. от първия жилищен етаж, а в замяна последния му прехвърлил * ид.ч. от третия жилищен етаж с изба. Прието е, че * ид.ч., придобита по замяната е лична собственост на Д. М., за което не е имало спор пред въззивния съд. По отношение на останалата * ид.ч. е счетено за неоснователно възражението за трансформация на лично имущество, изразяващо се в стойността на вложените материали и труд при строителството. Участието с личен труд не обуславя наличието на трансформация на лично имущество по смисъла на чл.21, ал.1 СК /отм./, а и свидетелските показания не подкрепят твърденията, че разходите за труд и материали са изплащани изцяло от бащата М. М. с негови лични средства, като в тази насока са кредитирани като незаинтересовани показанията на свидетеля Ч., а не на брата на ответника И. М. и е отчетено, че липсват доказателства М. М. да е разполагал в периода на строителството с парични средства в размер, близък на стойността на третия етаж. По отношение на таванския етаж е прието, че същият не е обща част и е изграден извън обема на учреденото право пристрояване и надстрояване и в отклонение от одобрения архитектурен проект, поради което по приращение е станал собственост на собствениците на земята, от която ищците нямат права. Неоснователно е и позоваването от страна на ищцата на придобивна давност, тъй като ангажираните доказателства сочат, че бившите съпрузи са ползвали тавански помещения със съгласието на Д. М., собственик на дворното място, но липсват данни да са демонстрирали намерение да своят тези помещения. По допустимостта на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на * ид.ч. от изградения над третия жилищен етаж тавански етаж с обособени в него помещения и санитарен възел: В исковата молба ищцата В. Д. е твърдяла, че по време на брака с ответника са придобили правото на собственост върху * ид.ч. от четвъртия жилищен етаж въз основа на продължително, спокойно и непрекъснато давностно владение и е поискала да се допусне делбата й между нея и бившия й съпруг. От посочените твърдения следва, че се иска делба на идеална част от самостоятелен обект на правото на собственост. Процесуално недопустим е иск за делба на идеални части от вещ. Това следва от същността на делбата като договор между съсобствениците или регламентирано в закона съдебно производство, чрез което се ликвидира съществуващо състояние на съсобственост върху конкретно обособена и реално съществуваща вещ /движима или недвижима/. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са изпълнили задължението по чл.130 ГПК да проверят допустимостта на предявения иск и са се произнесли по същество, като са постановили процесуално недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „следва ли да се признае трансформация по чл.21 СК от 1985 г.-отм. на стойността на правото на строеж след като сградата /обекта/ е вече построен”: преобразуването на лично имущество е регламентирано в приложимия към спора чл.21 СК от 1985 г. – отм., според който лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл.20, ал.1 или с друго лично имущество, придобито преди брака. По своята същност правото на строеж е вещно право, което следва обременения участък земя при прехвърлянето му от собственика на земята, противопоставимо е както на собственика на земята, така и на всяко трето лице и дава възможност на носителя си да построи и притежава собственост върху определен обект, отделно от собствеността на земята, включително да възстанови този обект отново, ако последния погине. Когато правото на строеж съставлява лично по смисъла на чл.20, ал.1 СК от 1985 г.-отм. имущество на единия съпруг, то запазва този си характер и след построяването на обекта, за който е учредено, доколкото и след реализирането му продължава да съществува в латентно състояние и само носителят му може да възстанови обекта, ако последния погине. В този смисъл при спор по чл.21 СК от 1985 г.-отм. касаещ сградата, построена въз основа на отстъпената безвъзмездно на единия съпруг суперфиция не настъпва трансформация на лично имущество в размер на стойността на правото на строеж. Съпругът суперфициар продължава да бъде едноличен носител на съществуващото в латентно състояние право на строеж, а съпружеска имуществена общност е само построената с общи средства сграда, респ. идеална част от сграда. По основателността на касационната жалба относно иска делба на третия жилищен етаж: безспорно между страните е, че * ид.ч. от третия жилищен етаж е лична собственост на Д. М., придобита при условията на чл.21, ал.2 СК от 1985 г. след реализиране на правото на строеж въз основа на договора за замяна по нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г. По отношение на останалата * ид.ч. въззивният съд е приел, че не е опровергана презумпцията на чл.19, ал.3 СК и същата е съпружеска имуществена общност, която е прекратена при равни права на съпрузите, поради което е допуснал делбата при права * ид.ч. за В. Д. и * ид.ч. за Д. М. /отразени в решението чрез възприетата парична стойност на обекта – */* ид.ч. за първата и */* ид.ч. за втория/. В касационната жалба не е оспорена възприетата от въззивния съд според заключението на разширената съдебно-техническа експертиза стойност на строителството на процесния трети жилищен етаж в размер на 19025 лв., включващи стойността на труд, материали и механизация. Доводите са, че следва да се признае трансформация и на стойността на правото на строеж от 1280 лв., на вложения личен труд от касатора, неговия брат и приятели в размер на 2200.23 лв., както и стойността на закупените материали и заплащането на майсторите, извършвано от бащата на касатора. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване и установеното по делото обстоятелство, че правото на строеж е придобито в лична собственост от Д. М., то неговата стойност не се включва в стойността на сградата с оглед разрешаването на спора по чл.21 СК от 1985 г.-отм., нито може да обоснове трансформация по смисъла на посочената разпоредба. Неоснователна е тезата, че следва да се признае трансформация в размер на стойността на труда, положен от касатора, негови роднини и приятели. От една страна чл.19, ал.2 СК от 1985 г.-отм. регламентира влагания труд като израз на съвместния принос, явяващ се основание за възникване на съпружеската имуществена общност. От друга страна разпоредбата на чл.21 СК от 1985 г.-отм. предвижда, че преобразуване на лично имущество е налице, когато придобиването по време на брака е станало с лично имущество на съответния съпруг, а в определението на личното имущество по чл.20 СК от 1985 г.-отм. не са включени вещите, възникнали в резултат на личния труд или безвъзмездно предоставен труд на трети лица. Чл.19, ал.3 СК от 1985 г.-отм. въвежда оборима презумпция, че съвместния принос на съпрузите при възмездното придобиване на вещи се предполага. Тежестта за оборването й е на страната, която претендира, че дадено имущество е нейна лична собственост., като за целта следва да проведе пълно и главно доказване. Свидетелските показания, ангажирани по делото са противоречиви – св.Б., леля на ищцата, твърди, че В. Д. също е помагала при строителството, а средства е предоставяла и майка й; св.И. М., брат на ответника – че всички материали за закупувани и труда на майсторите е заплащан със средства на бащата на ответника; св.Ч. – че не знае с чии средства са закупувани материалите и бащата на ответника е заплащал труда му. При наличието на противоречия в свидетелските показания и липса на други доказателства, спрямо които да се прецени достоверността им, то не може да се приеме, че е безспорно установено твърдяното от Д. М. финансиране на строителството изцяло със средства на баща му, а съответно не е опровергана презумпцията на чл.19, ал.3 СК от 1985 г.-отм. В обобщение правилен е извода на въззивния съд, че * ид.ч. от процесния трети жилищен етаж е придобита в съпружеска имуществена общност и имота следва да бъде допуснат до делба, като правилно са определени и правата на страните в съсобствеността, поради което въззивното решение в атакуваната му от Д. М. част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящото производство разноските по касационното обжалване следва да останат в тежест на страните, така както са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № V-97 от 16.07.2010 г., постановено по гр.д. № 887 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас и решение решение № 16 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 161/2008 г. на Районен съд-гр.П. В ЧАСТТА, с която е разгледан предявен от В. И. Д. против Д. М. М. иск за делба на * ид.ч. от тавански етаж, находящ се в жилищна сграда с изба-южен близнак, построена в УПИ *, кв. * по плана на [населено място] и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № V-97 от 16.07.2010 г., постановено по гр.д. № 887 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 16 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 161/2008 г. на Районен съд-гр.П. и е допуснато извършване на съдебна делба между В. И. Д. и Д. М. М. на трети жилищен етаж, находящ се в жилищната сграда-южен близнак с тавански етаж и изба, изградени в *, кв.* по плана на [населено място] при права */* ид.ч. за първата и */* ид.ч. за втория. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: