3 Р Е Ш Е Н И Е № 392 София, 04 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 19 септември, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 2104 / 2011 година Касационното производство е образувано по жалба на подс. Л. Б. Б. депозирана чрез неговия защитник, срещу присъда № 182 от 09. 06. 2011 год. постановена по ВНОХД № 340 / 2011 год. по описа на Софийски градски съд. В жалбата поддържана и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия /последният не се явява/, се релевират доводи за наличие на допуснати касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се прави искане подсъдимия Б. да бъде оправдан, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за частична основателност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда от 15. 07. 2010 год. постановена по НОХД № 1817 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. София подс. Л. Б. Б. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. По протест нпостановена по ВНОХД № 340 / 2011 год. по описа на Софийски градски съд, първоинстанционната присъда била отменена, като подс. Б. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, е направил опит противозаконно да отнеме чуждо МПС – л.а. „.....”, м. „......” с рег. № ...., от владението на Ф. О. А. без неговото съгласие с намерението да го ползва, като опита е останал недовършен поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се явява частично основателно, тъй като неправилно е била ангажирана отговорността на касатора като съизвършител на инкриминираното престъпление. От събраните по делото доказателства включая и след проведеното въззивно съдебно следствие, по категоричен начин е било установено, че на инкриминираните дата и място, автомобила на пострадалия - л.а. „....”, м. „.....” с рег. № ..... бил взломен, като на местопроизшествието се намирали две лица. Първото от тях, а именно, неустановеното по делото лице, седяло на шофьорското място и се опитвало да приведе автомобила в движение, а в близост до предната дясна врата, се намирал подс. Б., наблюдаващ извън всякакво съмнение, района на местопроизшествието. Това е фактическото разположение възприето както от свид. К., така и от свид. П. и П. – полицейски служители. Въпреки че оценъчната дейност на доказателствения материал по делото е била извършена от въззивния съд при съблюдаване на принципа визиран в разпоредбата на чл. 14 от НПК и при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени по съмисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, неправилно решаващият съд е счел, че престъпната деятелност осъществена от подс. Б. може да бъде субсумирана по смисъла на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от НК. Безспорно установените действия на подсъдимия – стоящ в близост до автомобила и по същество „охраняващ” действията на извършителя – неустановеното по делото лице, не са нищо друго освен улесняване на опита да бъде отнето противозаконно инкриминираното МПС и с това са достатъчни за правната квалификация „помагач” по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК. Това нарушение на материалния закон може да бъде отстранено от ВКС, като приложение на „закон за еднакво наказуемо престъпление” съобразно разпоредбата на чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК и не се отразява на общата правилност на атакуваната присъда, включая и наложеното със нея наказание на дееца. За пълнота, следва да се отбележи, че действително е налице хипотеза, при която може да се разсъждава за съизвършителство с разпределение на ролите /както е приел въззивния съд/ при извършване на престъпление по чл. 346 от НК, но същата касае обвинение по-тежко от това, повдигнато по отношение на касатора Б.. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 182 от 09. 06. 2011 год. постановена по ВНОХД № 340 / 2011 год. по описа на Софийски градски съд, като преквалифицира извършеното от подсъдимия Л. Б. Б. по чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: