Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 164                                                гр.София, 18.02.2010 год.                                              В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                      ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                                                                    при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №4656 по описа на І ГО за 2008 год.   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по жалба на А. А. П. от гр. В., против решението от 17.07.2008г., постановено по в.гр.д. №488/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 18.04.2008г. по гр.д. №666/2007г. на Велинградски районен съд за отхвърляне на предявените от А. А. П. срещу О. у. ”Г”, гр. В., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №578 от 05.06.2009г. по делото, поради решаването от въззивния съд на спора за законността на уволнението на приложеното от работодателя основание – чл.325, т.3 от КТ – поради изтичане на срока, без да е обсъдил доводите на служителката за липса на предпоставките на закона за сключване на срочен трудов договор за определено време, в противоречие с установената практика на ВКС, че в решението си съдът следва да обсъди становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата О. у. ”Г” я оспорва като неоснователна, като съображенията си излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от А. А. П. срещу О. у. ”Г” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. С За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че законосъобразно е прекратен трудовия договор на основание чл.325, т.3 от КТ - поради изтичане на срока, тъй като страните са изменили сключения срочен трудов договор за заместване на служител, в такъв за определен срок. Не са обсъдени доводите на жалбоподателката, че не са били налице законовите предпоставки за сключване на договор за определен срок. Решението е неправилно. Установено е, че страните са сключили трудов договор №373 от 26.09.2005г., съгласно който А. П. е заемала длъжността “начален възпитател” в О. у. ”Г” при условията на чл.67, ал.3 от КТ – до завръщане на титуляра И. Д. – 31.08.2006г.становява се от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото, че заместваният не се е завърнал на длъжността поради това, че е заел длъжността „начален учител” – първоначално по заместване с допълнително споразумение от 01.09.2006г., а в последствие за неопределено време - с допълнително споразумение. С молба от 01.09.2006г. П. е поискала да бъде назначена за възпитател в училището през учебната 2006/2007г. На 01.09.2006г. е постигнато съгласие между страните за сключване считано от 01.09.2006г. на трудов договор за определено време по чл.68, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КТ - до 31.08.2007г. Със заповед №1 от 01.09.2007г. на директора на О. у. ”Г” трудовият договор на П. е прекратен на основание чл.325, т.3 от КТ – изтичане на уговорения срок. Въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ГПК/отм./ не е обсъдил доводите на жалбоподателката за липса на предпоставките за сключване на срочен трудов договор за определено време, тъй работата на началния възпитател не е временна, сезонна или краткотрайна, а има постоянен характер и за нея е допустимо сключването на срочен трудов договор за определено време, ако е налице изключение по §1, т.8 от ДР на КТ, но такова не било установено. Нарушението е съществено, тъй като необсъдените доводи се отнасят до релевантните за спора обстоятелства за наличието на предпоставките на закона за сключване на срочен трудов договор за определено време, за да е налице валидно сключен срочен трудов договор. Трудовият договор е сключен при действието на измененията на чл.68 КТ /ДВ, бр.25/2001г./, при които с разпоредбите на ал.2-4 /ал.3-5, съгласно изм. ДВ, бр.48 от 13 юни 2006г., действало към момента на постигане на съгласието между страните за срочността на договора/ са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок по чл.68, ал.1, т.1 от КТ.словията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл.68 КТ, и страните са длъжни да се съобразяват с тях. В случая не е налице хипотеза по чл.68, ал.3 от КТ, посочена в договора, тъй като тъй не е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение - чл.68 ал.4 КТ, като в §1 т.8 ДР на КТ е регламентирано, че “изключение” по смисъла на чл.68 ал.4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 година- изр.1 на чл.68 ал.4 от КТ, или за по- кратък срок от 1 година, като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя- изр.2 на чл.68 ал.4 от КТ. В случая в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи “изключение” по смисъла на чл.68 ал.3 КТ и в инстанциите по същество не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, поради което следва, че не е налице условието “по изключение”, визирано в посочената разпоредба. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че клаузата на трудовия договор за срока на трудовото правоотношение е в нарушение на закона, тъй като няма основания за срочността. Предвид че изпълняваната от ищцата длъжност „начален възпитател” е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му, видно от представените длъжностни разписания, същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл.68, ал.3 от КТ, а се касае за работа с постоянен характер. Няма доказателства за наличието на причини, обуславящи срочността, съгласно чл.68, ал.4 от КТ във връзка с §1, т.8 от ДР на КТ. По силата на разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ недействителната клауза се замества с такава за неопределено време. Това обуславя незаконосъобразността на издадената заповед №1/01.09.2006г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.09.2006г., на основание чл.325 т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК то трябва да се отмени и спорът да се реши по същество от касационната инстанция. В случая не са налице предпоставките по чл.68, ал.3 от КТ, нито предпоставката “по изключение” по чл.68, ал.4 от КТ, то трудовият договор е сключен в нарушение на посочените законови разпоредби. При това положение по силата на чл.68, ал.4 от КТ трудовият договор между страните се счита за неопределено време, поради което не е налице приложеното основание по чл.325, т.3 от КТ, от което следва незаконността на уволнението, а оттам – че са основателни обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК спорът трябва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като исковете бъдат уважени. Размерът на дължимото обезщетение е установен с основното и допълнителното заключения на съдебно-счетоводната експертиза и възлиза на сумата 2020,40лв. Сумата представлява размера на брутното трудово възнаграждение за шестмесечния период след уволнението, определено на базата на последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено на длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение, от който размер е приспаднато брутното трудово възнаграждение за работата на ищцата при друг работодател. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 29.10.2007г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски в инстанциите по делото в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 17.07.2008г., постановено по в.гр.д. №488/2008г. на Пазарджишки окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на А. А. П. от гр. В., ул.”О” №62, извършено със заповед №1 от 01.09.2007г. на директора на О. у. ”Г”, гр. В.. ВЪЗСТАНОВЯВА А. А. П. на предишната работа като “начален възпитател”. ОСЪЖДА О. у. ”Г”, гр. В., да заплати на А. А. П. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2020,40лв./две хиляди и двадесет рева и 40ст./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2007г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 300лв. /триста лева/.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: