Р Е Ш Е Н И Е

№ 60154

гр.София, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1606 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. срещу решение № 43 от 07.01.2021 г. по в.гр.д.№ 2797 от 2020 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 157 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 1151 от 2019 г. на Провадийския районен съд за отхвърляне на следните предявени от С. Г. П. срещу Б. И. В. и И. С. В. искове:
1. с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД във вр.с чл.44 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответниците, че пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег.№ 315 и рег. № 316, том 1, № 18 от 30.01.2012 г. на помощник-нотариус В. Ч. при нотариус З. А., е нищожно поради липса на воля от страна на упълномощителя Г. И. И. за предоставяне на право на разпореждане от негово име с описаните в пълномощното имоти;
2. с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ....., том І, рег. № 390, н.д. № 58 от 02.02.2012 г. на нотариус З. А., е нищожен като привиден и прикриващ действителен алеаторен договор;
3. с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на прикрития действителен договор за прехвърляне на имот /дворно място, находящо се в [населено място], общ.П., цялото с площ от 785 кв. м. при посочени граници, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м., лятна кухня с площ от 20 кв.м. и гараж с площ от 21 кв.м./ срещу задължение за гледане и издръжка;
4. с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, за прогласяване за недействителен по отношение на С. П. на договор от 02.02.2012 г. за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ....., том І, рег. № 390, н.д. № 58 от 02.02.2012 г. на нотариус З. А. на следния имот: дворно място, находящо се в [населено място], общ.П., цялото с площ от 785 кв. м. при посочени граници, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м. и
5. с правно основание чл.108 ЗС в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата е собственик по наследство на недвижим имот /дворно място, находящо се в [населено място], общ.П., цялото с площ от 785 кв. м. при посочени граници, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м./ и се иска да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху същия недвижим имот.
С определение № 60259 от 15.06.2021 г. настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо г.о., е допуснал касационно обжалване на решението в следните негови части: по иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД; по исковете с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС в частите им, касаещи дворното място, жилищната сграда и лятната кухня, както и гаража; по иска с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, предявен като евентуален на иска по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД.
Касационното обжалване на решението в горепосочената част е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с посочена от касаторката С. П. практика на ВКС – решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 375 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о./ по следния правен въпрос: дали документ, съставен само от страната, на която привидността се противопоставя /а не от двете страни по сделката/, има характер на „обратно писмо“ и представлява ли пълно доказателство за симулативността на сделката?
В открито съдебно заседание касаторката С. Г. П. не се явява и не взема становище.
Ответниците Б. И. В. и И. С. В. също не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о., след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, по поставения за разглеждане правен въпрос и основателността на касационната жалба приема следното: В посоченото от касаторката решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 375 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., се приема, че едностранно съставеният документ от страната по сделката, на която привидността се противопоставя, е „обратно писмо“ и пълно доказателство за симулативността на волеизявленията, щом разкрива по несъмнен начин волята й правните последици от сделката да бъдат само афиширани, без да настъпят. За да се третира изявлението като „обратно писмо“, не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност. Посоченото разрешение е дадено предвид обстоятелството, че законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа, разкриващ симулацията /преди, по време или след сключване на симулативната сделка/, нито за това документът да е подписан от двете страни. Така издаденият от ответника по иск за разкриване на симулация документ, който е истински и разкрива пълно симулацията, е достатъчно доказателство за уважаване на иска. От друга страна, „начало на писмено доказателство“ е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна.
В обжалваното решение, във връзка с иска по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, въззивният съд е приел, че писмените обяснения на ответника Б. В. /страна по договора за продажба от 02.02.2012 г./ пред Районна прокуратура- П. от 13.12.2012 г. не представляват „обратно писмо“, а само „начало на писмено доказателство“. Според съда тези обяснения са недостатъчни за доказване на твърдението, че действителната воля на страните е била да се обвържат с договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като било житейски и логически невъзможно да има разминаване между волята на страните по договора, по който купувачът и представителят на продавача са едно и също лице.
Изводът на въззивния съд е неправилен и противоречи на приетото в решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 375 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. От съдържанието на дадените на 13.12.2012 г. от ответника Б. В. обяснения пред прокуратурата се изяснява, че взаимната воля на страните по договора от 02.02.2012 г. е била да бъдат обвързани от договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. В горепосочените обяснения В. изрично е заявил:„…предложих на Г. да ми прехвърли къщата си срещу гледане. Той се съгласи…“; „През месец февруари 2012 г. реших да прехвърля имота на Г. И. на свое име, тъй като полагах грижи за него, а нямах сигурност, че ще получа къщата и целия имот.“; „ Тази сума /сумата от 11 539,80 лв., посочена като продажна цена в договора от 02.02.2012 г./ не съм дал на Г. И., тъй като с него уговорката ни е да полагам грижи срещу къщата му, а не да му я купувам“; „Но аз му плащам данъците, тъй като прехвърлих къщата на мое име, а и поех задължение да се грижа за него.“. Налага се изводът, че дадените обяснения съдържат недвусмислено изявление на ответника Б. В., че действителната сключена между страните сделка не е за покупко-продажба, а за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Поради това следва да се приеме, че процесният договор за продажба на недвижим имот, сключен на 02.02.2012 г., е привиден и прикрива договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане между Б. В. и Г. И.. Този извод не се опровергава от показанията на свидетеля З. З., който твърди, че е дал на Б. В. пари на заем за покупка на процесния имот. Показанията на този свидетел не се кредитират от съда, защото свидетелят няма непосредствени впечатления за отношенията между Б. В. и Г. И., не е присъствал на сключването на процесната сделка, нито на предаването на посочената в нея сума на продавача и най-вече защото дадените от него показания противоречат на признанията на ответника в горепосочените обяснения, че не е давал пари на Г. И. за прехвърления имот.
Предвид гореизложеното, въззивното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните по договора, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..... от 02.02.2012 г., е нищожен като привиден и прикриващ действителен алеаторен договор, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение за уважаване на този иск.
По предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на действителния договор за издръжка и гледане от 02.02.2012 г. настоящият състав на ВКС приема следното: За да е налице точно изпълнение на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, приобретателят по договора следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем, необходим за задоволяване нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. При неизпълнение на тези задължения- пълно или частично, забавено или неточно изпълнение, прехвърлителят има право да развали договора. Бездействието на приобретателя да предяви иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, ако е налице неизпълнение на алеаторната престация, не е пречка наследниците му да упражнят това негово право след смъртта му, както е в настоящия случай. Ищецът по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД не е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателят, респективно- в какво се състои неизпълнението. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение, а ако твърди забава на кредитора, следва да установи, че прехвърлителят неоснователно не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на уговорената между страните престация, съответно, че сам е започнал изпълнение в пари, вместо уговореното в натура, до решение на съда за трансформацията на задължението. Такова е утвърденото разбиране в практиката на ВКС, например решение № 60170 от 30.07.2021 г. по гр.д.№ 124 от 2021 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 60170 от 30.07.2021 г. по гр.д.№ 124 от 2021 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др.
В конкретния случай от обясненията на ответника Б. В. пред Районна прокуратура- П. се установява, че той е покривал всички месечни разходи (за сметки, за храна) на Г. И. с парите от пенсията му, които е теглел от банкомат. Част от пенсията е служела и за изплащането на заем на Г. И. и на ползваната от него услуга „социален патронаж“. Всички тези факти водят до извода, че приобретателите Б. В. и И. В. на практика не са вземали участие в покриването на основните нужди на прехвърлителя така, както предполагат задълженията им по действителния договор за издръжка и гледане. Като косвено доказателство в подкрепа на този извод служи и обстоятелството, че през 2013 г. Г. И. е предявил иск срещу Б. В. за разваляне на процесния договор, евентуално- за обявяване на нищожността му. От представеното по делото копие на исковата молба по това дело се установяват твърденията на Г. И., че в първите месеци на 2012 г. /тоест непосредствено след прехвърлянето на имота/ поведението на ответника Б. В. коренно се променило: същият започнал да се нанася в дома на Г. И., напълно заел гаража му, изнесъл от там иструментите му, свалил и отнесъл и бойлера от банята на Г. И. и вместо очакванията да се грижи за личната му хигиена, го лишил от една елементарна за ежедневието потребност. Доказателство в тази насока са и показанията на свидетеля С. П., според който Г. И. е имал нужда от грижи, но не е получавал такива от Б. В. и неговата съпруга И. В.. Напротив, непосредствено след сделката ответникът Б. И. изнесъл част от вещите от дома на Г. И., включително бойлера от банята му, поради което в къщата нямало условия за живот и царяла мизерия. Самият Г. И. бил одърпан, скъсан, живеел по-зле от клошар и починал сам не в дома си, а във вилата на сестра си. Съдът кредитира показанията на този свидетел независимо от факта, че свидетелят е съпруг на ищцата С. П., тъй като показанията му съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Поради тези съображения предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи. Предвид на гореизложеното, въззивното решение за отхвърляне на този иск следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови ново решение за уважаване на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Доколкото исковете по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД се явяват основателни, предявеният като евентуален иск по чл.42, ал.2 ЗЗД следва да се остави без разглеждане, а въззивното решение в частта, в която съдът потвърждава първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, следва да се обезсили.
Предвид основателността на иска за разваляне на алеаторния договор, основателен се явява и иска по чл.108 ЗС за установяване на собствеността на ищцата и за осъждане на ответниците да й предадат процесното дворно място, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и гараж. Видно от представените по делото нотариален акт № 97 от 03.10.1969 г., решение за съдебна делба по гр.д.№ 262 от 1999 г. на Районен съд- Провадия и удостоверение за наследници изх.№ 17-52/2/ от 03.02.2014 г., процесният имот е бил собственост на Г. И. И., а след неговата смърт е станал собственост на неговата дъщеря и единствен наследник С. Г. П.. След развалянето на сключения между Г. И. и Б. В. договор от 02.02.2012 г. ответниците Б. И. В. и И. С. В. нямат основание да ползват този имот, поради което следва да бъдат осъдени да го предадат на ищцата С. Г. П..
С оглед изхода на делото /отхвърлен само един от петте предявени иска/ ищцата следва да понесе 1/5 от направените по делото разноски, а ответниците- 4/5 от тези разноски. Ищцата реално е направила разноски в размер на 3 667,70 лв., включващи 155,19 лв. държавна такса за завеждане на иска, 10 лв. държавна такса за вписване на исковата молба, 400 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителноство пред първата инстанция, 37,21 лв. държавна такса за второто въззивно обжалване, 205,90 лв. държавна такса за третото въззивно обжалване, 300 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при първото въззивно обжалване, 300 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при второто въззивно обжалване, 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при третото въззивно обжалване, 30 лв. държавна такса за допускане на второто касационно обжалване, 68,60 лв. държавна такса за разглеждане на втората касационна жалба, 30 лв. държавна такса за допускане на третото касационно обжалване, 230,80 лв. държавна такса за разглеждане на третата касационна жалба, 300 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при първото касационно обжалване, 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при второто касационно обжалване и 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при третото касационно обжалване. Ответниците от своя страна са направили разноски в размер на 1016,60 лв., включващи 700 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, 68,60 лв. държавна такса за първото въззивно обжалване, 30 лв. държавна такса за допускане на първото касационно обжалване и 218 лв. държавна такса за разглеждане на първата касационна жалба. Тоест, от общо направените разноски от 4 684,30 лв. ищцата е понесла разноски в размер на 3 667,76 лв., вместо 936,86 лв. /1/5 от 4 684,30 лв./, а ответниците са понесли 1016,60 лв., вместо 3 747,44 лв./4/5 от 4 684,30 лв./. Поради това на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата разноски по компенсация за трите съдебни инстанции в размер на 2 730,84 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 43 от 07.01.2021 г. по в.гр.д.№ 2797 от 2020 г. на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 157 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 1151 от 2019 г. на Районен съд- Провадия по предявените от С. Г. П.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу Б. И. В.- ЕГН [ЕГН] и И. С. В.- ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между С. Г. П. /наследник по закон на Г. И. И., починал на 27.01.2014 г./, Б. И. В. и И. С. В., че сключеният между Г. И. И. и Б. И. В. по време на брака му с И. С. В. ДОГОВОР от 02.02.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ....., том І, рег.№ 390 по нот.д.№ 58 от 2012 г. на нотариус З. А., с район на действие РС- П., е НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД като привиден и прикриващ действителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 ЗЗД действителния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 02.02.2012 г. между Г. И. И. /наследодател на С. Г. П./ и Б. И. В. по време на брака му с И. С. В., обективиран в нотариален акт № ....., том І, рег.№ 390 по нот.д.№ 58 от 2012 г. на нотариус З. А., с район на действие РС- П..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от Закона за собствеността по отношение на Б. И. В. и И. С. В., че С. Г. П. е собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], общ.П., цялото с площ от 785 кв.м., при граници: улица, поземлени имоти ХVІІІ-....., VІІ, VІІІ и ХVІ-....., съставляващо УПИ ХVІІ-..... в кв. ..... по плана на града, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м., гараж с площ от 21 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м. и
ОСЪЖДА Б. И. В. и И. С. В. да предадат на С. Г. П. гореописаното дворно място, заедно с построените в него жилищна сграда, гараж и лятна кухня.
ОБЕЗСИЛВА решение № 43 от 07.01.2021 г. по в.гр.д.№ 2797 от 2020 г. на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 157 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 1151 от 2019 г. на Районен съд- Провадия по предявения от С. Г. П. срещу Б. И. В. и И. С. В. иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване на недействителността на договор за покупко-продажба от 02.02.2012 г., обективиран в нотариален акт № ....., том І, рег.№ 390 по нот.д.№ 58 от 2012 г.
ОСЪЖДА Б. И. В. и И. С. В. с горепосочения адрес да заплатят на С. Г. П. на основание чл.78 ГПК сумата 2 730,84 лв. /две хиляди седемстотин и тридесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции по компенсация.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.