РЕШЕНИЕ № 176 София, 12 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 29 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 11.10.2010 г. по гр.д. № 515/2010 в частта, в която е уважен предявеният иск за обезщетение за работа при удължено работно време по чл. 136а, ал. 5 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за работа при удължено работно време над 4-месечния срок по чл. 136а, ал. 4 КТ. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че след отпадането от 01.01.1993 г. на забраната за компенсиране на извънредния труд с почивка, доколкото в отношенията между страните не е уредено друго, положеният труд при удължено работно време следва да се счита извънреден. С приемането на чл. 136а КТ ДВ, бр. 25 от 16.03.2001 г. в сила от 31.03.2001 г. се създаде възможност работникът да извърши компенсацията с едностранно изявление, ако в установения от закона 4-месечен срок тя не бъде извършена от работодателя. Потестативното право на работника да извърши компенсацията, като сам определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. В закона не е установен срок, с изтичането на който това потестативно право на работника се погасява поради неупражняването му. За него важи общата тригодишна давност в трудовите правоотношения по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Ако трудовото правоотношение бъде прекратено, на мястото на потестативното право на работника (което вече не може да бъде упражнено) възниква вземане за парично обезщетение за извънреден труд. Това нововъзникнало вземане се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от прекратяването на трудовото правоотношение. Потестативното право на работника по чл. 136а, ал. 4, изр. 2 КТ сам да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване възниква 4 месеца след полагането на труда по чл. 136а, ал. 1 КТ. Това право се погасява по давност, ако работникът не го упражни в продължение на 3 години. При прекратяване на трудовото правоотношение непогасените по давност потестативни права се трансформират във вземане за парично обезщетение за извънреден труд, т.е. при направено възражение за погасителна давност работодателят дължи обезщетение по чл. 136а, ал. 5 за удължението на работното време през последните 3 години и 4 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение. Всъщност за последните 4 месеца преди прекратяването на трудовото правоотношение потестативно право по чл. 136а, ал. 4, изр. 2 КТ не възниква, а с прекратяването на трудовото правоотношение възниква вземане за обезщетение по чл. 136а, ал. 5 КТ. Паричните вземания по чл. 136а, ал. 5 КТ се погасяват с 3-годишна давност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищата е работила при удължено работно време и през времето от 18.12.2006 до 18.12.2009 г. е работила в повече 296 часа, без да е ползвала компенсации, за което й се дължи обезщетение в размер на 1.244,92 лева. По същество правилно въззивният съд е приел, че преди прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала потестативното право да компенсира удължаването на работното й време чрез съответното му намаляване с 264 часа + 32 часа през последните четири месеца, за които потестативно право за компенсиране не е възникнало. При прекратяване на трудовото правоотношение потестативното право не може да бъде упражнено, поради което то се трансформира във вземане за обезщетение за извънреден труд със същата продължителност, към което следва да се добави и вземането за обезщетение, възникнало през последните 4 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответницата по касацията Ж. М. П. не претендира разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Хасковския окръжен съд от 11.10.2010 г. по гр.д. № 515/2010 в частта по предявеният иск за сумата 1.244,92 лева обезщетение за работа при удължено работно време по чл. 136а, ал. 5 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.