Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * доказателствена съвкупност * фактическа власт * обществена опасност на деец * цели на наказанието * групиране на наказания

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

497

 

                                          гр. София, 01 декември 2009 г

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ             

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                

                                                                        БЛАГА ИВАНОВА

при секретаря Аврора Караджова      

и в присъствието на прокурора Явор Гебов       

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 522  по описа за 2009 г

 

Производството е образувано по искане на осъдения А. И. Н., депозирано на 15.07.2009 г, за възобновяване на наказателното дело, по което е постановена присъда № 192 от 9.12.2008 г на Пловдивски районен съд, по НОХД № 1224/08, изменена с решение на Пловдивски окръжен съд № 69 от 6.03.2009 г, по ВНОХД № 222/09, с което деянието е преквалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” вр. чл. 18, ал. 1 НК, приложена е хипотезата на чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, с оглед на която наказанието „лишаване от свобода” е намалено на една година и шест месеца, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда подсъдимият А. И. Н. е признат за виновен в това, че на 24.10.2007 г в местността „Оризара”, в землището на бившето с. Е., обл. Пловдивска, при условията на опасен рецидив, в немаловажен случай, след предварителен сговор с Ч. А. Т. , М. Ч. Т. и А. О. Т. , чрез използване на моторно превозно средство, отнел чужди движими вещи: 255 кг орехи с черупка, на обща стойност 752, 25 лв, от владението на Д. П. Т. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година и шест месеца „лишаване от свобода”, наложено по определение на Карловския районен съд № 108 от 20.07.04, по НОХД № 261/96.

Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че осъдителната присъда не почива на надлежна доказателствена основа, че са опорочени изводите по релевантните факти, че неправилно е приложен материалният закон, че наложеното наказание е завишено, а оттам, и явно несправедливо. Иска се да бъде допуснато възобновяване и наложеното на осъдения наказание да бъде намалено.

В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането.

Осъденият моли искането да бъде уважено.

Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.

 

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е допустимо, тъй като е направено от осъдено лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред.

 

Разгледано по същество, е неоснователно.

 

Въззивното решение, с което частично е изменена осъдителната присъда, а в останалата й част е потвърдена, не страда от релевираните процесуални пороци. Събраната по делото доказателствена съвкупност е оценена при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Изводите по фактите почиват на вярна интерпретация на гласните, писмени и веществени доказателства, установяващи извършеното престъпление и участието на молителя в него. Правилно са оценени показанията на св. Т, св. Т, св. П, св. Б, св. М, кореспондиращи и на обясненията, депозирани от подсъдимите М. , А. и Ч. Т. , респективно от подсъдимия Н. В общи линии няма противоречия в гласните доказателства относно начина на извършване на престъплението и участниците в него, а и инкриминираното имущество е намерено и иззето от автомобила, с който подсъдимите са се отдалечавали от местопрестъплението. Единственото различие в гласните доказателства се свежда до лансираната от подсъдимите версия, че на инкриминираната дата са имали намерение да събират шипки, но виждайки ореховия масив, решили да си наберат орехи, преди всичко за лична консумация. Доколкото първоначалното намерение не е реализирано, то е ирелевантно спрямо извършеното престъпление, а и количеството орехи многократно надхвърля обичайните нужди за прехрана на членовете на семейство или домакинство.

По тези съображения, настоящата инстанция намери, че не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Не са налице и другите релевирани основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК.

При установените фактически положения материалният закон е приложен правилно. Отчитайки обстоятелството, че дейците не са установили трайна фактическа власт върху предмета на престъплението, въззивният съд е приел, че деянието представлява опит, с оглед на което, на основание чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е наложил наказание под минимума. Така определено, наказанието една година и шест месеца „лишаване от свобода” е съобразено с тежестта на деянието, със степента на обществена опасност на дееца, както и с целите по чл. 36 НК, тоест, се явява справедливо по критерия на чл. 348, ал. 5 НПК. Законосъобразно е приложен чл. 68, ал. 1 НК, тъй като инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на групирано с определение на Карловския районен съд наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода”. Приведеното в изпълнение наказание не може да бъде намалявано, а следва да бъде изтърпяно в размера, в който е определено, и отделно от наказанието, наложено по настоящето дело, тъй като чл. 68 НК изключва възможността за групиране по чл. 25 вр. чл. 23 НК. Ето защо, не може да бъде уважено искането за намаляване на наказанието, доколкото, това, следващо се за престъплението, предмет на настоящето дело, е справедливо и като такова не следва да бъде редуцирано, а другото, приведено в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 НК, следва да бъде изтърпяно в размера, в който е наложено.

 

По изложените съображения, искането за възобновяване се явява неоснователно и като такова не може да бъде уважено.

 

Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. Н. за възобновяване на наказателното дело, по което е постановена присъда № 192 от 9.12.2008 г на Пловдивски районен съд, влязла в сила на 6.03.2009 г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: